Премиерът Бойко Борисов се вбеси на критиките на Брюксел за „същественото влошаване на медийната среда в България през последните години”, констатирани в огласения във вторник мониторингов доклад. От гневната му тирада по време на правителственото заседание вчера той отново възнегодува от карикатурите по свой адрес, очевидно визирайки тези на Христо Комарницки във в. "Сега", с думите: "Знам, че има страни, в които 2-3-5 пъти в годината се правят карикатури на премиер, на президент. В България това е всеки ден!" 

"Да, има страни, в които не публикуват карикатури на президентите и премиерите си. Но в страните, на които искам България да прилича, го правят ВСЕКИ ДЕН. И по много", коментира по този повод Христо Комарницки във "Фейсбук".

Външният министър Екатерина Захариева пък направи абсурдния извод по Нова тв, че "критиката в доклада не е към правителството, а към автоцензурата и самоконтрола от страна на медиите“, сякаш докладът не отчита слабостите на управляващите, а на гражданите.

От изблика на Борисов стана ясно и че съществува кръг, който решава кои собственици на медии да бъдат "пипани": „Олигарх си създал медия, за да защитава това, което е откраднал. Изведнъж ние не трябва да го пипаме този олигарх!", възмути се Борисов, без да уточни за кои "ние" става дума.

„Българският медиен сектор се характеризира с непрозрачна собственост и слабо прилагане на журналистическите стандарти. Това положение се отразява върху качеството на обществения дебат и следователно поражда риск от ограничаване на достъпа на обществеността до информация поради ограничения брой независими източници", констатира ЕК. При управлението на ГЕРБ страната се свлече на последно място в ЕС по свобода на печата, а тази година България е едва на 111-о място в класацията на „Репортери без граници“. Борисов обаче избяга от темата за политическия натиск с абсурдния аргумент, че "всеки подсъдим може да си направи електронен сайт в рамките на часове и да каже: Аз искам да пиша нещо, ама те не ми дават".

Премиерът се обърна към министрите с думите: „Нито един от вас тука няма абсолютно никаква възможност, не желание, възможност, да влияе на която и да е медия. Не може ние да сме обсадени седмици наред, с живи връзки да се показват средни пръстове, да се наричат членове на кабинета мърша, боклуци и какво ли още не и в същото време някой да излезе и да каже, че няма свобода на медиите. Това нито се цензурира и се повтаря всяка вечер в най-гледаното време." Той подмина щедрото финансиране, чрез което министерства и други бюджетни структури се отблагодаряват на приближени до властта медии за благосклонното отразяване и отношение към управляващите, както и факта, че от фалиралата вече КТБ, където бяха съсредоточени парите на държавните предприятия, години наред се финансираха близките до властта телевизии и вестници. Вместо това Борисов призова външния министър да покани на дебат еврокомисари за медийната свобода. 

ДПС пък обяви, че критики нямало да има, ако управляващите били приели по-рано медийния закон на Делян Пеевски, който освен депутат от движението е и крупен собственик на вестници. 

Президентът Румен Радев, който в речта си по повод годишнината от 10 ноември заяви, че „свободата на словото е спомен от миналото“ и че „пропагандата задушава плурализма“, не е наложил вето на закона на Пеевски, който отваря широко вратите за репресии срещу издателите и собствениците на медии.

НАТИСК

Унищожителен анализ на "напълно изпразнения от съдържание антидоклад на Брюксел" публикува във "Фейсбук" бившият правосъден министър във втория кабинет на Борисов Христо Иванов, който подаде оставка, след като реформите му бяха бламирани. "С малки изключения българските власти водеха постоянна партизанска война срещу наблюдението. Подаваше се лъжлива информация, рекламираха се откровено фалшиви мерки, използваха се всякакви бюрократични хватки и преструвки. Българските комисари в ЕК имаха важната задача да осигуряват напълно безпринципен натиск за „смекчаване“ на констатациите и препоръките, а тук се правеше възможното да се ограничат контактите на експертите на ЕК с независими източници на информация. Стигна се дотам, че по време на специалната експертна мисия относно прокуратурата през 2016г., беше организирано демонстративно „външно наблюдение“ и заснемане на лицата, идващи за интервю в офиса на ЕК в София, а спрямо референта на комисията тук беше приложена пълната гама от медийни атаки и оклеветяване през проправителствената пропагандна машина", разказа той. Според него текстът на доклада за напредъка на правителството граничи с гротеската и оставя усещане за тежък пристъп на институционален "ишиас". Иванов споменава, че комисията му отказала да включи конкретни препоръки за реформа на прокуратурата в доклада за 2015 г., а зам.-шефът на комисията Тимерманс въпреки обещанието си не е подкрепил да има независимо разследване на "Яневагейт".