Мерките, предложени от финансовия министър Симеон Дянков, имат всички шансове да измъкнат България от кризата. Но дали ще бъдат реализирани? Снимка:БОРИСЛАВ НИКОЛОВ

Правителството прие и публикува програма от 82 краткосрочни мерки за възстановяване на икономиката. Нарече ги краткосрочни, защото трябва да бъдат завършени до 9 месеца след началото на мандата на правителството, т.е. до 27 април 2010 г. Накратко те могат да се обединят в три раздела - валутен борд и макроикономическа стабилност, по-добра среда за бизнес и изграждане на инфраструктура чрез еврофондовете. По-малък антикризисен елемент има в мерките в областта на земеделието и социалната сфера.

Борд и макростабилност

Едва ли на някого в България не е ясно, че валутният борд е голямото предимство за страната - не само през годините на икономически ръст, а и в настоящата криза. Страни от региона, които се гордееха с плаващите си валутни курсове и ги смятаха за предимство, осъзнаха, че ако валутният им курс плава твърде много, това не влияе добре на финансовата стабилност. И се принудиха да търсят помощ от МВФ с цел да защитят валутния си курс. С други думи, опитват се да направят това, което валутният борд в България върши автоматично. Затова и не е изненада, че запазването на валутния борд е точка първа в атикризисните мерки на правителството. Така и трябва да бъде.

Съвсем естествено идва и втора точка - балансиран бюджет. И отново опитът на страните от региона е показателен. Онези, които имаха дългосрочна политика на бюджетни дефицити, бяха ударени първи и най-тежко от кризата. Унгария, Латвия, Румъния, които дори в добрите времена за икономиката не можеха да си вържат бюджета, се оказаха тотално неподготвени и само кредитите от МВФ и ЕС ги спасиха от моментално потъване. Разбира се, балансирането на бюджета няма да е лесно, особено след изненадващо високите бюджетни дефицити през юни и юли. Но ако правителството иска да е успешно, не трябва да се оправдава с тежкото наследство, а да направи всичко възможно да върже бюджета.

Но балансирането на бюджета вероятно няма да е най-трудната мярка. Най-трудна за изпълнение ще бъде мярка 3, която предвижда присъединяване към валутния механизъм на ЕС, а след това приемане на еврото. Би било изключително позитивно за икономиката, ако България успее да се приближи към приемането на еврото, защото резултатът незабавно ще се усети - и в притока на инвестиции, и в падане на лихвите. Но проблемът далеч не е само във формалното покриване на критериите за влизане в еврозоната. Да убедим западните страни да ни допуснат до Европейската централна банка няма да е лесно, като се има предвид имиджа на България като корумпирана страна, на която й спират еврофондовете и чиято съдебна система и полиция не отговарят на евроизискванията.

В допълнение на тези мерки има и много допълнителни политики в тази област - намаляване на бюджетните разходи, 15% съкращаване на административните разходи, повишена събираемост на приходите, избягване на нови дългове и пр. Повечето са важни и разумни, но предизвикателството е в изпълнението им. Би било наистина добре, ако правителството успее да съкрати 15% от администрацията, но съпротивата срещу подобни мерки винаги е огромна. А е и интересно дали 15-те процента съкращения ще засегнат и раздутата численост на МВР и отбраната. Защото печелившият модел е по-малко полицаи и военни, но с по-високи заплати и по-високи изисквания към работата им.

Бизнес среда

Бизнес средата и инвестиционната среда в България са голям проблем и от години се осъзнават като такъв. Но това, че са постоянна дъвка в устата на политиците, не е довело до значими резултати. Само ще припомня, че и в антикризисния план на предишното правителство имаше една мярка за подобряване на бизнес средата - намаление на минималния капитал за регистрация на нови фирми. Но по някакви причини не беше изпълнена. Сегашното е още по-радикално - предвижда се минималният капитал да стане само 2 лева, т.е. следват се най-реформаторските примери в ЕС. Позитивно е, че тази мярка се движи - вече беше приета на първо четене в парламента. Още по-позитивно е, че има и други мерки в процес на изпълнение като бързо възстановяване на ДДС, намаление на осигуровките от 1 януари 2010 г. и по-нататък.

Други позитивни мерки за подобряване на бизнес средата са свързани с облекчаване на бюрократичната тежест, либерализиране на пазарите, по-бързи производства по несъстоятелност, строги правила за регулативните режими, премахване на непрозрачни процедури в закона за обществените поръчки. Дори само примерът с "Кремиковци", при който процедурата по несъстоятелност продължава вече много дълго време и няма шансове скоро да свърши, е показателен защо бавният фалит също е пречка за бизнес средата. Ако процедурата беше по-бърза, още в началото на 2008 г. активите на "Кремиковци" щяха да имат нов собственик, който да инвестира, да ги развива и да осигурява заетост. Докато сега те стоят непотребни.

Разбира се, пръстът на бюрокрацията вече започва да дава отпечатък и в работата на новото правителство. Например една от мерките за бизнес средата цели да създаде фондове за рисково инвестиране и гаранционни фондове за финансиране. Подобни проекти се движат от Българската банка за развитие, но е под голям въпрос дали от тях ще има реална полза (както дали има полза от съществуването на тази банка въобще) и дали е работа на държавата да осъществява рискови инвестиции.

Инфраструктура и еврофондове

Накратко, правителството се ангажира с усвояване на еврофондовете и реализация на дълъг списък от проекти за магистрали, пътища, пречиствателни станции и пр. Тук най-важно е обещанието да се усвояват еврофондовете, защото това би премахнало един голям минус от международния имидж на България и съответно ще се подобри притокът на инвестиции. Когато бъде завършена, инфраструктурата, построена с европейските пари, също би имала позитивен ефект, но това не може да стане толкова бързо.

Още няколко неща правят впечатление:

- оценка на проекта за АЕЦ "Белене" - но би било добре тази оценка да бъде публикувана, за да се спре постоянната секретност по този проект;

- листване на част от капитала на енергийните дружества на борсата с цел прозрачност - мярката е добра, но дали не трябва да се приложи за всички държавни компании? Те всички се нуждаят от прозрачност;

- намаляване с 15% на разходите по вече сключени договори за проекти - тук вероятно аргументът на правителството е, че когато има инфлация, договорите се предоговарят и цената расте, а сега има дефлация, особено в строителството, и ще се върви в обратната посока. Но как е избрано числото 15%? Далеч по-фундаменталният въпрос е дали въобще да не се премахне практиката на анекси и предоговаряне.

Други мерки

Има една група от мерки, които са дошли от Тристранния съвет, т.е. от консенсус между работодатели и синдикати. Както винаги в подобни случаи мерките не са много реформаторски. Освен граничещи с популизъм мерки (като ограничаване на достъпа на чужди работници до България), забелязваме и други неща, любими на синдикатите. Например разпростиране на колективни трудови договори чрез административно решение на министъра (а не чрез реално договаряне) и увеличаването на ваучерите за храна. Проблемът е, че тези ваучери за храна в много случаи не се използват за храна, а най-общо за избягване на данъци и постоянният натиск за увеличаването им създава разширяваща се дупка в данъчната система. Ако продължава така, в скоро време можем да видим феномена човек да получава заплатата си изцяло във вид на ваучери - просто защото са необлагаеми.

Най-оптимистичният сценарий занапред е,

изпълнявайки антикризисните си мерки, през следващите няколко месеца правителството да успее да балансира бюджета за 2009 и 2010 г., да подобрява значително бизнес средата, а еврофондовете да започват да се усвояват прозрачно. Така България ще направи голяма крачка напред към приемане в еврозоната. В резултат имиджът ни в чужбина ще се подобри, ще се увеличи притокът на капитали и е напълно възможно България да стане първата страна от региона, излязла от кризата. Този оптимистичен сценарий е труден, но не невъзможен. На 27 април догодина ще разберем дали правителството е имало достатъчно сили и желание да го реализира.