* * *
стаята се задушава от трева, върху стъклото
студената трева - застинал свръхмомент на
декемврийски огън, сякаш в стаята гори камина
и се отразява по нощта навън, но няма никакво
горене тук, вали, отдавна двамата сме си отишли,
стаята сега е мъртъв сбор от правоъгълници,
преспички от прах в ъглите;
би било напразно да си спомням за онези вечери,
когато всичко се побираше там - в стаята, и -
стаята се вместваше обратно в нас, когато от
завесите валеше снегът на черното ни радио,
но нямаше навън друг свят; ти влизаше студена
от работене в градината, в мен чаят се изправяше
и лъсваха лъжичките, маслото: аз благодаря,
благодаря, скриптеше подът, креватът от съчувствие
скърбеше, когато нямаше навън друг свят,
а зазвучахме, побрани силно в кръглите си сенки;
би било напразно пак да хленча, теб да изброявам,
като заспивам вече твоя сън, заспивам,
не си по-истинска от спомена за теб,
и - както за случаен минувач отвън -
стаята затъва под земята, щом угаснат вътре
светлините ни...
АКВАРИУМ
все повече страх.
все по-малко скръб.
черната риба ме разяжда отвътре.
пиенето - отвън.
след толкова чаши и чувства
вече съм велосипед, врязан в жена,
перпендикулярен пияница.
все повече различните поетики не
ми влияят.
заспивам в кухнята, може би - в
коридора. заспивам.
и всяка нощ сънувам мръсните
кварталчета, където
свършва електричеството, но
започваш
ти
...
о, рибо
помирисала пръстта.
думите вече не носят утеха.
гарите вече не носят утеха.
нищо повече от онова
сбогом, което аз измислих
тогава.
всяка сутрин чета вестници
както се чете поезия, чета
заглавия на книги, омазнени
брошури. като гледам жените
навън, си мисля,
любовта в най-добрия случай
е купчина картички
малък формат.
накъсвам се.
всичко свършва толкова зле.
аз измислих
квадратна топка за детето инвалид,
кръгъл зар за комарджията.
не струвам.
нахапах езика си.
защото все повече знам това,
което не бива съвсем да
се казва. скърбя
за похабените майки,
за напразните зими, сполетели
градовете.
все по-малко скръб.
и
нищо повече от тлъстата риба,
която ме обикаля
напразно...
* * *
Пия в парка.
Отгоре пиленцето прави пи-пи -
умножава те по 3,14...
Отсъствието ти е кръгло.
Студът натъжава.
