В усилията си да облекчат затъналото в дългове мюсюлманско вероизповедание ГЕРБ и ДПС произведоха пореден законодателен абсурд. Задълженията на Главното мюфтийство, които възлизат на поне 8 млн. лв., ще бъдат разсрочени за период до 10 години, решиха вчера депутатите от парламентарната комисия по вероизповедания. Фрапиращото е, че отсрочката се записва в специалния закон за вероизповеданията, а не се прави според Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) - нормативния акт, който регулира подобни казуси.

Първоначалното предложение на ГЕРБ и ДПС беше да се освободи Главното мюфтийство от плащането на всички публични задължения, натрупани до края на 2018 г. Мотивът беше, че мюфтийството е преследвано от данъчните и от частни съдебни изпълнители и ако му се предостави гарантираната със закон държавна субсидия, парите ще отидат по наложените запори. Това обаче предизвика буря от критики, че управляващата партия влиза в съглашателство с движението. Уплашени от скандала, депутатите на Бойко Борисов решиха опрощаването на дълговете да бъде заменено с разсрочването им.

Никой така и не представи смислено обяснение защо се заобикаля данъчното законодателство. „Това се прави в този закон, тъй като текстът в кодекса касае преди всичко стопански субекти и не би могъл да се предвиди едно към едно към вероизповедания. А фактът, че имаме специален закон за вероизповеданията, ни дава основание да разпишем в него ред за отсрочване на тези задължения“, неубедително коментира депутатът от ГЕРБ и председател на бюджетната комисия Менда Стоянова. Тя поясни, че искането за отсрочката ще се подава до НАП. Данъчните ще контролират и изпълнението на процедурата.

„Да вкарваме данъчно-процесуални разпоредби в този закон е нещо, което дисквалифицира и компрометира кодекса като висш нормативен акт. Това е лош прецедент. Как ще бъде разсрочено задължението, за което в обществото се създаде консенсус, това е работа на Министерството на финансите и данъчните власти, и то съобразно правилата на ДОПК“, контрира Павел Шопов от „Обединени патриоти“. А въпросът му защо депутатите от ГЕРБ не променят кодекса вместо Закона за вероизповеданията се посреща с мълчание от хората на Бойко Борисов, които единодушно подкрепиха предложението на своята партия.

ПАРАДОКС

По време на дебатите излезе интересно разкритие - във вида, в който беше предложена, възможността за разсрочване на задълженията няма да обхване Българската православна църква (БПЦ). В законопроекта беше записано, че от този вариант ще могат да се възползват регистрираните вероизповедания. Православието обаче не е такова - специалният му статут е закрепен в конституцията и затова църквата няма нужда от съдебна регистрация за разлика от другите религиозни институции. Този факт, неясно защо останал неизвестен досега, беше разкрит от представители на БПЦ, които искаха категорично да подчертаят, че църквата няма задължения към държавата и не се нуждае от данъчни амнистии или разсрочвания.