М. О. И. (мимики от истини)
няма осветление
има само вибрации
и отново, и отново, и пак, и сега, и утре, и вчера и преди 6 години
по-леки, по-слаби, по-неусетни
вибрации
силни
лепкави
мръсни
с вкус на метал
вибрации на легла
на матраци без пружини
на портфейли и портмонета
вибрации на чакане
на искане
на мислене
на гердани превърнати в гривни
вибрации всякакви, но не и телефонни
телефонни, но не и желани
на искащи
на трима
на петима
вибрации на облечени
изпразнени, омъжени, оженени
вибрации на уличните лампи
на очилата, на спортните училища
на дъжда
вибрации на водата
на касетофона
вибрации на вибратора
пръскащи, ухаещи, любещи, изоставящи
изоставени вибрации
вибрации на изгрева
на 5 сутринта в чакане на никого,
на онзи,
на другия с псевдонима
вибрации на стари коли
чукове, триони, червила, значки
и детски играчки
вибрации на сърца и без оловен бензин
мои вибрации
мои вибрации
мои вибрации
десетки
хиляди
и утре
и утре
твои вибрации мои вибрации общи вибрации
разделени самотни псуващи рухващи
мои вибрации
десетки ...
хиляди
ДАРВИН
имам приятел без сърце
нито мъж
нито жена
и не лети
не пуши
не диша
не рови
и не търси
не шие
не приема таблетки
и не ака
не моли
и не говори
но мрази
и завижда
пука балони
и се смее
и е голям и е малък
нито раждащ се
нито умиращ
THE ROAD TO HELL
на всеки три дни сдъвквам
шише от лексотан пълно с игли
иглите излизат през пръстите ми
един нокът е попаднал в мозъка ми
вече има корени, диша,
излиза през очите ми
става сърце и я убива.
