В опит да се справи с падащите приходи и тежкото наследство на тройната коалиция управляващите обсъждат серия от драстични мерки за спасяването на бюджета в условията на икономическа криза. Планът с 28 антикризисни предложения, с който "Сега" разполага, е от две части - за намаляване на разходите на държавната администрация и за увеличаване на приходите от населението чрез орязване на ред социални придобивки.

Той е разработен от работната група, сформирана от премиера. Идеите ще се обсъждат със синдикатите и работодателите идния понеделник. Част от тях обаче вече бяха оповестени от правителството. Засега не е ясно какъв ще е финансовият ефект от прилагането на антикризисните мерки, нито каква бюджетна "дупка" би трябвало да запълнят.

В плана има идеи, които ако бъдат приети, ще нанесат тежък данъчен удар върху всички трудови доходи. Това ще стане чрез вдигане не на ставката, а на базата за облагане. Сега, преди да се начисли 10% данък, от заплатата се вадят здравните и социалните осигуровки. Идеята е вече да се облага целият доход, без да се приспадат осигуровките.

Според друга идея и хората, които получават само заплата, вече да попълват и подават декларации за дохода си. Сега това задължение е само за данъкоплатци, които си докарват и други възнаграждения. Специалните категории, които получават повече заплати накуп при пенсиониране, вероятно ще загубят тази привилегия. МС предлага обезщетението и за тях да е предвиденото по Кодекса на труда - между 2 и 6 заплати според стажа.

Въпреки тежката демографска криза правителството обмисля да посегне и към ред придобивки за бременните и майките. Срокът за получаване на обезщетения за бременност и раждане например може да бъде намален наполовина - от 410 календарни дни на 225. Това означава, че майките ще получават 90% от дохода си само 6 месеца след раждането, а не 12, както е сега. А месеците, които служат за база за изчисляване на обезщетенията за бременност, раждане и гледане на бебе, ще бъдат увеличени. Това вероятно също ще доведе до намаляване на обезщетението, тъй като е масова практика жените да се осигуряват върху по-голяма сума в месеците преди раждането.

Най-сериозни са промените при пенсионерите. Работната група предлага 10% данък върху пенсиите на голяма част от възрастните. Освободени от него ще бъдат само най-ниските пенсии. Вариантите са два - да се облагат парите над минималната пенсия, която е 136 лв., или пък за праг да служи социалната пенсия, която е 100.86 лв. Разчетите на МФ сочат, че средната пенсия в България за 2010 г. е 271 лв. Още по-тежки са мерките за работещите пенсионери. Те също са в два варианта - или те да вземат само заплата, или да получават половината от пенсиите си.

По време на дебат за пенсионната реформа вчера социалният министър Тотю Младенов не даде вид да е запознат с този вариант. Той обаче подкрепи обсъжданата идея пенсиите на работещите пенсионери да се облагат с данък. В тази категория по данни на НОИ са 200 000 българи. Младенов заяви, че работна група от експерти на НОИ и финансовото министерство все още обсъжда как точно да стане облагането - дали да е дефинирано според пенсията, или ставката да е една. Той беше категоричен, че е несериозно изобщо да се говори за облагане на пенсиите на хората, които не работят на трудов договор.

Недостигът на средства в здравеопазването, заради който кабинетът тръгна да прави реформа, но после се отказа заради надигналите се протести, ще бъде попълнен с официално въвеждане на доплащане за лечение. Предлага се примерен дял от 10%, но не повече от 1 минимална заплата (240 лв.). Днес се очаква и решение на кабинета за въвеждане на лични вноски за пенсия и здраве на 150 000 държавни служители, които сега се осигуряват изцяло за сметка на бюджета.

Има идеи бизнесът да бъде наказан жестоко, ако забавя данъци. Управляващите обмислят наказателната лихва за неплатени налози да скочи двойно и да стане 20% (от 10% сега) плюс ОЛП, както е за невнесени осигуровки. Мярката е абсурдна, като се има предвид, че хазната задържа огромни суми на фирмите (от ДДС и по договори за обществени поръчки) и така ги тласка към фалити. Предлага се и работодателят да не може да прекратява трудовия договор на работник, който отговаря на изискванията за пенсиониране.

Предвижда се и мораториум върху държавните инвестиционни заеми - до приключване на старите заемни споразумения. Българската банка за развитие може да пусне облигации и да използва събраните пари за отпускане на целеви кредити на фирми. Държавните и общинските предприятия ще внасят 50% от наемите, които събират, в бюджета на принципала си - държавната хазна или местния бюджет. А дружествата с държавно или общинско участие ще трябва да плащат данък върху активите си. В плана се предвижда и бърза приватизация на всички държавни дялове във фирми чрез фондовата борса. Тази идея вече бе стартирана официално от управляващите.

Срещу част от мерките е записано, че са временни - до отзвучаване на кризата. Но други ходове, изглежда, са с дълъг хоризонт - например 10% данък пенсии. Ако бъде одобрен в този вид, планът на управляващите ще вкара допълнителни приходи в хазната, но ще удари тежко личните бюджети на милиони българи, което на свой ред ще свие и бездруго намаляващото потребление. Стагнацията ще се отрази зле на бизнеса, което означава, че икономиката ни бавно и мъчително ще излиза от кризата, разчитайки основно на външните пазари и износа.

"Това е материал, който е вътрешен за финансовото министерство, и съм учудена, че той е изтекъл извън МФ и вече се обсъжда", коментира пред "Сега" зам. финансовият министър Ана Михайлова. "В него са мерки, които още се обсъждат и се оценява ефекта от тях. Не всички от тях ще се приложат, но някои от тях са много добри и са единственият възможен вариант в криза", смята тя.

Сериозни промени се очертават за работещите в бюджетната сфера, ако се приеме планът с 28 мерки на кабинета. Една от мерките, която вече бе оповестена, разбуни духовете на около 146 000 българи - хазната вече няма да поема на 100% осигуровките на държавните служители, полицаите, военните, магистратите. Те ще трябва да внасят 12.1% за пенсия и здраве, което ще намали заплатите им.

Според плана всички ведомства, ползващи бюджетни средства, ще трябва да спрат парите за костюми и униформи. 150 000 души от държавната администрация ще бъдат лишени от привилегията да взимат суми за представително облекло, което при средно 300 лв. на човек ще спести на бюджета 45 млн. лева. Други 70 млн. лв. икономии ще дойдат от спирането на парите за служебни дрехи по Кодекса на труда - средно по 250 лв. за 250 000 души.

Доходите на повечето заети в бюджетната сфера могат да бъдат ударени по линия на добавката за трудов стаж и професионален опит. Планът на МС предвижда всички да получават 1%, независимо от прослуженото време. Сега всяка година стаж може да носи до 2% върху заплатата, колкото е при магистратите например. По данни на МС мярката ще засегне 430 000 души, при средна заплата 752 лв. и средно 15 г. стаж, и ще спести на бюджета над 25 млн. лева.

Една от най-драстичните мерки е всеки зает в бюджетния сектор да излиза задължително в двуседмичен неплатен отпуск и така да губи половин месечна заплата. Предлага се и свиване на годишните отпуски за ненормирано работно време до възможния минимум.

С 10% намаляване на фонд "работна заплата" ще бъдат наказани всички структури, които не са извършили предвидените съкращения. Екстрите (двойните заплати) за чиновници, отговорни за еврофондовете, ще бъдат отменени или ще бъдат обвързани с определен процент усвояване на европари.

В търсене на икономии управляващите обмислят да спрат и всякакви "хонорари" за участия в работни групи, междуведомствени комисии и пр. Освен това министерства, агенции и държавни комисии може би ще трябва да анулират всякакви граждански и консултантски договори. Ако са се възползвали от ПМС 66/97г. и са сключили трудови договори с експерти извън щатното разписание, ведомствата ще трябва да ги прекратят.

Експерти на НАП и НОИ работят в момента върху въвеждането на диференциран минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съобщи социалният министър Тотю Младенов. За подобен вариант настояват отдавна и синдикати, и работодатели, тъй като в момента е масова практика високоплатените адвокати, нотариуси, зъболекари, лекари и т.н. да се осигуряват на минималния осигурителен доход. За всички тях той е 420 лв., докато при останалите икономически дейности варира в голям диапазон според длъжността и бранша. По данни на БСК над 90 на сто от зъболекарите например се осигуряват върху минимума.

Според антикризисния план на кабинета хората, които се самоосигуряват - адвокати, нотариуси, лекари, съдебни изпълнители, творческите професии, ЕТ, ще понесат още един тежък удар. Ако досега са били съвестни и са плащали осигуровки върху високи доходи, а не върху допустимия минимум. Според една от "антикризисните мерки" през 2010 г. те ще трябва да се осигуряват върху доход, не по-нисък от миналогодишния, дори да заработват далеч по-малко.

Макар всички експерти в социалното осигуряване да са категорични, че трябва да се ограничат възможностите за ранно пенсиониране, най-вероятно хората с I категория труд ще могат да се възползват от тази опция още няколко години. По Кодекса на труда ранното пенсиониране за I и II категория труд от солидарния фонд трябва да спре в края на 2010 г. и да премине към професионалните фондове. Там обаче заради кризата и липсата на контрол се оказа, че работодателите не са правили вноски и по индивидуалните партиди на хората няма натрупан достатъчно финансов ресурс. Събраните средства биха стигнали най-много за допълнителна пенсия между 20 лв. и 60 лв.

Депутати от ГЕРБ вече внесоха проектозакон да удължат възможността за ранно пенсиониране до 2014 г., но после изненадващо го изтеглиха. "Предстоят ни преговори със синдикатите. Вероятно от догодина правото на ранно пенсиониране ще остане само за I категория труд", обясни министър Младенов. Според него трябва да се подобряват условията на труд, за да може хората от I и II категория да работят при по-добри условия и постепенно да не се налага да ползват тези привилегии за ранно пенсиониране. В същото време от Световната банка са изчислили, че у нас 57 на сто от мъжете и 43 на сто от жените се пенсионират по-рано от определената възраст.

РЕФОРМА

Световната банка отчита, че България има най-ниската осигурителна тежест в целия Европейски съюз, но в същото време е в златната среда по приходи от вноски. Изводът за специалистите е, че ниската вноска е повишила събираемостта. Въпреки това и от банката, и нашите експерти са категорични, че всяко по-нататъшно намаляване на вноските за фонд "Пенсии" ще е пагубно за пенсионната ни система. През 2000 г. реформата стартира с 32 на сто вноска, която се дели между осигурител и осигурен, за да стигне до 16% през 2010 г.

I. Мерки за постигане на целта за ограничаване на разходите и трансферите по републиканския бюджет за 2010 г.

1. Временно премахване на привилегиите на държавния служител по Закона за държавния служител (в тази връзка обсъждане на отмяната му), както на привилегиите на служителите по други специални закони (по ЗМВР, ЗОВСРБ, ЗСВ, Закон за Сметната палата и др.), като:

1.1. Поемане на осигурителните вноски от служителите (146 хил. души планова численост за 2010 г., 945 лв. прогнозна средна заплата на служителите, 12.1% обща лична осигурителна тежест при 8% здравно-осигурителна тежест, за 9 месеца), в т. ч.

- 41 376 държавни служители в министерства, в т. ч. 158 щатни бройки в НС;

- 6000 държавни служители по общините;

- 14 443 щатни бройки за съдебна власт;

- специални дейности, осигурявани от държавния бюджет.

1.2. Временно премахване на паричните суми за представително облекло (150 хил. души по 300 лв. средно).

2. Временно премахване на паричните суми за облекло по Кодекса на труда /КТ/ за служители (280 хил. души по 250 лв. средно).

3. Уеднаквяване на % за допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за заетите в бюджетната на 1% (430 000 хил. души, средна заплата в бюджетната сфера за 2010 г. 752 лв., средно намаление на класа с 0.5% пункт, среден стаж 15 г.).

4. Намаляване на средствата за работна заплата с 10% за структурите, които не са извършили предвидените съкращения.

5. Временно премахване на добавките към основната заплата на служителите в структури с функции по усвояване на средствата от ЕС или доплащането да бъде свързано с определен процент на усвояване.

6. Временно премахване на всички възнаграждения от участия в междуведомствени комисии, работни групи и др.

7. Прекратяване на гражданските договори, на договорите за консултантски услуги, на трудовите договори по ПМС №66 от 1997 г. и др.

8. Да не се поемат нови задължения (да не се сключват нови договори) до изплащане на всички стари задължения.

9. Въвеждане на задължителен неплатен двуседмичен отпуск за служителите в бюджетната сфера за 2010 г.

10. Намаляване до минимум на полагаемия допълнителен платен годишен отпуск за ненормирано работно време.

II. Допълнителни мерки:

11. Мерки за повишаване на приходите.

12. Приравняване броя на получаваните брутни заплати за обезщетения при пенсиониране с тези по КТ.

13. Облагане с 10% на доходите от пенсии с необлагаем минимум:

13.1 Над минималната пенсия (размер на минимална пенсия от 136.08 лв., брой пенсионери 2 183 хил. души, средна пенсия на 1 пенсионер по прогноза за 2010 г. - 271 лв.);

13.2 Над социалната пенсия (размер на социалната пенсия 100.86 лв., брой пенсионери 2 183 хил. души, средна пенсия на 1 пенсионер по прогноза за 2010 г. - 271 лв.).

14. Работещият пенсионер да не получава пенсия или до 1/2 от размера на получаваната пенсия.

15. Данъкът върху доходите на физическите лица да се начислява върху брутен доход (без приспадане на осигурителните вноски).

16. Увеличаване на срока, на база на който се изчислява размерът на обезщетението за бременност, раждане и отглеждане на малко дете.

17. Да се намали срокът за получаване на обезщетение за бременност и раждане от 410 календарни дни по чл. 50 от КСО на 225 дни (45 дни + 180 дни).

18. Увеличаване на срока, на база на който се изчислява размерът на обезщетението за временна неработоспособност поради общо заболяване.

19. Внасяне на осигурителните вноски за самоосигуряващите лица върху доход, не по-нисък от изравнителния доход за предходната година.

20. Премахване на правото на работодателя да прекратява трудовото правоотношение на основание придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (промени в КТ).

21. Да не се сключват нови заеми по ДИЗ до приключване на старите заемни споразумения.

22. Деклариране на получаваното възнаграждение от работника и служителя.

23. Увеличаване на наказателната лихва за невнесените данъци така, както е за осигуровките - от 10 на 20%.

24. Доплащане на лечението, например 10%, но не повече от една минимална работна заплата.

25. Въвеждане на данък върху активите/нетните активи на дружествата с преобладаващо/общинско участие.

26. Отчисляване на 50% от приходите от наеми на държавни и общински предприятия в приход на държавния, респективно на общинския бюджет, по реда, който се прилагаше до 2006 г. - § 31 от ЗДБРБ за 2005 г.

27. Приватизация на миноритарни дялове през БФБ.

28. Капитализация на ББР чрез облигационна емисия и изграждане на схеми за целево кредитиране.

Въпреки че завещаха нереформирана система и тежки проблеми в здравеопазването, бившите управляващи от ДПС и БСП не одобряват аварийните мерки за закърпване на недостига. ДПС се обяви вчера срещу идеята държавните служители да си плащат сами здравните осигуровки. Според зам.-шефа на партията Алиосман Имамов така се прехвърля тежестта на кризата върху определени социални слоеве. Той смята, че това решение на управляващите ще задълбочи противоречията между тези обществени групи.

От БСП също вече се обявиха против идеята чиновниците да се осигуряват сами. Лидерът на партията Сергей Станишев заяви, че това ще удари сериозно техните доходи. До безпрецедентната мярка обаче се стигна точно заради погрешната политика на тройната коалиция, която не посмя да направи никакви реформи в здравеопазването в годините на икономически бум.

Двете партии предлагат вместо това да се отблокират 450 млн. лв. от резерва на здравната каса. Техни представители обаче изтъкнаха, че това е политическо решение, което те като управляващи в миналия мандат не са посмели да вземат. В СДС смятат, че държавата трябва да продължи да плаща само осигуровките на работещите в сектора на отбраната и вътрешните работи, докато чиновниците и магистратите трябва да започнат да се осигуряват сами.

ИДЕИ

Тъй като задълженията на държавата към фирмите са към 1.5 млрд. лв. и не могат да бъдат платени веднага, най-добре е да се създаде официален регистър на задълженията, предложи лидерът на ДСБ Иван Костов. Идеята е всички министерства и ведомства - възложители на обществени поръчки, да създадат свои регистри за безспорни и изискуеми задължения към фирмите. Министерството на финансите трябва да обобщи данните в централен регистър и да определи срокове - от 6 до 18 месеца, за погасяване и лихви за забавяне. По този начин всяка банка ще има яснота, че фирмата ще получи парите си в определен момент и ще има основание да удължи или разсрочи кредита на фирмата, посочи Костов.