 |
От третокласниците се очаква да могат да разказват за куп ярки личности - от Хан Аспарух до легендарния борец Дан Колов и певеца Борис Христов. |
Третокласниците от столичното 64 ОУ в София са научили от учебника по "Човекът и обществото", че апостолите на свободата са последователи на Иисус Христос. Те не знаят кой е той, но така пише в урока за Левски, Ботев, Раковски, Бенковски: "Апостолите са последователи на Иисус Христос". Незнайно защо авторите са преценили, че 9-годишните деца спокойно могат да разграничат същността на понятието от прилагането му в различен контекст.
Това е един от последните случаи на учебникарско скудоумие, с които е била принудена да се бори Таня Страшникова - учителка на огромния покрай икономиите клас от 34 деца в столичното училище. Страшникова е категорична, че учебният материал за III клас по "Човекът и обществото" е
непреподаваем и неразбираем
От същото се оплакват и колегите й. От българския и математиката, през човека и обществото, до музиката - за учениците до VIII клас светът на знанието е хаос от непосилна, непоследователно поднесена фактология, изсипана в лоши учебници, признават учителите. Те обаче са скептични, че учебниците могат да са по-добри без промени в учебните програми, а такива в основното образование не се задават.
Учебната програма за "Човекът и обществото" - комплексен предмет, обединяващ история и география в III и IV клас, е прекрасен пример защо учебниците са лоши, а децата - тотално загубени в огромните исторически периоди, в които са захвърлени от авторите на програмата. Невероятно, но факт - българските ученици започват да изучават история на България от III клас и го правят в продължение на цели 4 години в основното училище. При все това историята си остава една голяма мъгла и в това няма нищо чудно.
"В III клас от нас се очаква да запознаем децата с историческото развитие на България от времето на траките до XX век. Това е огромен период, а за преподаването на този материал е заделен по 1 час седмично. В рамките на един час например от мен се очаква да преподам урока "Възобновена България", който покрива цялото Второ българско царство - от XI до XIV век", обяснява Страшникова. Освен купищата владетели урокът върви в комплект със серия нови понятия. "Опозиция, дипломация, толерантност и изневиделица римският папа, за когото те не знаят абсолютно нищо друго, освен че е имал кореспонденция с Калоян", дава пример началната учителка. В това
препускане през периоди
децата тотално се губят. За да улесни прескачането през вековете, Страшникова работи с линия на времето, но между отбелязаните на нея събития заради големия период зеят дупки от по няколко века, в които изтичат и малкото шансове на децата да навържат нещата.
Тези дупки на теория трябва да се запълнят последователно до VI клас. В IV клас децата преповтарят материала от III с повече детайли, а в V и VI клас родната история е разделена до и след XVII век. Историята на света нахлува едва през VII клас с неясни последици за вече наученото за България и след пълния крах на шестокласниците на полето на най-новата ни история.
"Уроците след 1945 г. в учебника за VI клас изобщо не са съобразени с възрастта на децата. Урокът "Икономически промени в селото и града - от пазарна към планова икономика" например ги сблъсква с понятията колективизация, национализация, индустриализация, пазарни отношения. Те изобщо не разбират това. Губя ги и на урока за двуполюсния свят зад Желязната завеса, и речта на Рузвелт, и с "България - най-верният сателит на Съветския съюз", обяснява Десислава Чолакова, преподавателка по история в прогимназиалния етап. Учители нееднократно са настоявали пред експертите по история този материал да отпадне, но без успех.
Друга радикална тактика е предприела директорката Тереза Иванова, която води ЗИП по български език и литература в прогимназията. Заради пълните с неразбираеми дефиниции уроци тя
направо е забранила учебниците по български
език и децата работят само с учебните тетрадки.
В прогимназията големият препъникамък е програмата за V клас, преливаща от много текстове по литература и тежък материал по български. "Синтаксисът по български създава големи проблеми на учениците, а часовете не стигат. В същото време по литература са включени много текстове - митове, фолклор, авторски приказки. Митовете и фолклорът са за учениците като урок по чужд език, думите са неразбираеми и трябва да се превеждат ", обяснява Антоанета Чакърова. В VI клас неразбираемият фолклор отстъпва място на наизустяването на твърде много стихотворения и тежката и ненужна литературна терминология. "Нямаме възможност за затвърждаването на материала по български. За създаване на писмени текстове време изобщо не остава", казва Чакърова.
От липсата на упражнения в учебниците и време за затвърждаване на материала се оплакват всички преподаватели от 64 ОУ. Те признават, че покрай масовото изпитване с тестове на принципа на тотото децата трудно разказват, трудно четат и много се затрудняват да пишат. Външното оценяване допълнително изяжда времето за покриване на материала, защото изпитите са в края на годината и материалът трябва да е приключен по-рано. За да компенсират всичките тези безумия, учителите ползват часовете за СИП и ЗИП, които на теория би трябвало да разширяват знанията, но отиват за дообясняване на материала. Педагозите опират и до развиване на собствени презентации наместо учебниците. Преподавателите са категорични, че ужасният стил в книгите се дължи на липсата на допир на авторите с живи деца, но не вярват текстовете да станат по-добри без сериозно облекчаване и преструктуриране на материала. Те се надяват министърът да намери време за целта и да не гледа само висшето образование.