Евросъюзът изчерпа търпението си към мудното извеждане от експлоатация на спрените ядрени реактори в България, Литва и Словакия и възнамерява да финансира занапред само физическото им разглобяване. Освен това ще въведе нов механизъм за контрол как се спазват сроковете за демонтажа и как се харчат отпуснатите европейски пари. За целта се обсъжда специален регламент за трите държави, който ще има пряко и незабавно действие като закон. Той е внесен от Съвета на ЕС в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика на Европарламента, съобщи вчера българският евродепутат Ивайло Калфин.

България трябва да разглоби и погребе останките от първите четири реактора на АЕЦ "Козлодуй" до 2030 г. Тя няма да има право след 2014 г. да използва европейските компенсации за подобряване на енергийната ефективност и екология, за модернизиране на енергийни мощности и за нова инфраструктура. Досега около 43% от евросредствата отиваха за смекчаването на последиците от предсрочното закриване на четирите малки блока в "Козлодуй", но според Брюксел това бави демонтажа на реакторите им. Целта на новата програма е ликвидацията им да стане необратима, като се разглобят турбините, след това се извадят големи реакторни компоненти и се складират по безопасен начин радиоактивните отпадъци.

За да получи от 2014 до 2020 г. още 208.5 млн. евро помощ за "Козлодуй" към отпуснатите вече 867.8 млн. евро (до 2013 г.), България трябва да представи план с календар и сметка за демонтаж, да обяви откъде и как ще набере недостигащите 460 млн. евро, които ще бъдат изцяло за нейна сметка, и да приложи европейските директиви за ядрената безопасност, които изискват изграждане на постоянно ядрено хранилище. Парите, които дава Брюксел, са 50% от заявените от София нужди от 450 млн. евро, напомни Калфин, който е член на енергийната комисия. За АЕЦ "Игналина" в Литва са предвидени още 229.29 млн. евро за 2014-2017 г., а за АЕЦ "Бохунице" в Словакия - 114.8 млн. евро за същия период.

Предложеният регламент ще засили контрола на Брюксел. В началото на всяка година Еврокомисията ще определя работата, която трябва да се свърши, а в края на годината ще оценява изпълнението. Отделно през 2015 г. е планирано изготвяне на междинен доклад, от който ще зависи дали финансирането ще продължи и как ще се преразпределя между "Козлодуй", "Игналина" и "Бохунице". През 2020 г. Европейската комисия ще направи цялостна оценка на изпълнението програмата.

В надзора ще се включи и ОЛАФ - агенцията за борба с финансовите измами в ЕС, а Еврокомисията и Европейската сметна палата ще правят одити по документи и проверки на място на всички изпълнителни и подизпълнители, получили средства от ЕС. При нарушения ще има санкции.

Освен това Брюксел иска да раздели България и Словакия от Литва, обявявайки, че двете страни са се ангажирали с краен срок за компенсации, докато Литва не е. София и Братислава не са поискали средства за компенсиране на социалните последици от затварянето на мощности. Словакия пък няма да получава пари за преработка на ядрените отпадъци за разлика от България и Литва.

"Нашата позиция ще отслабне, защото ще трябва да се справяме сами с държавите, които са против компенсациите. След 2020 г. това ще е свързано и с по-тежка процедура за одобряване на средства, каквито несъмнено ще са ни нужни", поясни Калфин. На дебатите в енергийната комисия той се обяви за равнопоставеност между трите държави.

България планира демонтажът на турбините да завърши до 2020 г., разглобяването на големите реакторни компоненти е насрочено за 2015-2016 г., строителството на ядрено хранилище за отпадъци ще започне след 3 г. Сметките на София сочат, че операцията ще струва общо 1.86 млрд. евро.