От неформалната организация "България е наша" не повярваха на управляващите, че се отказват от следенето в интернет, и за пореден път протестираха пред НС. СНИМКА: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ

Под засилен обществен натиск ГЕРБ отстъпи и от някои свои идеи за следене в интернет. Въпреки това неправителствени организации заподозряха мнозинството, че с последните промени в Закона за електронните съобщения се връща интерфейсът - системата, която дава възможност на МВР за тотален и директен достъп до данните на гражданите.

Вчера депутатите се отказаха от възможността МВР да получава разпечатки от мобилните и интернет операторите при разкриването на престъпления, които не са тежки (т.е. наказват се с до 5 г. затвор). В първоначалния вариант на поправките бяха записани освен тежките престъпления и тези, които се наказват с над 2 г. затвор - като смърт по непредпазливост, купуване на гласове, разпространение на порнографски материали, склоняване към проституция, нарушения на авторското право и др. Заради обществения натиск обаче при второто гледане на закона във вътрешната комисия броят им бе намален драстично.

Това не се понрави на БСП, ДПС и сините, които и вчера разкритикуваха текста, който оставя по-леките престъпления. Мотивът им е, че той е противоконституционен, тъй като тайната на кореспонденцията може да са нарушава само за разкриване на тежки престъпления. Христо Бисеров от ДПС дори заплаши, че ще сезира Венецианската комисия заради погазване на основния ни закон.

Острите критики принудиха зам.вътрешния министър Веселин Вучков внезапно да обяви, че МВР е съгласно да се откаже от идеята си и да остане сегашната възможност - достъп до разпечатки да има само при тежки и компютърни престъпления. Подобно предложение направи Иван Иванов от "Синята коалиция", което бе прието със 118 гласа "за", само 1 "против" и 2-ма "въздържали се".

Отстъпката на ГЕРБ обаче не успокои протестиращите, които се бяха събрали пред НС. Петима от организаторите, сред които бившата депутатка Мария Капон от Единната народна партия, дори успяха да влязат в НС и направиха демонстрация от балкона на пленарната зала. Те облякоха жълти сигнални жилетки с надпис "Аз не съм терорист". Според тях интерфейсът, от който управляващите се отказаха още след първото четене на закона (пак след обществен натиск), е отпаднал само привидно. "Той се връща с ново наименование - "система от мониторинг център и други входно-изходни програмно-технически средства", твърдят те.

От ГЕРБ обясниха, че въпросната система е просто нова дефиниция на "прихващащ интерфейс". "Става дума само за прецизиране на определението за прихващащ интерфейс, който е свързан само с фактическото подслушване, осъществявано по реда на закона за СРС, но не и с трафичните данни", коментира Красимир Ципов от ГЕРБ. Александър Кашъмов от програма "Достъп до информация" също заяви, че няма нищо обезпокоително в текста. "Въпросът е дали зад предефинирането не се крие внедряване на нови технологии за усъвършенстване на методите за проследяване на съдържанието", коментира той.

НПО-тата не повярваха на обясненията и обвиниха властта, че създава нова Държавна сигурност и нови електронни досиета. "Това е бомба със закъснител в българското законодателство", коментира Асен Генов от "Зелените". Организацията му ще настоява президентът да наложи вето върху закона и ще търси съдействие от омбудсмана текстовете в ЗЕС да бъдат пратени на КС.

-------НОВОСТИ

Депутатите отхвърлиха предложението на Христо Бисеров мобилните и интернет операторите да предоставят данни за потребителите си на МВР, ДАНС, МО и НРС в срок от 48 часа до 7 дни. Вместо това записаха максимум 72-часов срок, чието неспазване ще коства до 100 хил. глоба на операторите. Достъпът до данни ще става, както и досега - след разрешение от съдия. Увеличи се обаче броят на съдиите, които ще дават разрешение - от 28 окръжни на 130 районни, въпреки възражението на БСП. Не бе приета и друга идея на ДПС - гражданите, за които са събирани данни, да бъдат уведомявани от органите в едномесечен срок от унищожаване на въпросната информация. Вместо това се прие предложението на ГЕРБ хората да се информират само ако спрямо тях е осъществен неправомерен достъп до данни.