Тодор Ялъмов

ДАИТС - Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, не можа да стане министерство заради коалиционната аритметика, но за сметка на това се оформи като една от най-едрите като персонал структури в изпълнителната власт. Тя е почти колкото Министерството на отбраната. Всъщност ДАИТС би трябвало да се казва ВАИТС (от военна) и да е част от военното министерство, защото в бюджета й 80% от разходите са за "отбраната и сигурността". Разходите й за т.нар. "информационно общество" са под 6% от общите.

Ако обаче ефективността на военните проекти на агенцията е същата като при гражданските, ДАИТС би трябвало веднага да бъде закрита. Опитайте да намерите в Google "Националният портал за електронно съдържание", за който бяха похарчени 200 хиляди лева. Или сравнете "Националният ИКТ портал" с произволен частен блог на някой ИКТ експерт. Той дори не става за курсова работа на студент. Изобщо държавата обича да прави портали, но не се интересува от съдържанието в тях. Това би било адекватна политика за 1999 г., когато порталните технологии бяха сложни и скъпи. Но сега, когато всеки що-годе кадърен ученик може да ви направи сносен проект за нула време...

ДАИТС не обича обществените поръчки

Все нещо се случва - или ще прави комуникационно трасе, което включва отсечка, за която има лицензия само бившата фирма на председателя, или ще инвестира в научноизследователска и развойна дейност, за която не се обявява поръчка. Или пък сумите са толкова малки (макар че са доста редовни) и минават под праговете. Или пък ще обяви грантова схема за "инсталация на софтуер" с условия, на които отговарят няколко предварително ясни колектива. Независимо дали става за 9 милиона за методика за оценка на сеизмичния риск, 5 милиона за оценка на риска от наводнения или половин милион за инсталация (само) на софтуер за Blue Gene, човек се чуди каква е целесъобразността от тези инвестиции? И защо изобщо тази агенция се занимава със земетресения и наводнения, а не например Геофизичният институт на БАН. А не е ли странно, че целият бюджет на Геофизичния институт е по-малък от един проект на агенцията, нагазващ в неговата област?

Очевидно ДАИТС обича науката. А също и организациите с нестопанска цел. Особено когато ги контролира. Проверете колко такива организации са регистрирани на нейния адрес - ул. "Гурко" 6. Аз им загубих бройката. Е, има и няколко, които са регистрирани другаде, но се ръководят от висши служители и съветници на агенцията. Чудно ли е тогава, че като потърсим в Google, единственото, което намираме за тези организации, са проекти "около" ДАИТС - я някой чужд негов партньор ги финансирал, я направили обучение на държавни служители и т.н. Агенцията отчита в своите доклади като своя стратегия и успех партньорството с тези организации, т.е. със себе си. И колкото и абсурдно да звучи, че държавата си прави неправителствени организации, щяхме да го преглътнем, ако всички тези хора са там ex oficcio, като инструмент за публично-частно партньорство, а не в тяхното си лично качество.

В началотo на мандата един от заместник-председателите на ДАИТС - Тошо Недялков, беше твърдо против продължаването на порочната схема държавата без конкурс да дава милиони на ПРООН (Програмата на ООН за развитие) срещу консултантски процент за управление за финансиране на интернет клубове, които нямат шанс да станат самоиздържащи се. Тази схема става доста спорна особено след приемането на България в ЕС. Защото страната ни вече не попада в списъка на страни, в които ПРООН може да харчи пари за развитие и да работи като консултантска фирма, с дипломатически привилегии и имунитети, с освобождаване от ДДС и т.н. Да, но има вероятност тази схема да продължи - този път с друго министерство и с участието на влиятелна международна благотворителна фондация, която обеща пари на българското правителство и общество. Жалко е, защото през годините на прехода ПРООН се утвърди като много полезна организация с всички шансове да бъде основен партньор на България в предоставянето на вече нашата помощ за развитие на други страни. През следващите години ще трябва да похарчим стотици милиони левове за такава помощ и е най-естествено да работим с бившите си донори или разпределители на средства. В случая обаче партньорството на тази организация с редица квази-граждански сдружения, контролирани от държавата, по проект, финансиран от нея, създава доста подозрения.

Иначе някои проекти, финансирани по тази линия, имат значима добавена стойност и се одобряват от ИКТ общността. Такъв пример е изграждането на Европейския софтуерен институт, който превърна България като регионален лидер в редица сертификационни програми.

В същото време телецентровете, изграждани с финансиране от ЕК, са идеална

илюстрация за безсмислено харчене

години наред. Става дума за т.нар. обществени Т-центрове за достъп до интернет - места, където хората могат да ползват интернет извън домовете и работното си място. Николай Василев като министър на съобщенията планира изграждането на такива центрове в селища, където няма частно предлагане на тази услуга. Впрочем идеята се търкаляше от 90-те години. Но какво се случи - много Т-центрове поникнаха на места, където има достатъчно конкуренция или разпространеност на интернет, дори в НДК. В момента те пустеят подобно на преките си съперници - частните интернет клубове, чийто възход бе в първите няколко години на XXI век.

ДАИТС тръгна с много обещания за координация и инвестиции в общественополезни ИКТ проекти и дълго време имаше доверието на общността. Въпреки че на хартия има и координационен съвет, и център, реално всяко министерство си управлява абсолютно независимо своите ИКТ бюджети, изисквания към системите и т.н. Едва последната година се активизира работата по оперативната съвместимост, но все още всичко е само на хартия.

Има много причини за това състояние на нещата. На първо място е "прегарянето" на ентусиазма - през първите месеци ред хора се впуснаха да градят агенцията, последва амбицията за създаване на нови и нови структури (центрове и съвети безброй, обикновено с едни и същи участници, но с различни шапки) без реален финансов ресурс, който да гарантира очакванията за тяхната дейност. Това бе гарнирано със спорове за приоритети, като накрая надделя мнението всичко да отива за "държавната мрежа" и военните дейности. Текучеството на експерти също влоши положението. За чест на редицата дългогодишни служители на ДАИТС те продължиха да съдействат на ИКТ общността - бизнес и академия - да участва в европейските програми и проекти. Така се получи абсурдът ДАИТС да е суперефективна (вкл. с подкрепата на ръководството) в дейностите, които нямат бюджет или са със скромно финансиране, а там, където се харчат многото пари, да не се постига добър резултат.

Почти всички партии заявяват в писаните си програми, че ИКТ са приоритет, и повтарят обещанията си отпреди 4 години. Реално обаче, когато политиците говорят, забравят този ключов сектор. А е много важно този път да не се позволи на коалиционни аритметики да го подценяват. Важно е също да не се претоплят овехтели идеи от фризера, чието време отдавна отмина, а да се решават проблемите на бъдещето.