Отиди на страница:
| Както тук/във форума/,така и по света всеки вижда каквото му се иска.Което значи,отдавна хората са загубили сетивата си за реалност.Вече живеем във виртуалния свят на политическа пропаганда от нов и несравнимо жесток модел.Гьобелс „пасти да яде” пред сегашните рафинирани вампири |
| По рецептата на Гьобелс: малко истина, а останалото чиста лъжа. Мадуро маха с ръка. В училищен двор? Вляво има баскетболно табло, в дъното - училище. На кого маха, защо? |
| Хората чакат, за да гласуват, а Мадуро току що е гласувал, излиза навън, виждат го, аплодират го, той им маха.... кво неясно има? |
| Емисарят на САЩ във Венецуела Тод Робинсон е обявен за персона нон грата и изхвърлен, като мръсно коте от страната. |
| Мисля че видеото не е записано напразно, ясно е че снима някой близо до президента-герой. В това няма нищо странно и е в синхрон със ситуацията във Венецуела. Президентът маха на въображаемите си поддръжници, чуват се екзалтирани гласове. Също както и венецуелците се разхождат между празните рафтове на магазините, но във въображението на клиентите едва ли липсват вкусни деликатеси, мляко,пресни яйца, месо и разни други лакомства, и когато намерят някой ценен продукт, естествено възторжено ще се радват. |
| Страхотна тема, страхотни коментари. Знам, че има доста хора които си спомнят за дорбото старо време, докато гадните капиталисти не разрушиха граденият с мното труд и усилия социалистически строй. Много хора мечтята да живеят като във Венецуела но май тази възможнжст няма да ни бъде дадена повторно. Всъщност като си спомня дестските години от 80-те....Хубаво време беше наистина, когато имаше много дефицитни стоки и сдобиването с тях ни правеше много щастливи. Бананите и портокалите бяха новогодишни деликатеси, за автомобил се чакаше с години, и веднъж сдобият ли се с желаната Лада, собствениците им ги пазеха като очите си. Режимът на тока сплотяваше семействата, вечерта на светлината на свещичка или газова лампа баби разказваха приказки на децата, а сега всяка вечер претърсваме канали. Отивахме на почивка на море, настанявахме се на квартири или често спяхме в палатки, а сега се мръщим на многозвездните хотелите в Турция или Гърция, не им харесваме закуските или обслужването, и забравяме колко приятно си беше да преспим обвити в спален чуван в хотел Звездоброй на нашето черноморие. Хубаво време си беше. Мисля че сега идва ред и на венецуелските граждани да се събудят от социалистическия сън.  |
Кат се отвори дума за Мадуро - сетих се за Лукашенко...Помните ли колко години ни надуваха главите за диктатора, сатрапа, кръволока, животното (както сега е модерно!) Лукашенко... Даже едно време си беше Чудовище № 1 на Света, пък за Европата - почти постоянно Чудовище №1!И изведнъж - ти-ши-на!Кога за последен път сте чули да се хули и залива с помия Лукашенко!?При условие, че нищо не се е променило - кара си мандат подир мандат... Да не говорим пък за несменяемия Мило Джуканович, който май скоро ще бие Бай Тошо по дължина на времето, прекарано начело на властта. Мило Джуканович (на черногорски: Мило Ђукановић  е черногорски политик, министър-председател на Черна гора от 1991 до 1998 г. и от 2012 г. През периода 1998 – 2002 г. е президент на републиката. Джуканович е и дългосрочен председател на Демократическата партия на социалистите на Черна гора, първоначално черногорският клон на Комунистическата партия на Югославия. Преизбран е за президент на страната и встъпва в длъжност на 20 май 2018 г. Премиер, после президент, после пак премиер, сега пак президент. И така, вече 27 години.... Напълно демократично и без никакви сенки на проява на явление, което да можем да наречем "режим на Джуканович"..... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: popangelov |
