Гражданите и управляващите отново рязко се разминаха в мнението си по ключов въпрос за бъдещето на страната. За разлика от правителството, което настоява да бъде прекратен унизителният механизъм, чрез който Европейската комисия да наблюдава съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност в България, 77% от гражданите одобряват неговото съществуване и искат той да продължи. Едва около 40% от хората вярват, че правителството води енергична борба с организираната престъпност. Толкова смятат и че може да се разчита на добро правосъдие у нас.

Това показва проучване на института "Отворено общество", обявено вчера. Изследването има за цел да направи преглед на петте години, през които действаше механизмът за сътрудничество и проверка. В сряда ще излезе последният мониторингов доклад за този период и ЕК ще каже дали прилагането на механизма ще продължи, или ще бъде прекратен. Очакванията са, че докладът ще е критичен, а мониторингът ще продължи.

От изследването на "Отворено общество" става ясно, че българите всъщност не виждат кой знае каква промяна през петте години надзор от ЕС. Половината анкетирани смятат, че работата на полицията, съда и прокуратурата изобщо не се е подобрила, а част от тях - че тя дори се е влошила. И малките положителни промени обаче се отдават именно на наблюдението на ЕК. Над 78% от българите смятат, че трябва да има наблюдение върху съда, полицията, организираната престъпност и борбата с корупцията не само в България и Румъния, но и във всяка държава членка. 75% подкрепят идеята ЕК да може да налага и санкции за неефективно правосъдие и на страни, в които нивото на корупция е високо.

Прави впечатление, че дори интервюираните в изследването на "Отворено общество" съдии разглеждат мониторинга като свой съюзник за отстояването на принципа за независимост на съдебната власт. Те се опасяват, че без него директното политическо влияние върху назначенията в съдебната система би било още по-драстично.

Според експертите, направили изследването, чрез механизма се упражнява постоянен натиск за продължаване на реформите в правосъдието. Чрез него би могла да се подобри и отчетността в прокуратурата, полицията и съда, както и координацията между институциите. Сред интервюираните експерти обаче доминира и разбирането, че механизмът не реализира в пълна степен капацитета си да предизвика промяна по отношение на подобряване на качеството на правосъдие в България. Те смятат, че това се дължи както на вътрешни съпротиви срещу реформите, така и на слабости на самия механизъм. Като една от най-сериозните се посочва, че ЕК се фокусира върху върховенството на закона, ефективността на съдебната и административната система, а в далеч по-малък обем следи правата на човека, възможностите за произвол, върху забраната за дискриминация и равенството на всички пред закона.

Според авторите на изследването наблюдението трябва да продължи, но съдържанието и целите на механизма трябва да бъдат преосмислени. Предлага се и изрично залагане на мерки за подобряване на законодателния процес.



ОЧАКВАНИЯ

Предстоящият мониторингов доклад на ЕК ще бъде един от най-критичните, които сме получавали досега. Това прогнозира директорът на правната програма на "Отворено общество" Иванка Иванова в интервю за БНР. На същото мнение са юристът Йонко Грозев и лидерът на БСП Сергей Станишев.

Според Иванка Иванова един от основните проблеми на страната е, че не е осъществила структурни промени в съдебната система и така е достигнала максималния ефект, който може да се постигне с механизма за партньорски контрол. "При сегашната структура на нашите власти ВСС ще продължава да произвежда такива скандални решения като уволнението на съдия Мирослава Тодорова, обясни Иванова. Според нея правителство, което се крепи на подкрепа на независими депутати, трудно може да прави структурни промени.