Медия без
политическа реклама

Изненадващо правителството прати Карина Караиванова да ни представлява в ЕБВР

Шефката на КФН ще бъде сменена на фона на продължаващи скандали за системата "бонус-малус" за "Гражданска отговорност"

06 Дек. 2018МИЛА КИСЬОВА
Преди дни шефката на КФН Карина Караиванова организира публично обсъждане на силно оспорваната система "бонус-малус" за "Гражданска отговорност". След сигналите за отлагане на окончателното решение не е ясно дали друго ръководство на комисията ще я приеме окончателно.

Изненадващо правителството оповести вчера, че е взело решение да прати шефката на Комисията за финансов надзор (КФН) Карина Караиванова за представител на България в Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Така един от най-добре платените служители на висша държавна длъжност у нас дори не успя да преполови 6-годишния си мандат.

В правителственото прессъобщение не са посочени мотиви защо Караиванова трябва да зареже сегашния си пост, на който е от юли 2016 г., и да замине да представлява България в базираната в Лондон ЕБВР. Председателят на финансовия регулатор се избира от Народното събрание и би трябвало освобождаването да бъде одобрено от депутатите, ако банката одобри кандидатурата й. При това смяната идва на фона на скандалите около предлаганата система "бонус-малус" за задължителната застраховка "Гражданска отговорност", която се разработва и налага именно от КФН.
В прессъобщението на правителството е обяснено, че Караиванова има богат професионален опит в работата с международните финансови институции, в частност с ЕБВР, и ще представлява ефективно интересите на Република България. Тя ще заеме новата си длъжност от 1 март 2019 г., като ще замени сегашния представител на страната ни в директорския борд на ЕБВР Калин Митрев. Той е на поста от 2016 г., но има още три мандата преди това при няколко различни правителства. Преди година името му бе замесено в т.нар. азербайджанска перачница, след като The Gardian писа, че до него са достигнали няколко превода за 425 000 евро от лобистка кампания за отклоняване на критиките срещу управлението на президента Илхам Алиев. Разследването показа, че парите са от законна дейност, декларирани са и върху тях е платен данък.
Час след като решението на кабинета бе оповестено, Караиванова разпространи благодарствено писмо по повод номинацията си. В него тя изброява каква работа е свършена през последните две години в комисията под нейно ръководство. "Последните 2 години бяха ключови в усъвършенстването на дейността на КФН съобразно новите изисквания на европейските институции. В този период беше свършена огромна по обем и с високо качество работа по модернизирането и реформирането на секторите, за които отговаря регулаторът. Успешно се справихме с промените в европейската регулаторна рамка, като подпомогнахме бизнеса бързо да се адаптира към нея".
Караиванова изрежда дълъг списък от успешно свършени задачи. Тя припомня и "реформата" в самата комисия и въведения нов модел за финансиране, който е "осигурил финансови стимули за висококвалифицирани експертни кадри да се присъединят към екипа на КФН". "С тези поправки бяха разширени и правомощията на заместник-председателите, което увеличи възможностите за ефикасен и целенасочен контрол в съответните сектори. Намали се и административната тежест върху бизнеса", посочва Караиванова.

Това контрастира рязко с многократно завишените такси, които от началото на тази година трябва да плащат застрахователи, пенсионни дружества, инвестиционни посредници, за да бъдат надзиравани. Тези нови такси двукратно увеличиха бюджета на комисията, която вече се издържа само от отчисленията на бизнеса, и позволиха сериозен скок на заплатите на ръководството и служителите в нея. Мотивът, с който Караиванова успя да извоюва пред парламента това увеличение, е, че възнагражденията на петимата комисари трябва да бъдат не по-ниски от средните за мениджърите в поднадзорните сектори. Така месечната заплата на Караиванова стана по-висока от тази на премиера и президента - 13 1467 лв., а на заместниците й - 12 003 лв.

Скандалът с фалита на кипърския застраховател "Олимпик" това лято обаче стана повод за критика, че въпреки по-добрите възнаграждения и по-добрата мотивация регулаторът не си е свършил работата. Подобни критики се чуха и от депутатите от опозицията при последните промени в Кодекса по застраховане, свързани с въвеждането на таван за обезщетенията на роднини при загинал на пътя.

Новината за новото назначение на Караиванова предизвика множество коментари - от "понижение чрез издигане" до "спасяване от горещия стол" и приемане на далеч по-приятна позиция - никому неясната функция "представляващ България в ЕБВР".
В своето обръщение Караиванова заявява: "Искам да уверя бизнеса и обществото, че до евентуалното ми преминаване на новата позиция в ЕБВР ще продължа да изпълнявам задълженията си като председател на КФН. Предстои промяна във философията на надзора у нас и възприемането на рискбазиран надзор. До края на март 2019 година трябва да сме готови с платформата за тази значима трансформация, а до края на февруари с методология за оценка на риска на пазара. Трябва да подготвим условията за употребата на стрес тестовете като обичаен инструмент в нашата дейност."

ИСТОРИЯ

Карина Караиванова пое поста председател на КФН през лятото на 2016 г., след като замени Стоян Мавродиев, който в момента е шеф на държавната ББР. Преди това Караиванова бе заместник финансов министър. Засега не е ясно кой ще я замени на председателския пост. В публичното пространство се спряга името на Бойко Атанасов, зам.-председател на КФН в момента и бивш шеф на НАП, който също влезе в управлението на регулатора като заместник финансов министър.