124 професионални училища у нас са сегрегирани - в тях преобладават ромските ученици, а родителите им са с по-ниско от средно образование. От 434-те професионални школа у нас това прави близо 30 на сто. Тези данни бяха изнесени от Центъра за междуетнически диалог "Амалипе" по време на организираната от него двудневна среща на 200 директори на училища с концентрация на деца от малцинствата.

Политическото внимание към училищата, които обучават ромски ученици, е подобрено в последните години, проблемът с отпадането на роми в основната степен вече се премества към средната степен, отчитат от "Амалипе". Въпреки това обаче сегрегацията на много места остава. По данни на центъра в 20% от училищата у нас децата от уязвимите групи и с родители с по-ниско от средното образование са около 80%. В 26%, или 1/4, от школата в България уязвимите деца са под 2%, а родителите им са с висше или средно образование.

"Когато ромските ученици в едно училище минат 20%, родителите на останалите деца ги изтеглят оттам. Така се получават вторично сегрегирани училища, каквито има в цяла България", коментира за "Сега" председателят на "Амалипе" Деян Колев. За стопиране на порочната практика според него са нужни усилията на регионалните управления на образованието, но най-вече на общините. "Общините трябва да обезпечат записването на ромски ученици във всички училища на територията на даден град, а не само в 1-2 избрани учебни заведения. Не бива да има училища, които изобщо не записват роми, каквито обаче съществуват у нас", посочи той.

"Общините трябва да имат система за ранно предупреждение - веднага да светва червената лампа, когато броят на децата от малцинствата в едно училище се увеличи. Причината е, че се образуват нови сегрегирани учебни заведения извън етномахалите - професионални гимназии, в които почти всички ученици са от ромски или турски етнос", смята и просветният министър Красимир Вълчев. По думите му професионалните гимназии „обират” негативите в системата - намаляването на децата води до най-много нереализирани паралелки там. „Нямаме право на такава пасивна политика. Няма да забравя думите на едно момче, което ми каза: „Искам да уча в паралелка по транспорт, но имам предразсъдък спрямо другите ученици там”, сподели тези дни министърът. Акцентирайки на това, че над 2000 програми за професионално образование вече са актуализирани, Вълчев е призовал регионалните управления да провокират общините за повече дейности, свързани с посещения във фирми, местни значими обекти и институции, ранно кариерно ориентиране и др.

ВНИМАНИЕ

Тази година за първи път МОН пуска нова национална програма, посветена специално на процесите на десеграция в училищата. За подобни дейности на общините са предвидени 1 млн. лв. През март-април т.г. се очаква да стартира и проект „Подкрепа за успех” - продължение на „Твоят час”, в който е заложена разширена подкрепа на деца с обучителни затруднения.