Медия без
политическа реклама

Кабинетът внесе спешно в НС проекта за независимия прокурор

Българският главен прокурор е по-безотчетен от монарх, заключи Венецианската комисия

МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Правосъдният министър Данаил Кирилов се е объркал не само със законопроекта си за тримата големи, но и с този за главния прокурор, ако се съди по становищата на Комитета на министрите и Венецианската комисия.

Независимо от острите критики и становища и въпреки очевидната безсмисленост правителството внесе в парламента проекта си за промени в Наказателнопроцесуалния кодекс, свързани със създаването на фигурата на независим прокурор, който да разследва главния прокурор. 

Правителственият законопроект е внесен без изискваните по Закона за нормативните актове задължителни оценки за въздействие и обществено обсъждане чрез Портала за обществени консултации. Приетият на извънредно заседание на правителството в събота проект е гарниран с мотиви, подписани от премиера Борисов. В тях е записано, че с него "се цели изпълнение на препоръките на Механизма за сътрудничество и проверка на Европейския съюз посредством въвеждането на ефективен и съобразен с действаща конституционна уредба модел, гарантиращ разследванията срещу главния прокурор и неговите заместници".

Освен това "законовите промени, свързани с разследвания срещу главния прокурор" били в изпълнение на препоръка на Службата за подкрепа на структурните реформи към Европейската комисия "във връзка с реформата на прокуратурата и взаимодействието й с другите институции, включително механизъм за отчитане на постигнатия напредък пред широката общественост". 

През последните дни изявени юристи коментираха, че поправките са повече имитация, отколкото каквато и да е ефективна процедура и система срещу недосегаемостта на българския главен прокурор. Проектът събра много негативни експертни мнения, включително и такива, които посочват, че без промени в конституцията няма как да мине.

Подобна е и позицията на Комитета на министрите на Съвета на Европа, който е изпълнителният орган на най-голямата европейска организация. Той развива тезата в междинна резолюция, разгласена в понеделник от неговата пресслужба. Но управляващите не говорят за поправки в основния закон.

Във вторник се появи и пълното становище на Венецианската комисия, която пък е консултативният орган на Съвета на Европа по юридическите въпроси. От него става ясно, че Венецианската комисия изрично указва на България, че инициативата за започване на разследване на главния прокурор не бива да идва от свързаните с него членове на Висшия съдебен съвет. Но правителството прие точно обратното - главният прокурор и свързаните с него членове на Прокурорската колегия да избират въпросния "независим" прокурор, коментира "Медиапул".

"Цялото това обсъждане (дали да се създаде независим прокурор/следовател) ще бъде безполезно, ако фигурата на "независимия следовател“, неподчинена на главния прокурор, е невъзможна в конституционно отношение, поне както е сега в действащата конституция", се казва в позицията на Венецианската комисия, в която се напомня на българските власти и за член.126, ал.2 от конституцията, който постановява, че главният прокурор осъществява методическо ръководство върху всички прокурори. "Може да се заключи, че прокурорите имат монопол върху всички наказателни разследвания и че всички прокурори са подчинени на властта на главния прокурор, който контролира законността на техните действия. Ако конституцията се тълкува по този начин, фигурата на "независим" прокурор става невъзможна без изменения в конституцията", допълва Венецианската комисия. 

В своята позиция комисията сравнява българския главен прокурор с монарсите в някои европейски страни и достига до извода, че той е по-безотчетен и от тях. "Казвайки, че главният прокурор има изключителното право да разследва всички, включително себе си, или да контролира наказателното преследване, това на практика означава, че този държавен служител не може да бъде подведен под отговорност за своите престъпни деяния. Всъщност някои конституционни органи (като парламента, Конституционния съд или монарха в някои страни) често са обект на политическа отчетност, а не на юридическа отчетност", пише Венецианската комисия. "Би било невъзможно да се създаде паралелна институция, която да поеме важна част от прокурорските функции, които сега принадлежат на прокуратурата, ръководена от главния прокурор. За подобна реформа е необходима промяна в конституцията и най-вероятно свикване на Велико народно събрание", смята още комисията.