Медия без
политическа реклама

ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Мила Ема, да не се изпоти?

Снимка: Архив
Бойко Ламбовски

Има една „Златна уличка“ край "Свети Вит" в Прага, където кралят хранел алхимици, очаквайки те да му изобретят злато и той да стане най-могъщият човек на света. Нямах търпение да разбера биел ли ги е, турял ли ги е на стола с железни бодли отдолу на същата уличка, когато му е омръзвало да чака. Защото очевидно не дочакал златото. Човешкият мерак да научи всички тайни в химията на Бога и да

направи далавера от това

винаги успява само донякъде

За това ме присети новината, че сума ти лекарства се спират от продажба в аптеките, защото били канцерогенни. Дебелащината на съобщението ме накара да попрочета повече, а се добави и личната заинтересованост. Оказа се, че нещо, което гълтам от седем-осем години редовно всеки ден по лекарско предписание заради високо кръвно, попада в следния цитат от Европейската агенция за лекарствата (съкратено ЕМА): "NDMA може да бъде токсичен и да причинява образуване на тумори в черния дроб, бъбреците и дихателния тракт. При предозиране също е опасен за човешкия организъм. Излагане на високи дози блокира работата на черния дроб". 

По-нататък научих: блокираните у нас лекарствени продукта са 62, а общо в Европа са 2300 партиди в 22 държави: Германия, Норвегия, Финландия, Швеция, Унгария, Холандия, Австрия, Ирландия, Италия, Испания, Португалия, Белгия, Франция, Хърватия, Полша, Литва, Гърция, Босна, Малта, Бахрейн и Канада.

Причината да пиша това не е обстоятелството, че се чувствам лично засегнат. (Възрастта и професията са ме научили, че не съм най-важният човек нито на улицата, ни в трамвая, нито на планетата). Причината е в дълбоко вкорененото ми (някои го наричат „селяшко“) недоверие

към хилядите цветя на фармацевтиката,

чиито реклами ката ден разцъфват в изтощените лехи на телевизионните ни съзнания. Към което недоверие се притури един следващ цитат от ЕМА: „Засега няма нито един случай, който да е причинил негативен страничен ефект при пациенти, но въпреки това лекарствата се изтеглят от аптеките като предпазна мярка и това е свързано със съмненията за канцерогенност на активното вещество".

Подивих се на логиката на агенцията и категоричността й. От една страна, тя силно подозира, че въпросният валсартан (NDMA) може да бъде токсичен, да причинява тумори в черния дроб, бъбреците и дихателния тракт и е опасен. А по-долу натъртва, че „няма нито един случай“...

Ако вярвах на ЕМА, както и на фармацевтичните компании, както и на автомобилните впрочем, както и на туристическите, и на рекламните, и на менажиращите социалните мрежи, и прочие, сигурно щях да приема, че те знаят всичко. И че е възможно нещо да се продава много години, но да се установи един ден, че „може да вреди“, и да го спрат. Обаче как могат да знаят, че „няма нито един случай“, щом от тумори умират хиляди и хиляди и точният причинител още не може да бъде посочен със стопроцентова сигурност от нито един специалист?

Една от гордостите на Древен Рим – аквадуктите, били с оловни тръби. И до днес има историци и археолози, които твърдят, че оловото е причина не само за многобройни здравословни проблеми на жителите на Рим, но дори за рухването на империята. Други отричат, казвайки, че варовикът по тръбите е омекотявал отровата на оловото. Сигурно някой и тогава е смятал, че „няма нито един случай“, а е виновно какво ли не – преяждането и недояждането, Юпитер, магиите, местният ескулап и т.н.

ЕМА е могъща организация, с високоплатени служители - ненапразно се мъчихме да я привлечем в София. Ама не би – твърде сиромашко място им се видя столицата ни. Та ЕМА е могъща, да не говорим

за могъществото на фармацевтичните корпорации

Но имаше едно лекарство, да не му казвам сега името – силно обезболяващо, което е забранено в много страни – вреди силно в някои случаи, а корпорацията си траеше. Имаше едно друго, което трябваше да успокоява, а се оказва създаващо зависимости – пък корпорациите не бързаха да ги спират. Напротив, рекламираха, плащаха на лекари и аптекари да пътуват по семинари със съответните вечеринки и после да ги предлагат настойчиво на  пациенти...

Пази Боже, да упрекна някого, че ни трови умишлено. Не – помагат ни. Илачите са важна част от цивилизацията ни. И все пак маркетинговите съображения, бизнесът и политиката са нещо безкрайно по-значимо от болнавия г-н Х. Иначе ни римските хидроинсталации, ни бензинът с олово, който дишахме, са правени, за да ни тровят нарочно. Не й трябваме отровени на Голямата далавера, а леко болнави и по възможност платежоспособни за дълго време. Затова си мисля, че недоверието е по-здравословно от доверието. Не знам защо се сетих за един истински случай, разтърсил Франция преди време. (После по него направиха игрален филм.) Един тип десетки години заблуждаваше семейството си, близките си и приятелите си, че е служител на ЕМА примерно или на Световната здравна организация, и е високоплатен там. Типът всяка сутрин отиваше уж на работа, но всъщност изкарваше парите си от изнудвания и обещания пред тежко болни, че ще ги снабди с панацея от извора - офиса си. Беше възпитан и елегантен. Накрая жена му взе да го разкрива, лъжите му почнаха да се пропукват... И той уби жена, деца, тъст и тъща, уби и себе си.

Интересното беше, че никой не го подозираше в нищо дълго време, доверяваха му се. Беше впечатлил само с една малка странност - много, ама много се потеше. Сменяше си ризите по два-три пъти дневно.