Млади блогари облякоха сигнални жилетки с надпис "Аз не съм терорист" в знак на протест срещу промените в закона за МВР. Снимка: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ

Огромен скандал избухна по време на гласуването на второ четене на текстове от Закона за електронните съобщения. Макар депутатите да отхвърлиха искането на МВР трафични данни - телефонни разпечатки и за интернет-трафика, да се искат за всякакви престъпления и оставиха сегашното положение - само за тежки и компютърни престъпления, неправителствените организации ги обвиниха, че създават нова Държавна сигурност и нови електронни досиета.

"Това е бомба със закъснител в българското законодателство", каза Асен Генов от "Зелените". В знак на протест по време на заседанието на НС те облякоха светлоотразителни жилетки, изправиха се и се обърнаха с гръб към депутатите, за да могат те да прочетат надписа на гърбовете им: "Аз не съм терорист".

Парламентарният шеф Цецка Цачева призова за ред и представителите на неправителствения сектор бяха изведени от залата от квесторите.

"Ако 20 години не можахме да се справим и предотвратим последиците от хартиените досиета, сега с гласуваните текстове се създава същата опасност чрез нови електронни досиета", коментира Генов. Той изтъкна, че гласуваните текстове предполагат следене на личната кореспонденция, трафичните данни, местоположението на всеки гражданин. "Няма гаранция, че интерфейсът е отпаднал от намерението на управляващите за следене, въпреки уверенията, че това ще бъде направено", подчерта още той. И поясни, че депутатите са гласували текст, в който се предвижда система от мониторинг център и други програмно-технически данни. Това според него означава интерфейс.

По време на дебатите днес от опозицията също поставиха въпроса защо, след като МВР се отказва от прекия достъп чрез интерфейс, в закона се преформулира понятието "прихващащ интерфейс" и се записва, че това е система от мониторинг-центрове. Те попитаха дали това не е начин да се прикрие реален пряк достъп. Зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков подчерта, че прихващащият интерфейс изобщо не е свързан с достъпа до разпечатки от телефонии или интернет-активност, а засяга реалното подслушване и прихващане на съдържанието на разговорите. "Такъв интерфейс има повече от 10 години, ползва се по закона за специалните разузнавателни средства, няма никаква разлика или новост", заяви Вучков.

Съпредседателят на Синята коалиция Мартин Димитров обяви текстове от закона за нарушаващи Конституцията и предвиди, че те ще бъдат обект на множество атаки в бъдеще, защото нарушават човешките права. Сините поискаха да отпаднат и компютърните престъпления, както и унищожаване на съхраняваните данни за по-малко от 6 месеца. "Борбата с престъпността не означава да се нарушават човешките права на гражданите", заяви Мартин Димитров.

Остри реплики прехвърчаха между зам.-вътрешния министър Веселин Вучков и Антон Кутев от БСП. "Няма съмнение, че ако има строго следене на гражданите, ще намалее престъпността. Ако вечер полицаите бият с палки, престъпността още повече ще намалее", иронизира Кутев. Зам.-председателят на Народното събрание Лъчезар Иванов дори се опита да спре репликите на червения депутат, при което той му каза: "Вие като чуете Бойко Борисов, скачате като бик на червено". Кутев обобщи, че в държавата се използват полицейски методи и че министър-председателят и вътрешният министър защитават интересите на полицията.

Христо Бисеров от ДПС обясни, че според европейското законодателство „прехващащ интерфейс" е точката, която се намира в оператора и към която МВР може да се прикачи. Депутатът предположи, че законът за електронните съобщения ще узакони практика, която вече съществува - т.е. че интерфейсът съществува и се ползва. Красимир Ципов /ГЕРБ/ обаче контрира, че интерфейсът няма нищо общо с разпечатките. Свързан е с подслушването, което е обект на закона за СРС. „Тъй като не може да залегне в закона за специалните разузнавателни средства, се прави тук", поясни Ципов.

С приетите окончателно промени в закона мобилните и интернет операторите бяха задължени да предоставят на МВР и спецслужбите трафичните данни в най-кратки срокове, но не по-късно от 72 часа (а не както първоначално възнамеряваха управляващите - до 2 часа). Беше оставена възможност министърът или упълномощено от него лице да определя срок, различен от записания в закона - по-кратък или по-дълъг, според нивото на спешност или обема на необходимата информация, която ще събира операторът.

В закона се предвиди и ред за унищожаване на данните, до които е искан достъп. Тази информация ще се пази от операторите 6 месеца след предоставянето й. В същия срок спецслужбите ще унищожават получените справки, ако те не се използват за разследване. Унищожаването ще става от тричленна комисия в службата.

Парламентарна комисия ще упражнява контрол и ще следи процедурите по разрешаване и осъществяване на достъпа до трафичните данни, както и защита правата и свободите на гражданите. Комисията за защита на личните данни пък всяка година ще трябва да представя на Народното събрание и на Европейската комисия обобщена информация за случаите, при които операторите са предоставили данни на МВР.

От ДПС поискаха в случаите, когато са следени трафични данни, но те не са използвани като доказателствен материал, следеният човек да бъде уведомен. „Органите на изпълнителната власт да плащат за това, което поръчват, за да можем ние да контролираме. Когато плащането е било нецелесъобразно, ние да знаем", аргументира се Бисеров. Това предложение обаче не беше прието.