С над 30% са нараснали хакерските атаки в българското интернет пространство през последната година, отчете Държавната агенция "Електронно управление" (ДАЕУ). Регистрираните киберинциденти  от август 2018 г. до юли 2019 г. са 2030, което е с 33% повече, информира директорът на агенцията Атанас Темелков по време на конференция за новото законодателство в сферата на киберсигурността.

Наблюдава се рязко увеличение на броя на засегнатите IP адреси, като до края на август те са над 2.3 милиона при 340 750 хиляди година преди това. Това е ръст над шест пъти и половина и над 20 пъти спрямо 2017 г. За последната година пробивите в информационните системи на държавната и общинската администрация са 35. Те са предизвикали различни проблеми - блокирани услуги, криптиращи вируси, неоторизиран достъп до информация, измамнически сайтове и др. Статистиката показва още, че рязко е нараснал делът на инцидентите със значително увреждащо въздействие и висока степен на опасност, отчетоха от ДАЕУ. 

Хакерската атака срещу информационните системи на НАП бе определена като най-значителната в страната. "Най-общо причината за инцидента е желанието за предоставяне на повече услуги на гражданите и бизнеса при недостатъчно премерен риск, както и непълно спазване на изисквания в наредбата за мрежова и информационна сигурност", коментира Темелков.  След случая с НАП Агенция "Електронно управление" е подготвила и изпратила до държавните и общинските администрации специални указания за повишаване на мрежовата и информационната сигурност.

НАП към момента е изпълнила голяма част от мерките, но за останалите са необходими още време и ресурс, заяви по-рано през деня пред БНР Васил Грънчаров от ДАЕУ. „Степента на уязвимост на системите зависи от много фактори. Решаването на проблемите не е еднократен акт и няма как да се реши в рамките на месец или два", каза още Грънчаров. „След случая с НАП масово в публичното пространство се коментираше въпросът дали е направен технологичен одит и дали са установени проблеми. Това са само част от нужните мерки. Трябва да се промени и системата за управление на сигурността на информацията“, посочи Грънчаров.

Във вторник от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) призоваха за по-стриктни и по-сериозни законови защити срещу хакерите. "Киберрекетът е една от големите заплахи пред бизнеса и е необходимо законодателство, което да ни предпазва", заяви Боряна Манолова, зам.-председател на работодателската организация и главен изпълнителен директор на "Сименс България". По този повод вицепремиерът Марияна Николова за пореден път обеща да инициира промяна в Наказателния кодекс. "В момента санкцията за киберрекет е минимална, ще предложа да бъде завишена на 5 до 10 години затвор", заяви Николова.

ПРЕВЕНЦИЯ

Преди местните избори ДАЕУ е подготвила план за организиране на дейности за повишаване на мрежовата и информационната сигурност. „Установили сме контакт с ЦИК, имаме добро взаимоотношение. Необходимо е чисто организационно това да бъде предварително направено“, посочи Грънчаров.