Според мен това, че 'другата страна има претенции' е твърде притеснително и трябва тези претенции да станат публично достояние. Както и отговорът, даден от българския Министър-Председател.
Затова напълно подкрепям искането на г-жа Нинова.

"Разбира се, отговорите... имаше доста претенции от турска страна", каза Борисов и допълни, че през юни е предвидена нова среща с турската страна, "за да ги решаваме една по една". Той напомни, че темата не е поставяна от десетилетия. В края на пресконференцията Борисов уточни, че е получил насрещни искания - за решаване на проблема с имотите на мюфтийството, за възродителния процес и пенсиите на изселниците, за управлението на водите. Той призова да не се бърка дневният ред на международната среща с двустранните проблеми.

28.07.2015

ТЕМА: Отговор на министър Даниел Митов на въпрос на народния представител Станислав Станилов относно мерките за изпълнение на Решението на Народното събрание на Република България от 08.04.2011 г.

Станислав Станилов (Атака): Какви мерки са предприети за изпълнение на Решението на Народното събрание на Република България от 08.04.2011 г.?

Министър Даниел Митов:

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН СЛАВОВ,

Въпросът за връщането/обезщетяването на имотите на тракийските и малоазийските българи/бежанци е част от нерешените въпроси в двустранните отношения между България и Турция. През последните 50 години между двете страни нееднократно са водени преговори по този въпрос, които, за съжаление, не са довели до конкретни резултати.

Юридическите основания за претенциите на Република България към Република Турция се съдържат в Договора за приятелство между България и Турция от 5/18 октомври 1925 г., известен като Ангорски договор, в Протокола Башев – Чаалаянгил, подписан на 21 август 1966 г., както и в член чл.2 от Договора за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност между Република България и Република Турция от 6 май 1992 г., където е записано, че: „Страните са решени да разрешават всички съществуващи между тях проблеми, включително имуществени, социални и хуманитарни въпроси.”

Съгласно постигнатата през 2008 г. договореност между президентите на двете държави бе създадена Смесена експертна комисия по нерешените въпроси между България и Турция. В изпълнение на Решение на Министерския съвет на Република България № 164 от 14 март 2009 г. бяха създадени експертни работни групи в рамките на българската част на Смесената комисия. Основната и най-голяма експертна група е тази по имуществените и социални въпроси, която включва и въпросите за обезщетение на имотите на бежанците от Източна Тракия и Мала Азия, както и връщането на имотите на “Фондацията на българските православни църкви в Турция” (т.нар. Екзархийски имоти). Експертната работна група издирва, систематизира, анализира и обобщава фактическия материал, необходим за оформяне, актуализиране и излагане пред турската страна на позициите и претенциите на българската страна.

След като под общата координация и с активното участие на експерти от Министерството на външните работи бяха изготвени и съгласувани горепосочените основания, на 18 май 2009 г. в Анкара се проведе първата среща на Смесената комисия. До момента са осъществени общо четири срещи на Смесената комисия, като четвъртата среща бе проведена на 18 декември 2013 г. в София. На всички срещи българската страна, респ. Министерството на външните работи, ясно и категорично отстоява българската позиция за намиране на адекватно решение на въпроса с имотите на нашите бежанци от Източна Тракия и Мала Азия. Нашата позиция включва искането за постигане на конкретни ангажименти от турска страна за пакетното обезщетяване на имотите на всички тракийски бежанци.

Трябва да се отчете фактът, че турската страна също поставя насрещни имуществени претенции, които са диаметрално противоположни на нашите. България настоява да бъде постигнато съгласие по принципни въпроси, отнасящи се до характера и вида на взаимните имуществени претенции, периодите, за които се отнасят тези претенции, както и начина на уреждане на вземанията.

За реализирането на този приоритетен за България въпрос, в допълнение към продължаващата работа в Смесената комисия, българската страна се фокусира към максималното използване на комплексни възможности, особено в контекста на членството ни в ЕС и на продължаващите преговори за присъединяване на Република Турция към ЕС. В тази връзка през 2011-2012 г. бе отчетен известен напредък по въпроса за връщането на имотите на “Фондацията на българските православни църкви в Турция”, който, заедно с въпроса за имотите на българските бежанци от Източна Тракия и Мала Азия, е част от гореспоменатата експертна работна група в Смесената комисия.
Министерството на външните работи на Република България направи постъпки за провеждане на петата среща на Смесената комисия. До момента турската страна реагира пасивно. Въпреки това МВнР продължава да оказва натиск в тази посока.

Според мен това, че 'другата страна има претенции' е твърде притеснително и трябва тези претенции да станат публично достояние. Както и отговорът, даден от българския Министър-Председател.
Затова напълно подкрепям искането на г-жа Нинова.