"Аз, войводата Скендер Бей" на Рафаел Моше Камхи закъсня с няколко седмици (изд. "Синева" и "Шалом"). Шансът на книгата да стане шумен акцент беше в еврейскоспаситеската олелия.

Рафаел Камхи е спасен евреин. Живее в Солун, когато през 1943 г. почва депортирането на 56 000 солунски евреи. За него и за брат му се сещат видни македонореволюционери. Застъпват се пред българското правителство, то пък пред немските власти в Егея, и носителят на жълта звезда N41367 се озовава в София. Тук остава до 1949 г. Умира в Тел Авив (1970) точно на 100 години.

Камхи е от Битоля. Фамилията му е от най-богатите в турската империя. В революционната организация е от 1894 г. По едни и други причини той и брат му Ментеш са в центъра и на Илинденското въстание, и на всички възлови събития в организацията през следващите десетилетия.

В тази книга са събрани спомените на Р. Камхи и документи за живота му, основно писма. Тя ще развали комфорта на всички, засегнати в нея. Камхи отваря стари македонски рани: кой наредил убийството на еди-кого си, кой излъгал за друго. Имената, които неговото перо обръща, сега носят градове и площади. Камхи ще огорчи сънародниците си с напомнянето, че в холокоста еврейството не е единствено жертва. Вкиселяването на монархическите възторзи се предполага от само-себе си.

Рафаел е спасен, защото бил наш шпионин. Спасен е в окупирания от германците Солун. Не е спасено семейството му, понеже не били наши шпиони. Не е спасен брат му, понеже бил в окупирания от българска войска град Битоля. Уговорките за възможности и невъзможности пред такива факти имат гротесков аромат...

Историята е като брашнян чувал. При всяко изтръскване се сипе още и още прах - хранителен за едни и отровен за други.