Лъчезар Богданов

Изпълнителната власт и нейната администрация трябва да се разглеждат поне от два аспекта. От една страна, те правят политика, която определя правилата на играта за пазарните участници или поне я инициират, когато е необходимо решение на Народното събрание. Но от друга - те тежат на данъкоплатците с ресурсите, които харчат.

Вече виждаме няколко позитивни сигнала от първите стъпки на правителството "Борисов". Броят на министрите намалява, същото се очертава с техните заместници и членове на политически кабинети. Успех е закриването на Министерството на извънредните ситуации. Освен създадения комфорт за висш персонал това ведомство успя да раздуе многократно броя на служителите си и разходите, които контролираше. За министерството на държавната администрация аргументацията е сходна. Кой е казал, че оперативната програма "Административен капацитет" трябва да се командва от специално министерство? Фигурата на министъра по европейските въпроси след приемането ни в ЕС значително олекна. Логично и този пост бе закрит. Всичко това обаче са

само първи стъпка към оптимизиране

Закриването на министерство чрез вливането му в друго не намалява бремето върху данъкоплатеца. По-съществено е при промяна в структурата да се съкращават административните звена и заетите в тях, а с тях - и цялостните разходи.

Издигането на министъра на финансите до ранг "вицепремиер" е ясен сигнал - всяка политика ще трябва да се съобразява с ефектите върху публичните финанси. Дори тристранният съвет ще се председателства от министъра на финансите. Това ще предотврати вътрешните противоречия между секторните министри, които все се опитват да увеличат влиянието си и предлагат мерки, невинаги здравословни за макроикономическата стабилност.

Абсолютно неясно обаче е защо се създава Министерство на физическото възпитание и спорта. Освен странното намерение държавата да се занимава с "възпитание" този акт противоречи и на заявката на ГЕРБ да намали броя на министрите. По-активна политика в тази област за съжаление означава повече държавни разходи. Алтернативата е да се приватизират или концесионират държавните активи в спорта, като политиката на косвени субсидии отстъпи на проектно финансиране при конкуренция и прозрачност.

"Издигането" на информационните технологии и на туризма в министерски ранг е повтаряне на минал опит. Ако така се съкращават разходи, добре. Но по-вероятно е вливането на досегашните държавни агенции в мегаминистерството на икономиката да доведе до повече зам. министерски постове за тези ресори. Това ще оптимизира работата и ще подобри координацията. Но дали структурната промяна помага за правене на политика?

Доминиращото мислене сред политиците и дори сред много от анализаторите е, че "политика се прави с ресурс", т.е. с харчене на пари на данъкоплатците, преразпределяне и преференции. Но има и друго разбиране на секторната политика - като

промяна в правилата на играта

Тогава веднага трябва да се замислим нужно ли е министерство да се занимава с високите технологии? Кого и какво ще регулира то? Съобщенията си имат Комисия за регулиране на съобщенията. При хармонизирано законодателство нуждата от експерти, правещи нова политика, е относително скромна, независимо дали са част от агенция или министерство. В същото време държавата трябва да освободи пазара на пощенски услуги и да се отърве от държавния монополист "Български пощи". Така ще отпадне най-сериозното звено в ресор "Съобщения".

В туризма политика в туризма няма, и слава богу. Има само харчене на публичен ресурс за разни кампании и инициативи със спорен ефект. Статистика за отрасъла се събира от други институции. Една скромна администрация е достатъчна, независимо под чия шапка се намира. Дано вкарването на туризма в министерство да не е сигнал за повече държавна намеса, измерена чрез преференции за избрани проекти и косвени субсидии.

По-дълбокият въпрос е за наложителните дългосрочни промени в самото Министерство на икономиката. В условията на действаща пазарна икономика и членство в ЕС министерството към момента (енергетиката е друга тема) е сложна система, включваща голям брой агенции и институти, изпълняващи подобни на стопански дейности или разпределящи субсидии и средства по проекти. Допълнително то се занимава с управление на държавното участие в множество неприватизирани предприятия. Ако държавните активи и структурите, предлагащи квазистопански услуги, се приватизират или концесионират, а правителството се откаже от секторни субсидии, (което се очаква при истинско дясно управление), министерството просто ще трябва значително да се свие.

Ако това не стане, ще трябва непрекъснато да слушаме как новият министър Трайчо Трайков ни съобщава данните за брутен вътрешен продукт, инвестиции и т.н. Благодарим, но достатъчно слушахме Петър Димитров. Знаем кой изчислява тези данни и къде да си ги намерим.