Медия без
политическа реклама

България е във фактически разпад

Управляващите са неадекватни по всички плашещи теми за обществото, казва социологът Живко Георгиев

Снимка: Архив
Живко Георгиев

Живко Георгиев е роден през 1955 г. Завършил е социология в СУ "Св. Климент Охридски", където преподава теория на емпиричното социологическо изследване и маркетингови проучвания. Директор е по изследванията в ББСС "Галъп". 

---------------

- Г-н Георгиев, адекватни ли са управляващите и ако не са - къде личи това?
- Навсякъде, където са плашещите теми за обществото. В икономиката - не се възползваме от съживяването на континента. Нека не се заблуждаваме от ръста на доходите в отделни сфери. Това са конюнктурни ефекти. Ако утре Европа се окаже в криза, периферия като България ще го отнесе първа. Ние нямаме никаква конкурентоспособност. Много лош симптом е продължаващият спад в чуждестранните инвестиции. Да не отварям темата за трагичните тенденции в демографията. България е във фактически разпад, на три скорости е, даже не на две. Имаме 2-3 града, които формират едната България, 5-6 региона, които са на втора скорост, и огромна периферия, която деградира във всеки един смисъл на думата. Не са добри тенденциите в образованието, здравеопазването. Това са нещата, които засягат гражданите, които обаче се подменят с някакви заместители като спорове за европредседателството или цената на акциза.    

- Защо тогава хората не са на улицата и не протестират?
- Засега управляващите успяват да отклонят вниманието. Благодарение на известно политическо спокойствие и икономическа стабилизация няма революционна ситуация, откровено казано. ГЕРБ е сериозно вкоренен в местната власт, все пак това е най-големият работодател в страната. В последните години няма нормален политически дебат и хората загубиха интерес към същността на това нещо, което наричаме българска политика. Няма идеи, няма визии. Политическият животът не излъчва никаква надежда, абсолютно никаква. Започвам да си мисля, че може да се спори кои са по-големи песимисти за бъдещето на България - гласоподавателите или техните избраници. Първите все по-малко вярват, че вторите работят за общото ни бъдеще и гледат да се оправят самостоятелно, като сами заделят нещо за своето собствено бъдеще. Отчуждението от политиката нараства, но нещата могат да се променят само за миг и процесите да се развият много бързо.  

- Кой ще поведе една подобна промяна, БСП ли?
- БСП също не е в най-добрата възможна кондиция, това е ясно. Отчасти признаците на ерозия, които виждаме в цялата европейска левица, засягат и нея. Партията плаща цената на изначално изгубения потенциал сред активното население. Това не е вина на сегашното ръководство. 20 години БСП не намери подход към тези, които тогава бяха 20-годишни. Оттам има проблем и на местно равнище, на много места не присъства убедително в местния политически дебат. Добре е, че има горе-долу вярна интуиция за основните заплахи пред страната. Надявам се скоро да видим как тази добра диагностика се превръща в конкретна политика. Това ще бъде много важна крачка.

Лявото не може да съществува без някакъв социален проект. По генезис то е проектно. Това не трябва да означава непременно строеж на социализъм, комунизъм, но трябва да е ориентирано към бъдещето. Да преобърнеш лява партия, ориентирана от миналото, към бъдещето, към младите, би било печелившата рецепта. Но е труден процес, става дума за промяна в софтуера, и едва тогава - в хардуера. А за тия почти 30 г. той си е доста омаломощен. Догодина ще видим доколко са успели да предложат качествен продукт, да променят стила си на политическа комуникация. И не на последно място - да намерят нови лица, които да са изразители на новия стил. Лично аз не очаквам чудеса. БСП не ме е смаяла с нещо, но виждам търсене. Има вярна диагноза за проблемите на самата БСП, а и на България, които се нуждаят от спешна политическа интервенция. 

- Доколко желанието за промяна може да доведе до появата на нова политическа сила?
- Политическият пазар продължава да е дефицитен, немалка част от избирателите продължават да се чувстват непредставени. Което означава, че потенциал има. Най-голям е той в дясното, там има среда за поява на нещо ново. Но дали политическите активисти в дясното ще съумеят да предложат перспективен проект, е трудно да се предвиди. По принцип възможностите са такъв проект да спечели 7-8% от местата в следващия парламентарен цикъл. Според мен ГЕРБ вече постигна това, което можеше, и няма накъде да расте. Обра част от десния електорат, част от прагматично мислещите, част от популистко-носталгичните гласове. Други, които ги нямаше, си ги напазарува, и в момента няма много потенциал за ръст. ДПС си е ДПС, движението вече е със статут на недвижима собственост в българския политически живот - подкрепата за него не расте, но цената му се увеличава. В най-рисковата зона са патриотите, като те все още са над чертата. За "Воля" въобще не ми се говори като за политически субект.   

- Румен Радев се появи като алтернатива на статуквото, но досега от него като че ли чуваме повече обещания, отколкото да виждаме  действия?
- В него аз виждам политическо израстване. Доказват го и изследванията. Решително не е обезличен, не е формално присъстващ. Много добре е приет от мнозинството българи, при това от най-различни политически сили. Запази в голяма степен своята независимост. В сравнение с началото вече е много повече в проблемите на страната, на различни системи от функционирането й.  Общо взето виждам един потенциал, който се развива и който тепърва ще получава възможности да присъства по-цялостно в политиката. Ако не в реалната, защото възможностите му там са твърде ограничени, то при реализацията на решения, които сега биха били непопулярни за политическия елит.

- Успешно ли беше европредседателството според вас?

- Управляващите успяха донякъде да го пакетират като свой външнополитически успех. България не сгреши особено, избирайки Западните Балкани за основен приоритет. Без да е определяща, тази кауза съответства на националния ни интерес. Премиерът и целият кабинет си написаха добре пиесата и добре си я изиграха. Малшансът обаче бе, че общоевропейският контекст не беше особено благоприятен за решения в духа на тази кауза. Европа в момента е по-скоро заплашена от балканизация, след Брекзит тя не е готова да дебатира темата за разширяване. Особено към Балканите, които няма какво да придадат към общата конкурентоспособност. ЕС има тежки дилеми с новите глобални центрове на влияние, а и със старите, за жалост, с растящия евроскептицизъм. Когато попаднеш в такава среда, твоята пиеска ще събере ръкопляскания и от пряко заинтересованите съседи, и от евробюрократите, но от това няма да излезе нищо. 

- Премиерът Борисов каза, че много е стискал зъби по отношение на "Обединените патриоти" и че вече спира да го прави. 

- Никога не съм готов да тълкувам прекалено сериозно думи на Борисов. Той може да каже всичко. Нищо дотук в отношенията между ГЕРБ и "Обединени патриоти" не е сериозен повод за раздяла. Непрекъснато наблюдаваме някакви припламвания, закани, заплахи, като подозирам, че те все повече ще се засилват, тъй като идват избори. Ако не си вкарал много голове във вътрешнополитически план, а си инкасирал главно непопулярни решения, на тях ще бъдеш наказан. Бъдеш ли наказан на европейските избори, това почти гарантира слабо представяне и на местните. Слабо представяне на местните пък може да значи предсрочен парламентарен вот.

Така че залогът е голям и за ГЕРБ, и за патриотите, и за БСП. Затова ще има и още престрелки. Патриотите ще се опитват да покажат, че не присъстват в идеални граници в тоя кооператив, а са в реални, че отстояват свои гледни точки, че имат своя принос към глобалната линия на управлението. В този смисъл на Борисов няма какво да му писва, в сегашната ситуация той не може да скъса с тях. На патриотите пък много им се иска да не споделят съдбата на реформаторите от предишната коалиционна формула и да не отнесат само негативите. Така че всички, които са на власт, ще се правят едновременно и на опозиция на нещо си. Което е трудно изкуство и изисква сериозно мислене, а аз не знам дали те са способни на това.

Засега не виждам някаква логика и последователност в действията на отделните компоненти на "Обединени патриоти". Търсят някакви линии, по които да се дистанцират от ГЕРБ. Ако обаче станат напълно различни, част от електората, който не е негативно настроен към Борисов, на следващите избори може да отиде при ГЕРБ. А тези, които са били избиратели на патриотите и не харесват стила на ГЕРБ, може да гласуват за БСП или за друга алтернатива на статуквото. Когато дойдат изборите, гласовете ще се разделят не по симпатии към този или онзи, а по линията "за" и "против" статуквото.

Възможностите са различни, но при всички положения ще наблюдаваме още много пируети от управляващите, само и само да се премълчават далеч по-сериозни неща от конкретния повод за гнева на Борисов. Даже имам подозрението, че самите политици, които много добре знаят какво трябва да се прави, защото няма за кога да се отлага, не вярват, че има позитивно решение на тези сериозни проблеми. Те живеят като голяма част от българите - ден за ден, от избори до избори.