 |
---------------------- |
Отдавна е ясно, че новата власт ще стъпва в минно поле. Част от мините са заложени от предишното управление, други са по-старо наследство, а финансовата и икономическа криза поставя нови. Най-голямата опасност обаче е, ако се окаже, че не може да се изпълни обещанието да се потърси отговорност от чиновниците от висшия и средния ешелон, които са позволили измами и изобщо престъпления с еврофондове. Нарушения, които доведоха до блокиране на почти всички програми и до риск държавата да връща милиони евро на Брюксел. И ще бъде не по-малко престъпление виновниците да се измъкнат без наказания.
А точно това може да се случи заради приетия преди няколко месеца и влязъл в сила на 21 април т.г. закон за амнистията. По правило тези закони засягат вече осъдени лица. С тях се намаляват наложени наказания или просто се освобождават затворници. Изненадващо обаче със сегашния закон за амнистията (първи след 1990 г.) се освобождават от наказателна отговорност и от последиците на осъждането и лицата, за които се предвижда наказание до 3 години (за умишлените престъпления) и 5 години (за непредпазливите престъпления) лишаване от свобода или друго по-леко наказание. Става дума за всички престъпления, извършени до 1 юли 2008 г.
И какво става на практика?
Никой не може бъде разследван или съден за непредпазливо деяние, ако го е извършил до 1 юли 2008 г. Така много държавни служители, в чиято длъжностна характеристика е било заложено управлението и контролът при харченето на предприсъединителните фондове и оперативните програми, могат да се отърват. При тях е много трудно да се доказва умисъл, измама или кражба и затова най-често се използва именно текстът за безстопанственост. Който в случая е идеалната възможност за измъкване. Защото според закона за амнистията, ако е било образувано дело за безстопанственост срещу длъжностно лице, което е допуснало да бъдат източени предприсъединителните фондове или пък оперативните програми до 1 юли 2008 г., то трябва да бъде прекратено. Ако сега се установи, че е извършено такова престъпление до същата дата, не може да се образува дело и да има разследване. Всъщност прокуратурата вече призна, че заради закона за амнистията има прекратени такива дела, както и че не са образувани нови.
Така например едно от обвиненията срещу бившите членовете на Съвета на директорите на столичната "Топлофикация" Илко Йоцев, Иванка Диловска, Георги Рогачев, Георги Ненков и Пламен Василев падна именно заради същия нормативен акт. Те няма да отговарят за безстопанственост по непредпазливост - в случая, че не са контролирали представителните разходи на бившия шеф на дружеството Валентин Димитров. Заради закона за амнистията падна и едно от обвиненията срещу търновския кмет Румен Рашев. Той беше обвинен от прокуратурата за безстопанственост, тъй като не е положил достатъчно грижи при стопанисването или опазването на повереното му имущество, от което общината е натрупала дългове за над 370 000 лв. Впоследствие този дълг бил заменен за 53 декара общинска гора в кв. "Картала" и няколко незастроени парцела в града. Срещу Рашев има и обвинение за престъпление по служба заради същия случай, но то много по-трудно се доказва и издържа в съд. Според публикации в пресата заради закона за амнистията е прекратено и дело за безстопанственост срещу бившия началник на дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" в русенската областна администрация Димитър Маринов. Прокуратурата го обвинява в липса на контрол при харченето на пари по проект "Чудният свят на пещерата Орлова чука", финансиран през 2003-2005 г. с 80 000 евро по програма ФАР.
Със сигурност има и още десетки подобни случаи. Затова е интересно да се види
как се стигна до тази ситуация
Въпросният скандален текст фигурира още в предложения от предишното правителство законопроект. Така и отговорността за внасянето му е размита в целия Министерски съвет, макар текстът да бе сътворен в Министерството на правосъдието.
Аргументите на кабинета са, че за въпросните престъпления, след като се проведе досъдебно и евентуално съдебно производство, обикновено се издава решение, с което се налага глоба от 1000 до 5000 лв. по чл. 78а от НК. Това е замяната на наказателна с административна санкция. И свидетелството за съдимост си оставало чисто. Целта била да се разтоварят съдилищата.
Дава се и пример, че към момента на приемане на закона от него ще се възползват около 3000 души, срещу които има досъдебни или съдебни производства за престъпления по непредпазливост - основно за пътнотранспортни престъпления. Изведнъж обаче се оказва, че от тази разпоредба ще се възползват много повече хора. Които очевидно не са случайни, тъй като тежките злоупотреби с евросредства са именно в този защитен период.
Интересно е, че при първото четене правната комисия отхвърля целия закон за амнистията. В пленарна зала обаче законопроектът е приет. Между първо и второ четене е стеснен кръгът на затворниците, които ще напуснат местата за лишаване от свобода - от амнистията няма да могат да се възползват лица, осъдени за престъпления, извършени в пияно състояние или при които има жертви. Никой обаче не повдига въпроса за други не по-малко тежки престъпления - например, ако поради нечия небрежност - умишлена или не, са откраднати няколко десетки милиона евро.
Затова и експертите от Европейската комисия в една от черновите на мониторинговия доклад за напредъка в правосъдието и вътрешния ред записаха: "В момент, в който се разследва системно източване на фондовете на ЕС в България, амнистия, която спасява от наказателна отговорност висши чиновници с финансово-контролни функции, изпраща противоречиво политическо послание." Т.е. дори някой случайно да не е разбрал за какво става дума, ЕК в прав текст му обяснява. Но никой не се впечатлява. Защо ли?
Всъщност проблемът е не само за хората, които могат да бъдат преследвани заради еврофондовете. Всякакви безхаберни шефове, при чието управление са източвани държавни и общински дружества, ще се измъкнат. Защото безстопанственост се доказва лесно, всичко останало - много трудно.
Най-страшното е, че изход почти няма
В наказателното право действа правилото, че всеки обвиняем и подсъдим може да се възползва от по-благоприятен закон. Дори и сега да бъде отменена амнистията или само въпросният текст, ще се приеме, че този закон е бил по-благоприятният към момента и не може да има наказателно преследване. Възможно е да се иска някакво тълкуване от страна на парламента. И той да каже, че законът е бил валиден само за хората, които са били обвиняеми и подсъдими към момента на действие на закона. Но това е обречена работа. Може да се пробва и такова тълкуване от съдилищата, но също ще стане много трудно.
Естествено могат да се търсят и други текстове в НК, по които да се преследват въпросните чиновници нарушители. Но и те трудно ще се намерят. Защото ще трябва да се доказва умисъл, а това трудно ще стане за решения, облечени в законова форма. Единственият вариант като че ли е да се търси неумишлена безстопанственост, от която са настъпили големи щети.
Затова си струва този казус да се разчепка. И да се види дали става дума за негодно законодателство, или за умишлено оставена вратичка. И юридическият елит да се събере и да намери решение. Защото в противен случай няма да има възмездие и справедливост.
