Желю Желев Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА

Д-р Желю Желев е първият демократично избран президент на България след 10 ноември 1989 г. и един от бащите на прехода. Автор е на забранената по тоталитарно време книга "Фашизмът". След промените оглавява опозиционната коалиция СДС.

- Д-р Желев, какво беше 10 ноември 1989 г. - вътрешнопартиен преврат или начало на демократични промени?

- За мен това беше вътрешнопартиен преврат. Начинът, по който бе подготвен - чрез задкулисна конспирация и задгранични контакти зад гърба на Тодор Живков, издава класическа форма на преврат в рамките на самата комунистическа партия. Чисто процедурно за осъществяването на заговора бе използван пленумът на 10 ноември. Затова аз отдавам на тази дата по-малко значение, отколкото да речем на 7 декември 1989 г., когато беше официално учреден СДС.

- Кои бяха големите грешки на прехода?

- Първата беше решението изборите за Велико Народно събрание да се проведат през юни 1990 г. Прибързването не беше в полза на СДС, защото не бяхме подготвени, а БСП запазваше добрата си кондиция. Тогава не всички бяха съгласни с датата. Петър Дертлиев, Милан Дренчев и николапетковистите предлагаха изборите да се проведат през есента. Но надделя мнението, че не бива да оставяме хората толкова дълго време в беднотията и страданията. И затова се спряхме на по-ранната дата. Всъщност, това беше много наивно от наша страна, защото направихме услуга на БСП. Ако изборите бяха наесен, хората щяха да са усетили Лукановата зима и БСП щеше да вземе нищожен процент. СДС щеше да спечели солидно мнозинство, близко до самостоятелното абсолютно мнозинство. Поне това сочеха социологическите изследвания в края на 1990 г. Разбира се, срещу това може да се изтъкне друг аргумент. Ако бяхме приели по-късния вариант за избори, изтормозени от кризата, хората може би щяха да се радикализират и тогава никоя партия или институция нямаше да е в състояние да овладее напрежението. Тогава България можеше да тръгне по друг, доста по-лош сценарий, какъвто видяхме в Югославия и Румъния. И все пак към днешна дата надделява мнението, че това беше грешка. Друга грешка, която допуснахме още в началото, беше фактът, че не осъдихме Тодор Живков, Политбюро, ЦК на БКП за държавна измяна и национално предателство. Имам предвид двата пленума на ЦК на БКП през 1963 и 1973 г., на които в дълбока секретност е обсъждан въпросът как България да стане 16-а република на СССР. Това стана ясно от разсекретените официални протоколи на ЦК.

- Какво щеше да промени тази присъда?

- Много неща. Коренно можеше да се промени ситуацията. Ако бяхме успели да ги осъдим, това ни даваше основание да забраним БКП. Ако бяхме разпуснали комунистическата партия, реформите щяха да бъдат ускорени. Забранената БКП щеше да се разцепи на няколко крила. Така щяха да се обособят хората със социалнодемократично мислене и да се създадат нормални леви партии. Щеше да има и някакви невзрачни комунистически партии. От друга страна това щеше да стимулира СДС да работи по-сериозно и за своето развитие, и за решаването на големите проблеми пред страната. Аз като държавен глава направих стъпките, за да премахна пречките пред подобен процес. След одобрение от ВНС в края на 1990 г. назначих за нов главен прокурор един достолепен човек - Мартин Гунев, който се подкрепяше и от леви, и от десни. След три месеца започна процес срещу Живков защо бил дал апартаменти и коли без ред на артисти и писатели и разни кокошкарски истории от този род. Един ден аз викам Гунев и го питам: "Абе, какъв е тоя процес, дето цяла България ни се смее. Това подкопава напълно доверието в съдебната система. Има много по-сериозни неща, за които трябва да бъде съден Живков - за държавна измяна например". Той започна да се оправдава, че едва ли може да се съди за подобно нещо бивш държавен глава. "Аз нямам сили за такава работа", ми казва той. И сам предложи да си подаде оставката. Аз я приех. След това парламентът избра Иван Татарчев на негово място. Той се закани всички, които са вършили престъпления, да бъдат наказани. И първата му работа бе да започне преследване срещу онези, които свалиха Живков от власт - Луканов, Лилов, Георги Атанасов. Изобщо се получи една никаква работа. И така Живков оцеля. Ако Живков беше осъден на доживотен затвор за държавна измяна, аз щях да го освободя след 2-3 години.

- Беше ли конституцията грешка?

- Не.

- Не бяха ли заложени в нея проблемите на съдебната система?

- Не мисля. Дефектите не дойдоха от конституцията, а от корупцията, която наследихме и от новата корупция, която се роди заедно с демокрацията.

- Беше ли създаването на ДПС грешка?

- Не. ДПС и в началото на прехода, и впоследствие, като изключим последните години, играеше положителна роля. Знаете колко пъти се опитваха разни ислямистки елементи от турския етнос да правят нови националистически партии, които рискуваха да изострят етническото напрежение. Това не се случи.

- А защо изключвате последните 8 години, които разкриха същинския характер на тази етническа партия?

- Това, което стана с ДПС, се случи и с всички други партии. Тя не е изключение. Просто в последните години ДПС се оля във властта и събуди възмущение не само у политическите си опоненти, но и у цялото население. Което рискуваше да породи междуетнически конфликти, каквито у нас никога не е имало.

- Не беше ли по-правилно държавните институции да решават проблемите на етносите, а не някаква лабораторно създадена партия като ДПС?

- Ако трябва да сме точни, тази партия беше създадена от БСП. Ние в СДС бяхме против създаването на отделна турска партия, защото още от 1988-1989 г. работехме с представители на опозиционно настроените турски общности.

- Изяде ли преходът бащите си?

- Абе, никой не е заклан без съд. Нямаше ешафод.

- Но и почти никой от първите демократи не е на политическата сцена днес.

- Човек е смъртен. Остарява. Мнозина си отидоха от тоя свят. Петър Дертлиев, Милан Дренчев, Георги Спасов, Любо Собаджиев, Блага... вече не са сред нас.

- От къде до къде ни преведе преходът?

- Имаше много негативни неща в прехода и още ги изпитваме на гърба си. Всички политици носим вина за това, включително и аз. Но важните задачи бяха решени. Осъществи се преходът от тоталитарния комунизъм към пазарна икономика и демокрация. Това е факт.

- Имаме ли демокрация днес?

- Естествено, че имаме. Всеки може да плещи каквото си иска, да ругае когото иска, да изказва мислите си, без да го арестуват.

- Достатъчно ли ни е това?

- Демокрацията не е само говорене. Тя означава и по-високо качество на живот, повече възможности. Границите се отвориха и всеки може да пътува, работи или учи, където си иска. И виждате колко много младежи, за съжаление, напускат страната. Това, че България днес е пълноправен член на Съвета на Европа, на ЕС и НАТО показва, че тя е международно призната за демократична страна.

- До каква степен беше режисиран българският преход?

- От кого да е режисиран? Вижте, тия теории на конспирацията са смешни, защото такива мащабни процеси като прехода и смяната на една обществено-политическа система с друга не могат да се режисират. Ако под режисура имате предвид заимстването на опита на западните демокрации, то ние сами го търсехме.

- Кой според вас управлява България днес? Партиите? Олигархията? Сенчестият бизнес? Службите?

- Службите ги няма. Това е част от конспирациите. Но крупният бизнес и богатството, придобито по незаконен начин, наистина влияят върху политиката. Имаше срастване между партии и бизнес.

- Защо говорите в минало време?

- Защото тази зависимост намаля под натиска на ЕС. Видяхте как реагираха, щом усетиха злоупотреби при раздаването на пари от еврофондовете. Спряха ги. Удариха ни през пръстите. Външният натиск е полезен, защото страната ни явно няма потенциал да се справи сама. Получава се омагьосан кръг - корумпираните трябва да водят борба срещу корупцията, контрабандистите - срещу контрабандата.

- Свърши ли преходът?

- Преходът в България свърши. Държа да уточня, че става дума за прехода от тоталитаризъм към демокрация. Иначе сигурно има и други преходи - към пълноценна икономическа интеграция в ЕС и пр.

- Защо обаче хората не приемат, че преходът е свършил и искат ново, по-справедливо преразпределение на богатствата?

- Много хора са останали със социалистическото мислене, че всички трябва да са равни, да получават еднакви пари. Тази нивелировка не може да съществува.

- Ако преходът действително е свършил, ГЕРБ и Бойко Борисов ли са еманацията на демократичните процеси у нас?

- Е, вие сега ме провокирате. Просто това са хората, които бяха избрани на последните парламентарни избори, за да решат днешните проблеми на хората.

- Вие лично какво спечелихте и какво загубихте от прехода?

- Трудно е да се отговори на този въпрос. И съм спечелил немалко, и съм загубил. Може би повече съм спечелил, защото политиката ти дава възможност да установиш много по-широки връзки, вътре в страната и навън, повече възможности за лична изява. И в момента ръководя Балканския политически клуб, който работи за пълната евроатлантическа интеграция на всички балкански държави. А колкото до загубата - загубих немалко време, което можех да посветя на научните ми занимания.