Очаквано, обявените промени в здравния сектор и демонополизацията на здравната каса не срещат особено одобрение и пораждат редица въпроси. 

"Министър Кирил Ананиев има желание и воля за промени, но политическото мнозинство няма такива. Защото това са тежки неща, а ГЕРБ тежки неща не прави", обяви пред Би Ти Ви бившият здравен министър от втория кабинет "Борисов" Петър Москов. Според него идеята за демонополизация на здравната каса е предложение държавата да излезе от отговорността си в сферата на здравеопазването и тя да се носи от частните фондове и от пазара. Проектът на МЗ предвижда НЗОК да се конкурира с частните дружества, всички да осигуряват задължителен основен пакет, но фондовете сами да договарят цени с лечебните заведения. "Държавата бяга от решението за това да създаде ефективност за харченето на нашите пари", допълни Петър Москов.

За да може един фонд да получава задължителните здравни вноски на гражданите, той трябва да има поне 500 000 осигурени. "Кой ще поема лечението в чужбина или скъпите терапии и дали фонд с 500 000 души ще може да прави това адекватно и качествено", попита Москов. Според него здравната каса трябва да остане основният стълб, който да гарантира, че всички осигурени ще получават лечение за масовите, социалнозначими болести.

„Новият здравноосигурителен модел ще работи известен период от време. Ако не бъдат верни анализите и разчетите и ако не е ясно предварително какво може да се покрие с вноската от 8%, новите играчи в системата ще бъдат изправени пред доста сериозни финансови предизвикателства“, заяви пред Блумбърг тв Мими Виткова, председател на УС на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване.

 „Трябва на национално ниво да се направи гаранционен фонд, който да предпазва осигурените лица от фалити на някои от дружествата. Всяко от дружествата формира технически резерви от премиите", коментира тя. 

И Виткова смята, че не е работа на застрахователите да разрешават проблемите в здравеопазването. „Застрахователите няма как да предоставят липсващите медицински кадри във всяка точка извън големите населени места в страната. Застрахователите могат с финансови механизми да влияят до известна степен върху качеството, засилвайки контрола върху дейността на лечебните заведения“, допълни Мими Виткова.

"Средствата в системата са недостатъчни, лечебните заведения са недофинансирани и най-притеснително е положението в малките населени места. Затова без допълнителен ресурс и без увеличение на здравната осигуровка няма начин положението в системата да се подобри", коментира пред clinica.bg д-р Камен Данов от Медицинската федерация към "Подкрепа". "Вместо да се увеличи осигуровката и да се вложат повече пари в НЗОК, така че тя да може да финансира и да не трупа дългове, те предлагат да се вземат част от парите, да се вкарват малко допълнително, за да се отиде към един допълнителен пакет, който ще мине през застрахователни компании. Самите застрахователи тръгват отдалече и казват, че не са убедени, че този модел ще проработи, а се очакваше, че ще приемат идеята като топъл хляб. Но те си дават сметка, че реално погледнато, едва ли ще могат да реализират застрахователна печалба, каквато има във всеки един друг сектор", допълни той. 

Този модел ще увеличи доплащането, което и сега не е малко и по-скоро трябва да се мисли как то да се намали, смята представителят на "Подкрепа".

ОДОБРЕНИЕ

От ДПС припомниха, че партията от 15 години настоява да има демонополизация на НЗОК. Но и те смятат, че предложеният модел крие много предизвикателства. За да може той да се осъществи, в здравния сектор е нужна единна информационна система, база данни, чрез която да работят всички фондове, да се остойностят медицинските услуги и да има ясни медицински стандарти и правила за добра медицинска практика. Нищо от това още не е факт, коментира депутатът от движението Нигяр Джафер.