Медия без
политическа реклама

30 млн. лева са похарчени за неработещи инсинератори

Илияна Кирилова
През 2019 г. фирмите подписват нови договори за още 30 млн. лв. за обезвреждане на животински отпадъци с БАБХ до края на 2020 г. Те обаче не работят в сегашната криза.

На фона на парите, изпросени от Европейския съюз за борбата с чумата по прасетата, се оказва, че държавата дава много повече милиони за обезвреждане на животински трупове от исинератори от март 2018 г. до сега. Над 30 млн. лева, които са минали през агенцията по храните отиват само в две фирми, които работят с мобилни инсинератори. Това са „Еко БГ СЖП“ ООД и „Син кръст 2016“ ООД. Те имат в пъти по-малък капацитет от двата съществуващи екарисажа в България. Освен това работата им е съмнителна, тъй като досега няма публична информация те да са използвани за обезвреждане на заразени животни при някои от епидемиите у нас. Тази година фирмите подписват нови договори за още 30 млн. лв. за обезвреждане на животински отпадъци с БАБХ до края на 2020 г.

Обществената поръчка на БАБХ, която е в нарушение на закона, е обявена в края на 2017 г. След като тя е спряна след жалба на един от участниците, агенцията преминава към т.нар. директно договаряне. От БАБХ канят само само две от фирмите с мобилни инсталации, с които да се сключат договори. Собственици на "Син кръст 2016" са Янка Николова-Лазарова и Борислав Лазаров, станал известен покрай кризата с боклука на столицата, когато той е управител на фирма-концесионер. Съдружници в "Еко БГ СЖП" са Димитър Манджуков и Димитър Димитров, показва разследване на журналистката Генка Шикерова съвместно с Антикорупционния фонд, оповестено вчера. Преди две седмици "Сега" също публикува неин текст "Борбата с чумата по свинете - бутафория за милиони".

Много от заложените в поръчката изисквания са странни. Като основно предимство е посочена мобилността на инсталациите и възможността да реагират бързо. Впечатление прави заниженото изискване за капацитет в сравнение с предишни години. Няма изискване за кантар при мобилните инсинератори, като така не е ясно как агенцията по храните контролира изпълнението на дейността и количествата, за които държавата плаща. Още по-съмнителни са анексите, които се подписват с фирмите. В края на миналата година 12-те млн. лв. са изразходвани и се налага допълнително финансиране. На 16 ноември 2018 г. е подписан първият анекс, като това продължава и в началото на тази година - така фирмите получават чрез анекси още близо 17.5 млн. лева допълнително над основния договор от 12 млн.

На база на платеното от държавата излиза, че за една година те са изгорили около 20 хил. т животински отпадъци, или близо три пъти повече от обезвредените от екарисажите в Шумен и Варна за 2017 г. Такова количество никога досега не е обезвреждано в България и според експерти не е възможно да бъде обработено от инсталации с такъв малък капацитет. Отделен е въпросът откъде са тези огромни количества животински отпадъци. 

Преди дни "Сега" получи отговори от БАБХ дали инсинераторите се използват при огнища на африканска чума. Според агенцията  използването им щяло да удължи времетраенето на процеса по обезвреждане на заразените трупове, а транспортирането би създало риск за разпространение на заразата. По тази причина се прилага загробването като метод за обезвреждане.

На фона на скандалните поръчки на агенцията с фирмите най-големият екарисаж у нас - този в Шумен, бе затворен с прекалено съмнителни аргументи. В мотивите си БАБХ пише, че става въпрос за паяжини, стар шкаф и ронещи се повърхности. Според шефа на екарисажа това е само претекст. "Това беше просто мотив, затварянето беше поръчано от политически фигури, които стоят нависоко", каза той пред "Сега". Той заявява готовност за работа, но по негови думи агенцията не го е потърсила все още. БАБХ дължи на шуменския екарисаж 8 млн. лв. за година и половина. 

 

Още по темата