Добре дошъл: CommonCrawl [Bot]
Теми: 0
Мнения: 0
Изход
За пуйките и преводите
Отиди на страница:
  Мнения:74 Страница 1 от 4 1 2 3 Следваща »
хикса
05 Дек 2017 19:41
Мнения: 4,696
От: Bulgaria
Скрий: Име,IP
Просто Крейзи Форест, по подобие на Нотингам Форест, не знам тоя ман кой е.
хикса
05 Дек 2017 19:42
Мнения: 4,696
От: Bulgaria
Скрий: Име,IP
Между другото, някой има ли идея, откъде верно са пъкнали тия лъвове по нашия край?
генек
05 Дек 2017 19:56
Мнения: 34,793
От: Bulgaria
Скрий: Име,IP
щурчо
05 Дек 2017 19:57
Мнения: 22,494
От: Bulgaria
Скрий: Име,IP
понеже пилигримите, като пристигнали в Новия свят, гладували и благодарили богу, като видели тикви и стадо пуйки.

Виделе са тикви у Северна Америка, колкото дружините на Аспарух са виделе кукуруз...
генек
05 Дек 2017 20:01
Мнения: 34,793
От: Bulgaria
Скрий: Име,IP
хиксе,
сети се за Херакъл и немейския лъв...
щурчо
05 Дек 2017 20:05
Мнения: 22,494
От: Bulgaria
Скрий: Име,IP
И Лъвската порта у Микена.
Дето според дошлите от Африка данайците е правена от циклопи...
Азъ
05 Дек 2017 20:28
Мнения: 1,835
От: Bulgaria
Скрий: Име,IP
Единствената статуя останала до днес във Вавилон (90 км югоизточно от Багдад) е на лъв, обладаващ Царица.
Имайки предвид античното тракийско присъствие в Близкия изток (напр, Троя), лъвският култ ни е наследствен.
ПП: Б. Франклин е бил виден робовладелец, лоето не му е попречило да напише най-демократичната Конституция.
Sine_metu
05 Дек 2017 20:37
Мнения: 796
От: Bulgaria
Скрий: Име,IP
Момичетата си бяха измислили "патешки език": пред всяка сричка казваха "па".

Софийските момичета бяха измислили на "пе". Песепедем
Ама него говореха само в по-загубеничките махали.
В тарикатските имахме далеч по-интелигентен: съгласна - "У" - повтаряне на съгласната; гласна - "В" - повтаряне на гласната.
Сусеведудевемум.
щурчо
05 Дек 2017 20:55
Мнения: 22,494
От: Bulgaria
Скрий: Име,IP
Лъв напада елен.
Култова апликация от Луковит.
Един от хилядите шедьоври на наште деди траките. Мдаа...
Sine_metu
05 Дек 2017 20:59
Мнения: 796
От: Bulgaria
Скрий: Име,IP
В софийските будки се продаваше "Интернешенъл Хералд Трибюн",
газетата на "Ню Йорк Таймс" и "Вашингтон Поуст".
Струваше кинта в делник, кинта и двайсе неделният.
Арт Бъкуалд четяхме в "За рубежом".
aver4e
05 Дек 2017 21:04
Мнения: 10,986
От: Bulgaria
Скрий: Име,IP
Тъй де...А под опашката на коня, момчета от американската легация Върляха една топка и я ловяха с едни големи ръкавици. А няколко премръзнали столичани верблюдеха. Ех, спомени...И нямаше хляб - пердашехме козунаци
Звън®
05 Дек 2017 21:11
Мнения: 308
От: Bulgaria
Скрий: Име,IP
Писа рука моя таз писаница под светлик от вощеница. Подир туй очите ми я прочетоха, а умът ми нищо не проумя. О, велико блаженство!
колобър Гостун, 10 век


Да внимаваме!

Не внимавах, разсеян бях. И вместо шептящият глас на Пеги Ли зазвуча сопраното на Мария Калас:

Casta Diva, che inargenti
queste sacre antiche piante,
a noi volgi il bel sembiante
senza nube e senza vel…


Спомените ми заподскачаха като козички, калейдоскопично се подредиха и ми припомниха далечни благи времена. Когато за първи чух Калас да пее каватината Casta Diva на Норма, старателно бръснех лявата си буза. Четината ми пращеше под острието на бръснача, старият лампов Телефункен припукваше от атмосферни смущения, а ушите ми ненаситно пиеха еликсира от звуци донесени чак от Метрополитен опера. Свършихме заедно - аз бръсненето, Калас арията. Мигом осъзнах, че съм обречен да я чуя на живо. Бе 28 октомври 1956 г.

През есента на 1961 г. гроздовата реколта бе знаменита, а на световните борси акциите на вторниците, макар и за кратко, рязко поскъпнаха - имах цял пакет от тях. Няколко часа преди това събитие, в една късна октомврийска нощ телефонът ми зазвъня - тогава още не бях изхвърлил телевизора си, тъй като все още не бях го купил. Толкова късно и настойчиво звънеше единствено Барух Шамлиев (Шами) - съратник, енергичен радиоикономист и борсов конспиратор. Наистина бе той.

- Продай си вторниците! - изкомандва ми и затвори телефона.

По онова време Барух бе опасал земното кълбо с морзова мрежа от борсови агенти. Най-способен сред тях бе Гуга Гуилермо - трънчанин от аржентинския град Тукуман. Официално работеше като Ziegenficker (1*) на свободна практика. Притежаваше необяснима дарба за мимикрия, при това със смайваща фотографска точност. Можеше да наподобява всеки обект до който застане – от Папа Римски до 21-а стр. на Пинокио. Шами ми е показвал снимка от прием в посолство ни в Буенос Айрес. На нея един до друг стояха двама дипломати, двама Никола Инджовци - неотличими като две капки Белуга. Който видеше тази фотография си мислеше, че е плод на фотографски трик. Малцина знаеха, че единият от Инджовците е Гуга, проводен със специална мисия в посолството. Седмица преди Шами да ми позвъни, Гуга по негово нареждане посетил фондовата борса в Буенос Айрес. Според Баруховите инструкции, постоял петнадесетина минути пред таблото с борсови индекси. През това време видимо за брокерите останало само хамелеонското копие пресъздавано от Гуилермо, което както се досещате е било ловко подправено - където и колкото трябва. По-късно дойде и среднощното позвъняване на Барух. Послушах го, продадох, понадух портфейла си, а в началото на декември вече бях в Милано. Дошъл бе жадуваният миг да видя Калас. Мястото на срещата бе в Ла Скала. Пътуването си до там маскирах като командировка. Списание "БТА - Светът в снимки и карикатури" отдавна желаеше да получи интервю от Луджи Лонго. По онова време го гласяха за генерален секретар на италианската компартия. Досадните подробности около интервюто вече бяха договорени. За това любезно бе помогнала тъщата на Лонго - партиен секретар на секция "Медни духови" в оркестъра на Ла Скала. С нейна помощ успях да си резервирам жадувания билет за представлението с Мария Калас. Парите от продадените вторници ми осигуриха великолепно място. И до днес пазя билета си - партер, ред В, място 12, Медея от Керубини с Мария Калас, диригент Тулио Серафин, 14 декември 1961 г.


Лъжиците на Луиджи Лонго (2*)

Не помня - дали взех интервю от Луиджи Лонго или пък той самият ми го даде. Знаех неговата слабост да колекционира лъжици, подобно на Мусолини. Бях му приготвил дар - алуминиева войнишка лъжица от годините на Първата световна война, принадлежала на ефрейтор Запрян Вретенаров, канонир от 13-ти скорострелен артилерийски полк. На дръжката й имаше курсивен надпис: "Супа или надежда". Луиджи пък ми подари каталог на колекцията си. Пазя го и до днес. На стр. 11 е златната лъжичка, с която в уста е бил роден Луи XIV. На стр. 91 бе снимана лъжицата, с която Владимир Илич - Ленин дълги години е сърбал горещите боршове на Надежда Крупская. На стр. 103 пък имаше снимка на затворническата лъжица на Георги Димитров от периода на Лайпцигския процес. Луиджи Лонго, освен притежател на лъжица на Димитров, по-късно стана и кавалер на едноименен орден. През 60-те другарят Лонго се бе оплел в коварните идеологически мрежи на Херберт Маркузе.

- Molto onorevole compagno (3*) - каза ми Луиджи - не смятай, че страстта ми към колекционирането на лъжици е дребнобуржоазна приумица. Това е занимание с дълбок идеологически смисъл. Лъжицата, освен прибор за хранене е и двигател на революцията. Един от централните постулати на марксизма е, че на работническата класа е отредено да унищожи капитализма и създаде жадуваното справедливо общество. Това е било правдиво в средата на XIX век, но днес е категорично невярно. Сегашният работник е имуществено обременен и притежава много неща за губене освен оковите си. Работниците отдавна са интегрирани в капиталистическата система, разсъждават почти като работодателите си и се стремят не към разбиване на действащия модел, а единствено към по-пълното си вписване в него. Работниците искат да станат капиталисти, а не да събарят капитализма. Много са институциите впрегнати да им внушават, че те живеят в най-добрия възможен свят и че всякаква съпротива срещу неговите закони е безсмислена. Обществото ни е тотално мобилизирано срещу собствената си свобода. Хората са превърнати в едноизмерни консуматори, които се интересуват единствено от това как по-бързо да си купят нов автомобил, хладилник или телевизор. Критическото мислене е като забравен на гарата багаж, а притежателите му не го дирят, защото са заети да удовлетворяват внушените им лъжливи потребности. Така революционното жило на пролетариата е изтръгнато. Той трябва или отново да се революционизира, или да му се дири заместник, безусловно готов да заеме мястото му на барикадите. Как да събудим заспалите инстинкти на работниците? Най-естествено е да отнемем от ръцете им лъжицата, символ на духовна леност и ояждане. Аз вече се посветих на тази трудна борба. Ако един ден видиш, че работниците масово изхвърлят телевизорите си, знай че или е дошъл Черния петък, или пък улиците вече са обарикадени и обарутени, изпълнени с пролетарий, чиито ръце държат не лъжици, а пушки.

Помня, че подир години, когато изхвърлих своя телевизор бе сряда, а улиците ухаеха на липи.

--- следва
Manrico
05 Дек 2017 21:20
Мнения: 30,909
От: Bulgaria
Скрий: Име,IP
В "Риголето" на Верди Лучано Павароти пееше "Ла дона е мобиле". Пловдивските майни като Le Jour du Mercidonant го преведоха "Мебелите са на жената"

Абе то скоро в най-интелигентния вестник с най-интелигентния форум операта "Cavalleria rusticana" я изписаха "Селската кавалерия", ние на пловдивските майни маана ще намираме...
За който не може да допусне, че това може да е вярно:
http://www.segabg.com/article.php?id=878353
Minderbinder
05 Дек 2017 21:21
Мнения: 4,607
От: Bulgaria
Скрий: Име,IP
Някои люде не се усещат кога им идва време да спрат.
Звън®
05 Дек 2017 21:47
Мнения: 308
От: Bulgaria
Скрий: Име,IP
Брундила Ричи

Пропуснах да отбележа, че очарователната тъща на Луиджи Лонго се именуваше Брундила Ричи. Тя ми препоръча ресторанта DeCanto, в който ежедневно обядвах - изискан и малко странен. Намираше на Piazza della Scala 6. Посетителите до един бяха меломани. Масите се подреждаха в конфигурацията на симфоничен оркестър. Моята бе там гдето застават медните духови. В 13 часа супата вече бе сервирана, благоухаеше, но никой не докосваше лъжиците. В 13.10 влиташе диригентът - маестро Тулио Серафин, енергичен старчок навъртял 80 лазарника. След него вратите на ресторанта безусловно се заключваха. Маестрото делово заставаше на диригентския пулт, потропваше нервно с палката си и даваше знак за готовност на масата с първите цигулки. Оберкелнерът тържествено обявяваше:

- Franz von Suppе, Leichte Kavallerie!

От колоните зазвучаваше позната увертюра към оперетата "Леката кавалерия" и първите лъжици в темпо Maestoso тържествено начеваха да гребат от немската супа Пихелщайнер. Маестро Серефин бе доста сприхав, все намираше кусури, гневеше се, спираше изпълнението, ругаеше, скършваше на две палката си, а след това продължаваше да дирижира чрез веждите и мустаците си.

- В партитурата, уважаеми лъжичари, е написано "соn аmоrе" - гълчеше той. Вие не посръбвате супичката с нежност, а я гребете с лъжиците без капка любов, тъй както женен мъж куса посредствената чорба на благоверната си!

Скоро ритъмът забързваше в Allegretto brillante. Салонът оживяваше, заблестяваше, излизаше и балетът. Келнери с красиви хусарски мундири и кухненски ножове в ръце галопираха между масите, яхнали гривести келнерки.

Когато идеше ред на десерта, Тулио вече псуваше като фелдфебел:

- Масата на контрабасите! Ваш`та мама музикантска, кой ви е учил да ядете сладоледено фламбе с лъжичка за хайвер?


Crudel (4*)

14 декември, 1961, минути преди 19 часа. Площадът Ла Скала ухае на кестени. В гардероба на операта долавям други аромати - нежни, аристократични парфюми. После носът ми се пъха на партера - там поема от любимата ми миризма на декори - маслени и темперни бои този път с подчертано присъствие на поцуоли, сиена печена, умбра и капут-мортум. Не помня на какво ухаеше залата, когато се появи Тя. Това вече не бе "примадоната със слонски крака" от 50-те години. Превърнала се бе във фина дама с изкусителна снага. Уменията, придобити в казармата, ми помогнаха да оценя килограмите й - не повече от 71. Бяха отминали годините, когато в дискретен швейцарски санаториум бе успяла да стопи 40 килограма. Твърди се, че е станало с помощта на работливи глисти. За съжаление, на 14 декември феноменалният глас на Калас не бе в обичайната си форма. А може би бавничко бе тръгнал към томителен заник. Това особено се усети в първо действие при дуета й с Язон. Публиката зашушука. Калас отначало не обръщаше внимание на несподавения шепот и допя до момента, когато според текста на ролята, трябваше да нарече Язон “Crudel!”. След първото “Crudel!” тя замлъкна. После извърна лице към залата и изпя второто “Crudel!”. Направи пауза и продължи с "Ho dato tutto a te” (Отдадох ти всичко), размахвайки юмрук не към Язон, а към залата. Публиката замълча, а после я засипа с овации.

- Ripugnante! (5*)

Не, това не е от либретото на Медея. Така започва един незабравим речитатив на Лозан Стрелков в ролята на главен директор на БТА. Драматизмът на Медея отново извика спомена за него. Бях заспал на работното си място. Тогава се трудех като тръбач. Седях до тръбата, по която радистите от горния етаж пускаха рула с разпечатки на радиоемисиите и на мига ги превеждах. Точно на това място ме бе тръшнал Морфей. Събуди ме изпепеляващият глас на Лозан Стрелков:

- Dormi sul posto di lavoro, interprete compagno! Ripugnante! Questo non ti perdonerà mai! (6*)

Стрелковото слово притежаваше изпепеляваща сила. Знам, че Силистренският театър изгоря след постановка на пиесата му „Разпаления въглен“. Стотици способи съм опитвал за да прогоня страховития спомен от прекъснатия ми сън. Дори когато внезапно станах на осемдесет, се записах на курсове по забрава по системата на Румпелщилцхен – и това не помогна. Единственото облекчение от омрачняването, което той ми причинява е Белугата. И вчера си купих бутилка от нея. На касата симпатично момиче ми намигна и рече:

- Весели момко, купете си и билетче от националната лотария! Помага и за влюбване, и за разлюбване, при това лечението и в двата случая изцяло се поема от здравната каса!

Послушах я. Прибрах се. Изстудих Белугата. Налях. Отпих. С решителни движения затърках билетчето. Горният слой, върху който бяха отпечатани указания, се ронеше и скоро като в палимпсест се откри оригиналния текст:

1. Не си купувай ненужности!
2. Изхвърли си телевизора!
3. Отрежи си ушите!
4. Яж малко, пий повече!
5. Знай, че повечето неприятности идат от туй, че не си стоиш у дома!
6. Не забрявай да погалиш кучето си! Ако нямаш свое, погали чуждо!
7. Не забрявай да погалиш жена си! Нямаш ли своя - чужда погали!


Не приех само правило 3. Мисля, че ушите все още могат да ми послужат за нещо. Например, да чуя с тях Брезнишкото хоро на Гюрга (Гуга) Пенджурова и Рамадан Лолов. Чух го, ето го:

https://www.youtube.com/watch?v=Z1fzh9LMYLc&index=3&list=PLgoYkkK5usQUhnrS_hqYmYlkszrCfEcfN

И да не забравя – не ходете на екскурзия в Mare Serenitatis. Няма какво да се види освен един изоставен луномобил със свалени регистрационни номера и два паспорта на американски астронавти, забравени на задната седалка.

1* Ziegenficker – козоеб
2* Използвана е информация от http://a-specto.bg/filosofat-revoluciata/
3* Molto onorevole compagno - Многоуважаеми другарю
4* Crudel - жесток, безсърдечен
5* Отвратително!
6* Спиш на работното си място, другарю преводач! Отвратително! Това вам нивга не ще простя!

Преводите на италиански са направени чрез Google Translator
maxilianus
05 Дек 2017 22:37
Мнения: 320
От: Bulgaria
Скрий: Име,IP
Вече уточних че не сочи към България.. Докато му се възхищават, орел опитва да открадне дете -- https://www.youtube.com/watch?v=CE0Q904gtMI . Което било фейк, представете си. Орелът остава гладен. Когато в английска нива се появи „SUE x“, „БиБиСи“ разреши проблема -- http://www.bbc.com/news/uk-england-oxfordshire-41862525 . Като цяло, момичетата в днешно време не са както вчерашните. Масовото разпространение на контрацептиви, обаче, не пробива във всички общества. Очевидно, не всички птици летят. Да опитам и аз на френски: évidemment, tous les oiseaux ne volent pas
Патагонец
05 Дек 2017 22:42
Мнения: 12,231
От: Bulgaria
Скрий: Име,IP
За разлика от него Арт Бъкуалд не бил двуезичен и обяснявал на французите, че Thanksgiving day в САЩ е "Льо Жур дю Мерсидонан", sic Le Jour du Mercidonant.

Ми аз съм чувал Великден да го превеждат на английски като Great day, a османско владичество като Turkish slavery.
ОБЛАК
05 Дек 2017 22:44
Мнения: 515
От: Bulgaria
Скрий: Име,IP
ядат пуйка и тиквеник, "пъмпкин пай", понеже пилигримите, като пристигнали в Новия свят, гладували и благодарили богу, Да бяха благодарили на индианците които им показали пуйките, научили ги да ловят, дали им царевица и ги спасили от гладна смърт. А дядо Боже си имал друга работа. Те, краварите, и сега благодарят богу и се разсейват относно местните хора.
Gershom
05 Дек 2017 22:45
Мнения: 303
От: 0
Скрий: Име,IP
Арт Бъкуалд не бил двуезичен и обяснявал на французите, че Thanksgiving day в САЩ е "Льо Жур дю Мерсидонан", sic Le Jour du Mercidonant.
а капитан Miles Standish стана le Capitaine Kilometres Deboutish (кап. Километрий Стойчев)
предпочели северноамериканския turkey eagle, който няма няма нищо общо с пуйките, но е по-красив.
няма птица turkey eagle.  
стадо пуйки
дивите пуйки летят. Впр., казва ли се "стадо" за птици, дори и да не могат да летят? Ято летящи риби...
  Мнения:74 Страница 1 от 4 1 2 3 Следваща »