Дори преди Коледа в автобусите има по 15-ина свободни места.

Иван и Ани са обикновено българско семейство. От осем години те живеят и работят в испанското градче Медина дел Кампо, което се намира близо до Валядолид. Иван работи като управител на заведение за бързо хранене, а жена му е фризьорка. Имат две деца - на десет и седем години. Всяка година семейството се връща за Коледа в родния си град Пловдив. Тази година обаче няма да може да се видят с роднини и приятели на Рождество Христово. Нямат достатъчно пари, за да си позволят пътуването до България. Поне 800 евро трябва да хвърлят за билети за автобуса и за подаръци. Иван обаче не печели толкова, колкото е взимал преди година и половина. Клиентите на Ани са малко, а и бакшишите са намалели. Семейството ще прекара празниците си в малкото апартаментче, което са наели в Медина дел Кампо.

Безпаричието блокира стотици хиляди български емигранти из Европа. Едни от тях

нямат достатъчно пари за пътуване по празниците,

а други са останали и без работа, но не могат да се върнат завинаги в България. Или нямат пари за билети, или дължат пари по родните си места - заеми, които са взели, преди да тръгнат на гурбет. Сега чакат празниците, свити в себе си в мрачните квартири.

Автобусите от Европа преди Коледа са пълни малко над половината. Транспортните фирми твърдят, че за първа година не са предвидили да пускат допълнителни автобуси.

В четвъртък по обяд на Централна гара в София пристига автобус на "Юнион Ивкони" от Валядолид. Той е минал през Франция, Италия и Словения. От автобуса слизат уморени и мрачни хора, които изчакват да се отвори багажното отделение. Там е почти празно. Предни години хората държаха денковете си в колене, тъй като носеха много багаж. Транспортните фирми печелеха и от това, защото таксуваха една торба по 10 евро. Сега положението е трагично.

"Не се връщам за празниците, а се връщам завинаги. Животът ми пак се обърна нагоре с краката, а вече съм на 52 години. 12 години работя в Испания. Най-много съм живял в един от кварталите на Бургос. Работил съм по фабрики, като електротехник, механик, на бензиностанция, в строителството". Това разказва Свилен, докато вади единствения си куфар от багажното. Смята да отиде при възрастните си родители в Пирдоп, да седне и да помисли по празниците на кана червено вино и да реши какво ще прави в бъдеще. Парите му не са много, но може да намери приятел, с който да започнат нещо заедно.

"Равносметката ми е, че в момента имам 2000 евро, защото си продадох колата. Имам и развален брак, защото жена ми ме напусна и тръгна с някакъв испанец. Синът ми е на 23-години и е някъде из Америка. Просто съм вързал и цъфнал. Не ми е ясно изобщо какво ще става. В Испания не мога повече да стоя. Мразя я. Там ми се разби семейството. Загубих и достойнството си. Тук също не вярвам нещата да са добре, но

ако ще се пропада още, да става по-близо до бащината ми къща,

казва Свилен и тръгва с куфара към съседната автогара, за да хване рейса за Пирдоп.

В Испания по официална статистика има над 150 000 българи. Когато дойде сезонът на брането на портокалите и лимоните, бройката надхвърля 220 000.

През последните няколко месеца емигрантите в Испания постоянно губят работата си. Работата е малко и за испанците.

Преди време от българското социално министерство бяха изнесли информация, че Испания плаща помощи на 9800 българи, останали без работа там. Официално в социалната система на Испания са регистрирани 55 хиляди наши сънародници.

В момента обаче тази цифра е нараснала трикратно. В част от автобусите, които се движат в момента между Испания и България, пътуват безработни българи, които са успели да се доберат до социалните помощи в страната на Сервантес. Обезщетенията са средно около 70% от получаваната заплата. Задължително всеки безработен трябва да се разписва в социалната служба на всеки три месеца. Затова и българите си идват тук, за да не плащат пари за квартири и живеят с парите от Испания. Други се записват в различни програми за преквалифициране - ходят на училище и получават по 1000 евро на месец, обясняват емигрантите от Испания.

"Няма какво да се лъжем. Удари ги кризата всички. Сега в колите ни има по 15-20 свободни места, а преди имаше по няколко допълнителни автобуса. Преди празниците съм возил и хора по пътеките - само да си дойде в България", разказва шофьорът Славчо. Според него е странно, че повечето от пътниците, които се качват във Франция, твърдят, че там работа имало колкото искаш. И предимно в строителството. "Бе, всеки ти говори какви ли не неща. Ма като ги гледам всички какви са прошляци, как да им повярвам, че са взимали по 1000-2000 евро заплата? Това значи ли, че са яли само краставици, а другите пари са ги кътали. Дано да е така. Аз съм се нагледал на страшна мизерия и не бих отишъл да работя навън", споделя Славчо.

Финансовата криза засегна голяма част от българските емигранти в Европа, което се отрази и на хората в България. Известен е фактът, че един емигрант може да храни по трима души у нас. В селата един работник от Германия изпраща пари, които стигат да се издържа цяла фамилия. Сега тези пари ги няма. Борчовете растат, а краят на мизерията все още не се вижда.

На Бъдни вечер стотици хиляди български семейства ще останат разделени. Тихата и свята нощ ще бъде нарушена само от риданията на хората, които са далеч от бащините си къщи.