Новите правила срещу прането на пари подлудиха бизнеса в България. Законът за мерките срещу мръсните пари и правилника за прилагането му задължават фирмите и неправителствените организации да декларират кои са истинските им собственици, като първоначалният срок -1 февруари, бе заменен от нов - 31 май. Отсрочката бе дадена не защото държавата е толерантна, а защото тя самата не бе готова да приема декларациите.

Законът имитира борба за повече прозрачност, като уж трябваше да разкрие кой всъщност стои зад офшорките, които формално се водят притежатели на дружества и фондации в България. Предвидени са глоби за непредоставяне на информация, но не става ясно как и дали изобщо ще се проверяват фактите, посочени в декларациите - например ако посоченият за собственик е на остров Аруба, Кайманите, в някое емирство или в Лихтенщайн.

Неясно написани, текстовете подведоха и бизнеса, и медиите, че едва ли не всяка фирма трябва да подаде декларация, която да бъде въведена в специална секция на Търговския регистър (ТР). В резултат досега 64 юридически лица са внесли декларации, но само в 14 случая данните са въведени в регистъра. Оказва се, че другите 50 са се "престарали" и няма нужда да подават декларации.

От Агенцията по вписванията (АВ) вчера поясниха, че задължението се отнася не за всичките над 400 000 дружества у нас, а само за онези, в които акциите и дяловете не са собственост на физически лица, а се държат от юридически лица - например офшорни компании. Според сметките на АВ фирмите и юридическите лица с нестопанска цел, които трябва да подадат декларации, са около 85 000.

Декларации не се очакват от еднолични търговци, еднолични акционерни дружества и еднолични дружества с ограничена отговорност със собственици на капитала физически лица, дружества  с ограничена отговорност със съдружници физически лица, които притежават до 25% от капитала, събирателни дружества със съдружници физически лица. Тези фирми трябва да подадат декларация само ако настъпи промяна и действителните им собственици са различни от вече вписаните.

Междувременно асоциацията на работодателските организации (АОБР) "въстана" срещу нелепото изискване декларациите по Закона срещу изпирането на пари да са нотариално заверени. В специално писмо, адресирано до премиера Бойко Борисов, АОБР обяснява, че се създава "поредна безсмислена  административна и финансова тежест за бизнеса, която няма да доведе до повече сигурност в търговския оборот или до по-голяма правна тежест на документа". Няма нужда от нотариална заверка на декларацията, достатъчна е обикновена писмена форма, тъй като самите подписи на представляващите фирмата задължително се заверяват нотариално и се представят и съхраняват  в Агенцията по вписванията, посочват работодателите.

Декларацията трябва да бъде подписана от управител, изпълнителен директор или прокурист - това са и хората, които извършват вписвания по партидите на съответните дружества в Търговския регистър по строго определен от закона ред.  Още при вписването си всеки шеф, който ще представя фирмата, предава в ТР и нотариално заверен образец на подписа си. Това се прави именно за да не се налага всеки път да заверява при нотариус следващи документи, които ще внася - достатъчно е да декларира за верността на данните, припомня АОБР.  Затова бизнесът настоява нотариалната заверка за декларациите за действителните собственици да отпадне.