Въпреки изявленията на премиера Бойко Борисов, че цялата нация трябва да понесе солидарно негативните последствия от предишното управление и ще се режат безкомпромисно разходи и заплати, държавните чиновници побързаха да си раздадат парите, полагащи им се за дрехи от бюджета. Финансовото министерство се надяваше да спести 70 млн. лв., като спре парите за официално облекло на 280 000 служители в администрацията.

Това е една от антикризисните мерки, по които има съгласие между синдикатите, работодателите и правителството. Очевидно тя няма как да бъде вече реализирана.

Заплахата да загубят тези пари е накарала повечето министерства да си изплатят предсрочно сумите, установи проверка на "Сега". За държавни служители те са 300 лв. средно на година, а за чиновници на трудов договор - 250 лв. Същата тактика приложиха повечето ведомства и в края на миналата година. Те ударно си раздадоха бонуси в момента, в който Борисов и финансовият министър Симеон Дянков издадоха заповеди премиите да се спрат.

Около 8000 цивилни служители на Министерството на отбраната взеха полагащите им се по 250 лв. Според колективния трудов договор парите трябва да се дадат до края на първото тримесечие, поясниха от МО. Сумата, която е била похарчена за дрехи, е около 2 млн. лв. Парите за тази година са си получили и онези 790 чиновници, които ще бъдат съкратени от структурите на МО от 6 май.

Военните не получават кеш пари за дрехи, а имат продоволствени книжки, с които си взимат униформите. Парите, които се полагат за генерал, са 740 лв., а за редник 440 лв. Чиновниците обаче обикновено не използват парите за дрехи, а взимат касови бележки от магазините, за да осчетоводят изразходването им.

441 държавни служители на екоминистерството също вече са си получили парите за дрехи, но хората на трудов договор трябва да ги вземат до края на годината. В Министерството на правосъдието още през януари са изплатени пари за дрехи по реда на Закона за държавния служител. До редакционното приключване на броя от ВСС не отговориха дали над 13-те хиляди магистрати и съдебни служители са получили парите си за дрехи. Магистрати обаче признаха пред "Сега", че са ги взели.

В социалното министерство също вече са получили парите за облекло, а в икономическото ведомство ги чакат с предстоящата заплата. Сумата е преведена и в Министерството на здравеопазването. В поделенията на ведомството в страната - районните центрове по здравеопазване, обаче това още не е станало. Бонуси за дрехи не са получили и служителите в 28-те РИОКОЗ, тъй като бюджетите им за тази година са се забавили доста. Не са взели добавки и учителите, които обикновено получават сумите в края на годината, и то ако съответното училище има такава възможност.

В МВР още не са получили полагаемите средства за служебно облекло, тъй като практиката е те да се изплащат през април.

В първия пакет от 28 мерки на кабинета се предвиждаше държавата да спести 45 млн. лв. от парите за облекло на 150 000 държавни служители и още 70 млн. лв. от 280 000 чиновници на трудов договор. В по-нататъшните варианти на антикризисния план на правителството обаче държавните служители тихомълком отпаднаха, но 70-те млн. от хората на трудов договор останаха. Ако кабинетът държи на тази мярка, ще трябва да намери механизми парите да бъдат възстановени от чиновниците.

В същото време вчера стана ясно, че много министерства са спрели да изплащат дълговете си към фирми за свършена работа въпреки направените графици. Регионалното министерство например няма да спази споразумението да погаси задължения към строителния бизнес за 200 млн. лв. до края на март. Фирмите са получили малко над 126 млн. лв. и не е ясно кога ще бъдат платени оставащите 74 млн. лв., защото няма пари, призна министър Росен Плевнелиев. Повечето фирми, които са получили парите си, са се съгласили да направят 10% отбив от вземанията си.

"Някои от министерствата вече отказват да преговарят с нас", коментира председателят на Камарата на строителите в България Симеон Пешов. Той даде за пример социалното министерство, което дължи на строителния бранш близо 32 млн. лв. за проекти по програмата "Красива България" и Социалноинвестиционния фонд. От социалното министерство обясниха вчера, че все още не са получили пари от Министерството на финансите, за да се разплатят с бизнеса.

-----------------

Реакция

-----------------

В страната вече има масово недоволство, свързано с неплатени междуфирмени задължения, които са провокирани от дългове на държавата. Вчера 21 компании, работили на военния полигон Ново село край Сливен, заявиха в отворено писмо, че ще започнат гражданско неподчинение, като блокират Петолъчката край Сливен. Компаниите имат вземания за 3.8 млн. лв.

-------------------

Забавяне

-------------------

Междувременно се възобнови натискът върху здравната каса заради редовното забавяне на плащанията. От Българския фармацевтичен съюз заплашиха, че аптеките ще спрат да работят с НЗОК. Без средствата от касата те няма с какво да купуват лекарствата, които са безплатни за пациентите.

Правителството вчера пак се разцепи при обсъждането на антикризисните мерки. Вицепремиерът Цветан Цветанов събра на работна среща министрите, които са в България, да обсъждат пакета, предложен от МФ, работодатели и синдикати. По същото време колегата му финансовият министър Симеон Дянков дискутираше с работодатели и синдикати разчети коя мярка каква дупка в бюджета може да закърпи.

Министрите пък заседаваха само два часа. "Говорихме в работен план и нямаме нищо, което конкретно може да бъде обявено. Мисля, че премиерът ясно каза вчера ДДС дали ще се вдигне. Но все още мислим по тези въпроси", обяви на излизане от МС спортният министър Свилен Нейков. Преди ден Борисов заяви от Катар, че няма начин да минем без увеличение на данъка.

"Разглеждахме различните мерки и ще ограничаваме, няма друг начин", заяви пък земеделският министър Мирослав Найденов. На заседанието при Цветанов вдигането на ДДС е обсъждано като един от вариантите за незабавно увеличаване на приходите в бюджета. Но крайното решение ще бъде взето след консултациите в тристранката.

Земеделският министър внесе и ново объркване в разнопосочните послания от кабинета. Според него днес на редовното си заседание правителството ще разглежда "допълнителен пакет от мерки" и ще се види дали се налагат съкращения. Найденов призна, че се е коментирало, ако се правят, те да стават внимателно, особено за министерствата, които усвояват европейски фондове. "Да не стане така да спестим 15 - 20 млн. лв., като освободим експерти, които биха донесли стотици милиони", предупреди той.

С предложената данъчна амнистия, която да изсветли доходи чрез еднократно облагане с 10%, министрите по-скоро не са съгласни. За плоския данък има почти пълно единодушие в МС, че не бива да се пипа, защото води инвеститори. Мненията за данък "Лукс" за скъпоструваща собственост били 50 на 50, защото има съмнения дали фискалният ефект от мярката ще си струва.

КОНСЕНСУС

И на втория ден от преговорите Националният съвет за тристранно сътрудничество не успя да стигне до най-основните мерки като вдигането на ДДС с 2%. Очаква се дебатите да се проточат от петък до неделя. Вчера те продължиха над 4 часа.

От съвета за тристранно сътрудничество новината е, че в петък министерствата на труда и на финансите трябва да са готови с модел на анекс, с който работодателите да плащат най-напред заплати и осигуровки, когато държавата изчиства дълговете си към тях. Авансовото финансиране на проекти по европейски програми да се вдигне от 20 на 40% е друга мярка, която според Симеон Дянков няма проблем да се осъществи. Вицепремиерът е обещал също до дни да заработи единен орган за управление на концесиите на подземните богатства. Оттам се очаква спестяването на 15 млн. лв. В общото споразумение ще фигурират и услуги в 7 области, които ще могат да се дават за изпълнение на частници след конкурс, като например регистрацията на моторните превозни средства.

Министрите, които се противопоставят на реформите в секторите, които поглъщат най-много държавни средства, се увеличават. След абсурда министрите на вътрешните работи и на отбраната да подкрепят протестите на полицаи и военни срещу действията на правителството, сега друг член на кабинета се обяви твърдо срещу една от консенсусните антикризисни мерки на социалните партньори.

"Само мога да ви успокоя: НДК няма да се продава", обяви вчера министърът на културата Вежди Рашидов, след като излезе от неформално заседание на Министерския съвет. Той сравни Двореца на културата по национална значимост с храма "Св. Ал. Невски" и се зарече да се бори докрай срещу приватизацията му. С това влезе в увеличаващата се група министри, които влизат в задочен сблъсък с решенията на Борисов и социалните партньори. От Катар преди ден премиерът обяви: "Ще режем заплатите, ще режем администрацията, ще намаляваме бюджетните разходи... включително и заплатите на Министерския съвет, и в Народното събрание, и на президентството". В последните дни вицето му Цветан Цветанов говори точно обратното. На 19 март например той заяви: "Няма пипане на заплатите на полицаите. Това, което аз правя като вицепремиер, отговарящ за силовия ресор, е да запазя всички социални придобивки на служителите на МВР и на отбраната." И още: "Докато съм министър, няма да допусна да се намали материалният и социалният статус на полицаите." Подобни обещания Цветанов даде и на протеста в събота: "Мога да гарантирам, че няма да паднат доходите на полицаите и военните. Ако се приеме предложението държавните служители да си плащат осигуровките, ще се търсят компенсаторни механизми за заплатите на военнослужещите."

В същия дух се изказва и шефът на една от най-раздутите администрации в държавата - военната. На 22 март министър Аню Ангелов обеща: "Докато не се намерят пари и не се увеличат заплатите, военните няма да заплащат осигуровките си".

Минимум 190 млн. лв. ще струва на държавата и данъкоплатците замразяването на енергийните цени, нарочено от синдикатите като антикризисна мярка. Това стана ясно вчера след среща в ДКЕВР с шефовете на "Булгаргаз", НЕК и електроразпределителните дружества.

"Само за едно тримесечие загубата ни ще е 42 млн. лв.", коментира шефът на "Булгаргаз" Димитър Гогов. Шефът на НЕК Красимир Първанов изчисли, че замразяването на цените на тока до края на годината ще струва поне 60 млн. лв. на компанията. Според шефката на УС на "ЧЕЗ Енерго" Кремена Стоянова отказът от увеличение на цената на тока от юли с 9.4% ще им излезе 4 млн. лв. В сметката изобщо не са включени загубите на закъсалите и без това топлофикационни дружества, чиито цени ще се обсъждат днес в ДКЕВР.

"Замразяването е невъзможно, можем само да задържим определени разходи на дружествата, за да смекчим поскъпването. Но няма как да възпрепятстваме международната конюнктура за поскъпването на газа и курса на долара. Може да се каже, че поскъпване на енергоносителите така или иначе ще има", каза вчера пред "Сега" председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев, след като над 2 часа даваше обяснения пред тристранката. След заседанието от синдикатите твърдяха, че шефът на ДКЕВР Ангел Семерджиев им изчислил евентуалната загуба само на 37 млн. лв. "Ние му казахме да ги събере тези пари от Български енергиен холдинг (в който влиза и "Булгаргаз")", обясниха участници в тристранката. От самия холдинг вчера коментираха пред "Сега", че тази сметка е абсурдна, защото цялата печалба на енергийния холдинг преди облагане с данъци за м.г. е едва 47 млн. лв.