Във видинското село Арчар, на чиято територия се е намирала древна Рациария, мало и голямо си изкарваше доскоро прехраната с "разкопки". Рациария е напълно разрушена заради копаенето с верижни машини. Там преди 2 години най-сетне бе открито РПУ и заради това или защото находките се изчерпаха, иманярството спря. Сега в селото има ред, античният град "изчезна" в частните колекции, местните хукнаха да си търсят друга прехрана в чужбина. Снимка: Архив "Сега"

Седем гласа "за" бяха достатъчни във вторник Конституционният съд да отмени най-съществената част - параграф 5, ал. 2 и 3 от преходните и заключителни разпоредби на наскоро влезлия в сила Закон за паметниците на културата. Най-сетне окончателно бе узаконено пълното разграбване и трайното приватизиране на българската история.

Само като цинизъм можем да определим съдийското позоваване на основния закон, че тъй като частната собственост е неприкосновена, не е необходимо да се доказва произходът й.

Най-добре археолозите и музейните работници знаят точно как се натрупва една частна колекция от 50 000 експоната. Повечето разкази са от сферата на криминалното - десетилетия на изнудване, заплахи за сигурността на семействата, труд в робски условия, физически разправи и даже по няколко убийства. За конституционните съдии очевидно нищо от това няма значение.

Хората, които бяха защитени от съда,

със сигурност не са наследили колекциите от бабите си

и е трябвало задължително да посетят с всяка културно-историческа ценност най-близкия държавен музей. Съдиите, гласували "за", заеха позиция против справедливостта и обществения интерес.

Никак не е трудно да се надникне отвъд витиеватия правен език, за да стане ясно на всеки, че отменянето на разпоредбите трябва да защити не някакъв митичен "обществен интерес", разбира се, а само "държателите" на големи и скъпи археологически колекции. Иманярството отдавна е отрасъл на българското стопанство и ако десетте най-големи български частни колекции са оценени на общо почти 100 млрд. лева, то разделено на последните 20 години, когато са натрупвани, ще даде годишния оборот на тази индустрия само на вътрешния пазар.

Като се следят каталозите на чуждестранните аукциони, археологически изложби и частни музеи, ще разберем веднага, че външният пазар на археологическа "продукция", както и може да се очаква, е многократно по-голям от вътрешния. Понеже за специалистите не е трудно да познаят там паметниците, произхождащи от нашите земи, с процент на сигурност, близък до максималния. Въпреки че експертните оценки са до 4 пъти по-високи от реалните пазарни, дори само поради задължителното завишаване на аукционните цени, от които само 25% представлява покупната цена, то делът на иманярството като клон на българското стопанство едва ли е под 10%. Така става ясно, че безконтролното разграбване на археологическите богатства на страната заема огромна част от сивия сектор в българската икономика. Доходите от иманярство превишават категорично доходите от цялото ни селско стопанство например. Едва ли някой може да си помисли даже, че държавата в лицето на висшите й служители ще пренебрегне такива колосални нелегални доходи и ще ги остави да си текат нанякъде така просто.

На всички археолози и музейни работници е известен

точният механизъм за преразпределяне на тези суми

Едва ли някой би си помислил сериозно, че е случайно оставянето на държавните музеи на "хляб и вода", без всякакви пари за откупки на нови експонати вече почти 15 години. Разбира се, че не е случайно. Ако държавните музеи откупуваха културно-исторически паметници дори в неголеми количества и дори с голямо (до неколкогодишно) закъснение на плащанията, което е реалната практика, то как щяха да се пълнят т. нар. частни колекции, как щяха да се запълват тировете за износ?! Оставяйки собствените си музеи без "джобни" в съчетание с пълна и показна безнаказаност, държавата в лицето на висшите си служители осигури неограничен приток при ниски цени към т. нар. колекционери. Разбира се, някой може да припомни приказката за Мара, дето всичко втасала, но няма да е прав. Парите за музейни откупки са били винаги толкова микроскопично незначителна част от държавния бюджет, че вероятно министрите на финансите, за да не губят време и енергия, са делегирали правата си за разпределението им на чистачките в министерството.

Трябва да е абсолютно ясно, че без явното съдействие на полицията, на правоохранителната система като цяло, на най-висши държавни чиновници

иманярството не би просъществувало и месец

Ако българската държава искаше да защити обществения интерес, тя със сигурност нямаше да остави да бъдат напълно опустошени и вандалски разграбени археологически обекти от ранга на античната Рациария (до с. Арчар, Видинско). На виковете за помощ на археолозите и музейните работници спорадично се отзоваваха полицията и другите държавни органи. Един бивш кмет на Лом даже молил да не бъдат закачани тъмнокожите разкопвачи от града, защото там имало висока безработица. Могъщата ни, вечно стенеща полиция не можа да опази нито един археологически обект, а скъпоплатените следователи, прокурори и съдии не въздадоха възмездие никому за стореното зло. Дори децата от основните училища във Видин да бяха сложени да охраняват с прашки Рациария, големият и важен античен град щеше да бъде спасен. А ако охраната можеше да бъде поета от Ловно-рибарския съюз, всички с нечисти помисли щяха да заобикалят археологическия обект оттатък Дунав, през румънска територия.

Не може да не се отчете странната роля на омбудсмана, по чието сезиране са произнесе Конституционният съд. Той застана зад интересите на български граждани, които най-малко се нуждаят от защита.

В коментар за решението на съда един от т.нар. колекционери намеси и Националния исторически музей, твърдейки, че притежава официален документ от НИМ за колекцията си, част от която впрочем вече 6 години краси подстъпите към директорския кабинет там. Такъв документ не може да има просто защото няма как да бъде издаден. Никой в НИМ или в който и да е друг музей не може да гарантира официално как, кога и с какви средства се събира една колекция. Нито пък това му е работа. И ако все пак съществува някаква подобна бумага, няма да е лошо да се погледне кой се е подписал под нея.

С последното си решение Конституционният съд издигна преграда между себе си и обикновените доброжелателни и чистосърдечни граждани. Очевидно общественият интерес е незащитен. Държавата на практика се отказа от разследване на незаконната дейност и на престъпленията, извършвани при натрупване на т. нар. колекции, и направи още една голяма крачка към пълната мутризация на българската археология.

Мястото на културно-историческите паметници е в музеите, където те да бъдат на всички нас, и никъде другаде. Който се страхува от увеличаване на износа на ценности, да помогне на музеите да увеличат откупките и разкопките си. И да наложи ред по границите.