Министерството на външните работи скри информацията за това какви езици и на какво ниво владеят консулите и генералните консули, какво е месечното им възнаграждение и дали са дипломати от кариерата или са пратени в задграничните мисии "по изключение".

"Сега" изпрати въпросите до ведомството на Екатерина Захариева на 19 август по Закона за достъп до обществена информация. Точно в деня, в който изтичаше 14-дневният законов срок за отговор, от Външно използваха вратичката в закона, за да го удължат с още две седмици. Аргументът им беше, че трябва да попитат дипломатите дали са съгласни информацията, свързана с тях, да бъде огласена. 

Отговор обаче така и не дойде дори и когато новият срок изтече. Без отговор остана и новата молба на "Сега" да бъде определен срок за отговор, тъй като вероятно законовият е недостатъчен с оглед многото информация. Медийният съветник на Захариева обеща съдействие - да проследи къде е заявлението и на какъв етап е отговорът по него. Месец по-късно обаче и от него няма обратна информация. 

Интересът към познанията и възнагражденията на консулите беше провокиран заради назначението на подалия оставка председател на антикорупционната комисия Пламен Георгиев във Валенсия. Георгиев се оттегли от КПКОНПИ заради скандала "Апартаментгейт". След като престоя в прокуратурата броени дни, той се оказа консул в испанския град, назначен без дипломатически опит и със съмнителни познания по испански. 

Изведнъж се появи сертификат от 2017 г., издаден от фирмата "Никанор", че Георгиев се е обучавал за ниво В1. Владеещи испански откриха куп грешки в сертификата. А според официалната биография на Георгиев, представена от него в парламента през 2018 г., когато беше номиниран от управляващите за председател на КПКОНПИ, той владее испански на ниво А2 - познания за елементарен разговор. 

"Сега" обжалва мълчаливия отказ на Захариева да предостави информация. Непроизнасянето в срок противоречи на закона, посочва в жалбата до съда адвокат Александър Кашъмов от "Програма достъп до информация". Според него търсената информация е от висок обществен интерес и трябва да бъде публична, дори и дипломатите да не са дали съгласието си техните данни да бъдат разкрити. Още повече че става дума за информация, свързана със заеманата публична длъжност, а не за личния им живот. "Журналистите са обществен страж. Когато държавна институция не им предостави информация, особено свързана с актуален обществен дебат, това е недопустим информационен монопол", се казва още в жалбата.