"Имената са истински, а фактите - неопровержими", гарантира Николай Орешаров и за третата част "Фалит" на поредицата си "Банката" (изд. "Лик"). Допълва: "Аз съм юрист, а не фантаст, и работя с проверени доказателства".

"Банката" е постижение в новия роден жанр, който може да се нарече и "медийна белетристика" - дължи живота си на медиите във всякакъв смисъл. Той непременно претендира за достоверност, с истински или измислени имена. Орешаров е по-така от, да речем: Христовците Калчев и Стоянов... Писателите-традиционалисти може и да се гнусят, ала "медийните" им колеги се четат тук и сега, а не в необозримата вечност. Орешаров споделя рецептата: "Да пресъздам достоверно събитията и обстановката, в която са живели интересните персонажи, оказали влияние в политиката, икономиката и историята на България за времето от 1961 до 2001 г." И ги изрежда: "д-р Тренчев, Григор Шопов, Лъчезар Аврамов, Белчо Белчев, Иво Карамански, Георги Найденов", с акцент върху последния.