Медия без
политическа реклама

Пътепис

В Света гора животът не е замръзнал в Средновековието

Монашеската република живее по „византийско време”, без радио и телевизия, но мобилните телефони не са грях

Ясен Бориславов
На път към Света гора

Имах щастливата възможност да посетя наскоро за три дни Света гора в компанията на група благочестиви поклонници от Стара Загора, Харманли и Свиленград. Главни организатори на пътуването бяха Иван Чукарев, експерт по медицинска техника, и д-р Стефан Ангелов, стоматолог от Харманли. През 2005 г. двамата по своя инициатива и по идея на техния приятел Димо Узунов от Тополовград са обзавели стоматологичен кабинет в манастира "Зограф" и оттогава всяка година по един или два пъти пътуват дотам, за да поддържат в изправност зъбите на светите отци. По-късно към инициативата се приобщават и други зъболекари, но Чукарев и д-р Ангелов са пионери и разбираемо се радват на добър прием в манастира. Обикновено носят разни продукти, лекарства и други потреби за монасите, а понякога водят и поклонници, както стана този път. Да живееш откъснат от света, да те заболи зъб и да няма кой да ти помогне, винаги е било мъчително изживяване. В една средновековна богослужебна книга неизвестен български монах е оставил следната приписка: "Зуб кост малая, бол великая ест". 

Тръгнахме вечерта от Харманли с микробус, минахме през ГКПП Орменион и рано сутринта бяхме в Урануполи - малко курортно градче в началото на полуостров Атон с много красива средновековна кула на пристанището. Оттук се влиза на Света гора. Достъпът е само по море с ферибот, който тръгва сутрин в 9:45 ч. и върви покрай западния бряг, като спира на "Иваница" (пристан на "Хилендар"), "Зограф", "Констамонит", "Дохиар", "Ксенофонт", "Св. Пантелеймон" и Дафни - главното пристанище на Атон. После в 12 ч. тръгва обратно. От Дафни до манастирите от източния бряг се движат други лодки, но само при хубаво време. 

Света гора е специално място за християнския и по-специално за православния свят. Според преданието някога Св. Богородица и Св. Йоан тръгнали за о. Кипър, но по пътя ги застигнала буря и лодката им се озовала край бреговете на Атон. Тогава Божията майка, очарована от красотата на полуострова, пожелала това място да бъде наречено за вечни времена за нейна градина и естествено молбата й била чута. Тук има 20 православни манастира и още десетки скитове (по-малки монашески общности), келии, метоси и отшелнически колиби, образуващи монашеска република. За нейно начало се смята изграждането на Великата лавра от монаха Атанасий през 963 г. Осем години по-късно е съставен и първият светогорски устав, към който монашеските общежития в голяма степен продължават да се придържат, макар че през следващите векове много от правилата са били променяни. За някои от манастирите ("Ватопед", "Есфигмен", "Костамонит", "Филотей") данните са доста по-стари, още от V-VI век. В дългата си история Света гора се е радвала на благодатни периоди, закриляна и щедро дарявана от византийски императори и балкански владетели, но е преживяла и трудни времена, нападана и опустошавана от кръстоносци, католически пирати и турски завоеватели. В миналото етническият състав е бил твърде пъстър. Днес 17 от манастирите са гръцки. Има по един български ("Св. Георги Зограф"), сръбски ("Хилендар") и руски ("Св. Пантелеймон"). Статутът на монашеската република е особен. Тя е част от територията на гръцката държава и в административно отношение се управлява от губернатор със седалище в столицата Карея. (За гарантиране на реда на полуострова има няколко полицейски участъка.) Всички монаси без никакви формалности стават гръцки граждани и получават гръцки паспорти. В духовно отношение Света гора е подчинена на Вселенския патриарх в Истанбул, което не пречи отделни братства или цялата общност в отделни случаи да проявяват инакомислие. Така стана миналата година, когато светогорските монаси не одобриха част от планираните решения на проведения на о. Крит Велик всеправославен събор. 

Собствените дела на републиката се управляват от Свещения Кинотис (нещо като парламент), в който влиза по един представител от всичките манастири и се избира всяка година. Св. Кинотис има свой председател - прот или протос. Своего рода изпълнителна власт е Свещената Епистасия от четирима монаси, които също се избират всяка година. На Света гора няма епископи, най-високият духовен сан е архимандрит. Върху подрасниците на някои монаси са избродирани черепи и кости. Това е знакът на великата схима - най-аскетическата форма на монашество.

Често коментирана тема от битността на Атон е отсъствието на жени. Тяхното присъствие там е забранено с императорски указ от 1060 г. Богословските аргументи за тази забрана са сложни и са изведени от Свещеното писание и от ученията на светите отци. В общи линии забраната следва логиката, поради която жени не могат да влизат в олтарите на църквите и да бъдат свещеници. Забраната често е атакувана от различни европейски организации, но няма вероятност някога да бъде вдигната, защото освен всичко друго тя изрично е записана и в договора за присъединяване на Гърция към ЕС.

След около час плаване покрай живописния бряг фериботът плавно пристава на арсаната (пристана) на "Зограф". Мястото е на около час път от манастира, но ние имаме късмет и успяваме да се качим в каросерията на един от пикапите, с които монасите превозват продукти и други неща. Това са единствените превозни средства тук, тъй като асфалт няма. По-рано са използвани мулета. Зад волана монасите често се кръстят, особено на завоите, защото, както се шегува г-н Чукарев, шофьорските книжки им ги дава дядо игумен. Нека добавим, че освен гладки пътища тук няма и ток, а манастирите ползват генератори. Няма да видите телевизори и радиоапарати, тъй като на тези атрибути на модерността се гледа с лошо око. Но мобилните телефони имат покритие. Има и телефони с фонокарти.

Пътят върви през гориста местност с ниски дървета и храсти. Измежду тях цъфтят рожкови в лилаво и разни треволяци. Отвсякъде се чуват птички. Истински рай. Релефът на полуострова е предимно планински, а в края му се издига връх Атон (2030 м). След десетина минути друсане пред нас се изправя внушителната панорама на "Зограф". На живо манастирът стои доста по-монументално отколкото на снимките.

Посетителите по правило първо се отбиват в архондарика (отделението за гости и поклонници). Посреща ни дядо Азарий, който отговаря за тази част от живота на братството. 



Черпи ни с обичайната малка мастика, кафе и локум, 



преди да ни настани в стаите за гости.

Българският манастир "Св. Георги Зограф" е сред най-старите и без съмнение един от най-красивите на Атон. Според преданието през Х век трима братя от Охрид - Мойсей, Арон и Иван Селима, се оттеглили тук от светския живот и построили обител. Тъй като се колебаели какво име да й дадат, една нощ оставили в църквата празна дъска и на сутринта я намерили с образа на Св. Георги, който се бил самоизписал. Това е т.нар. Фануилска чудотворна икона, която днес стои в Съборната църква на манастира заедно с още две чудотворни икони на светеца - Аравийската и Молдавската.

Закрилян от български и други владетели, дълбоко почитан и щедро даряван от поклонници и ктитори, манастирът помни и трагични периоди от своето минало. Такъв период е управлението на император Михаил VIII Палеолог (1259-1282). При неговото царуване е проведен Вторият Лионски събор (1274), на който е сключена уния с Ватикана и е признато първенството на папата сред християнските църкви. Реакцията на византийското духовенство е особено остра и императорът дори е отлъчен и анатемосан. В отговор църквата е подложена на репресии и през лятото на 1275 г. Света Гора е нападната от католически пиратски експедиции. "Зограф" е сред най-пострадалите манастири. 22-ма монаси и четирима миряни заедно с игумена са изгорени живи в кулата на манастира. Събитието е опаметено с доста изразителен стенопис на северната стена в притвора на Съборната църква, както и от паметник в двора на манастира.

След падането на Балканите под османска власт за "Зограф" се грижат влашки и молдавски войводи, както личи от ктиторските портрети в Съборната църква.

Модерните пътеписи за Света гора често си служат с едно клише: "Тук сякаш времето е спряло." 



Истината е доста по-различна. 



Вярно е, че тук се служи и живее по т.нар. византийско време, според което денонощието започва от залез слънце, но животът все пак не е замръзнал в Средновековието. През 2002 г., когато за пръв път бях на това място, имаше известно усещане за запуснатост и разруха. Днес не е така. Тогава монашеското братство беше около петнайсетина души. Сега заедно с послушниците са около 40. Повечето са българи, но има също молдовци, украинци, руснаци и един грузинец. Над "Зограф", както впрочем и над други манастири, се извисяват строителни кранове, които нещо възстановяват, строят, за да бъде Света гора такава, каквато е била някога. Голяма част от българската обител е ремонтирана и преустроена, напълно възстановена е някогашната болница срещу централния вход. Сега там е новият архондарик и от късна пролет до есента приема гости. Продължава ремонтът на изгорялото някога източно крило, възстановени и зографисани са някои от манастирските параклиси. За всичко това манастирът разчита на работници, както и на т.нар. харизани. Това са групи от по 10-20 души, които остават по седмица-две и срещу храна и подслон безвъзмездно работят на манастирски обект. "За трета година тук прекарвам отпуска си, обяснява един от тях - и хем се чувствам полезен, хем си почивам." 

Манастирът е жив не заради строителството, а заради духовния живот. Всеки ден се служи по два пъти - утреня и вечерня плюс литургия. Утренята започва около 3-4 часа през нощта и продължава до късния предиобед. Вечернята започва около 4 следобед. Срещу по-големи празници (24 в годината) се служи и бдение и тогава двете служби се сливат, започват привечер и завършват на другия ден преди обяд. Атмосферата е особено мистична, горят само свещи, като в части от службата свещта е само една. От църквата се влиза направо в трапезарията, която обичайно се намира срещу входа на храма. В манастирите се яде по два пъти на ден. Храненето е част от богослужебния цикъл. Всички (монаси, поклонници и работници) влизат заедно и след молитва сядат на дългите и предварително подредени маси. Не е прието да се разговаря по време на храненето, нито да се става и да се ходи из помещението. Освен тракането на лъжици се чува само гласът на някой от монасите, който чете поучителни текстове - обикновено части от жития на светци или нещо свързано с конкретен празник. В края на обяда или вечерята игуменът удря звънец, всички стават, чете се молитва и заедно напускат трапезарията. Храната дори и извън постните периоди е без месо, но е вкусна и винаги е достатъчно, за да се засити човек. На по-големи празници се поднася риба и по чаша вино. В дните от Великден до Томина неделя се полага също по едно червено яйце и парче козунак.

В столовата на "Зограф" всеки ден влизат около 150 души - монаси, работници и поклонници. Преди около век само монасите са били 200, а работниците и гостите още толкова. В навечерието на войните от началото на миналия век общият брой на монасите на Атон е бил около 11 000 души. Днес са около 2000.

На втория ден от нашата визита бяхме удостоени да видим една от най-ценните реликви на манастира - историята на Паисий. Намира се в малка стая на третия етаж в т.нар. Царско крило в специална стъклена витрина зад метална врата с касова брава. "Тук е временно, докато завърши преустройството и ремонтът на библиотеката, започнати миналата година", обясни библиотекарят отец Атанасий. В библиотеката има около 30 000 книги и около 600 ръкописа и документи, систематизирани в няколко архива - византийски, турски и молдавски. Интересно е, че повечето ръкописи досега са били неизвестни и са излезли наяве по време на ремонта. През 80-те години проф. Божидар Райков заедно с други изследователи е успял да каталогизира едва 286. В момента се прави нова каталогизация и дигитализация, като дигитализираните текстове са достъпни в библиотеката на Софийския университет. Според отец Атанасий книгата на Паисий, до която повечето посетители искат да се докоснат, е значима и важна не просто заради описанието на събития от миналото, но повече заради изложеното в нея църковно разбиране за историята като проявление на висш божи промисъл. 

В последните часове на нашето пътуване решихме да посетим, макар и за час, руския манастир "Св. Пантелеймон". Руският манастир е от най-големите с типични за руската църковна архитектура силуети и орнаменти. Тук всичко е като облизано - идеално подредено, белосано и ремонтирано. Всяко дръвче и храстче изглежда точно на мястото си. Явно причината е миналогодишното посещение на Владимир Путин по повод 1000-годишнината на светата обител. Поклонниците, след като се възхитят на красивите сгради, обикновено посещават мощехранителницата със свети мощи на руски и всеправославни подвижници. През това време дойде фериботът, за да ни върне в Уранополи.





Как се стига до Света гора



За да посетите Света гора, трябва да сте мъж от християнско изповедание. Ако изпълните успешно това условие, следват още няколко стъпки. Първо, месец преди планираното пътуване трябва да изпратите факс с копие от личната си карта или от международен паспорт до Бюрото за поклонниците в Солун. Добре е ден или два по-късно да проверите дали факсът е получен. Трябва да посочите професия, а също и манастира или манастирите, които искате да посетите, както и мястото, където ще си получите визата (диамотирион). Възможностите са две - в бюрото в Солун или в Уранополи. Повечето поклонници предпочитат втория вариант. Там бюрото се намира на около двеста метра над пристанището. Визата струва 25 евро и се плаща на място. Ще ви я поискат при качването на ферибота. Билетът до "Зограф" струва 5 евро, а до Дафни - 7 евро. Тъй като на ден се допускат около 100 поклонници, добре е да проверите дали желаният от вас манастир е готов да ви приеме, особено ако сте група.

Поклонническите визи са с продължителност 4 дни. (Работническите визи, както визите за духовни лица, са различни.) Ако оставате повече от ден в един манастир, може да ви възложат някакво послушание, примерно да помогнете в кухнята или нещо друго. Нощувките и храната в манастирите са безплатни.