Георги Ангелов

Икономическият екип на ГЕРБ е изготвил 15 антикризисни мерки, сред които има балансиране на бюджета, намаляване на административните разходи, по-бързо възстановяване на ДДС, намаляване на осигуровките, свързване на НАП и митниците и др. Повечето от мерките ще имат положителен ефект и заслужават подкрепа. Има две мерки обаче, които заслужават по-сериозно внимание, тъй като в сегашния си вид няма начин от тях да се получи позитивен ефект.

Едната от тях е записана под номер 15 и гласи: "Улесняване на чуждестранни инвестиции в България чрез одобряване на услугата "обслужване на едно гише" на Българската агенция за инвестиции (БАИ), увеличаване на правомощията на БАИ в посока по-активно взаимодействие с министерствата; и намаляване на прага за инвеститори, чиито проекти могат да се подпомагат от държавата."

Реформиране и подобряване дейността на Българската агенция за инвестиции е изключително важно нещо. Но

не всяко увеличаване на властта на агенцията ще има добър ефект

Самата БАИ постоянно се опитва да увеличи властта си, убеждава политиците, че инвестиции се привличат със субсидии, раздаване на земя без търг и конкурс и пр. неща, които в България имат печална история. Достатъчно е да припомним това, че предишното правителство дори узакони заменките като "мярка за привличане на инвестиции", при положение че това определено може само да намали инвестициите.

Но нека да не потъваме в нашенските проблеми. Да погледнем изводите от едно изследване на Службата по чуждите инвестиции FIAS към Световната банка. В него се казва, че агенциите имат най-голям принос, когато общата бизнес среда в страната е добра. Ако средата не е добра, ползата от агенцията е много по-малка, дори има вреда от съществуването й. Например агенции с разходи за насърчаване на инвестициите над 11 милиона долара са неефективни, тъй като ползата е по-малка от вложените средства.

Освен това наложеният през последните години у нас подход на таргетиране на специфични сектори има най-ниската ефективност сред всички останали методи, използвани от подобни агенции по света. Преди 3-4 години у нас преференции се даваха за инвеститори в молове, голф игрища и хотелски комплекси. Сега наред са възобновяемите източници на енергия и високите технологии. Най-ефективно е обаче т.нар. policy advocacy, т.е. когато основна дейност на агенцията е да участва в насърчаване на реформите на бизнес средата в страната.

Чуждите изследователи посочват още, че особено ефективно е изграждането на позитивен бизнес имидж на страната в чужбина. Но това работи все пак само ако наистина бизнес средата не е много лоша - ако е лоша, работата на агенцията не може да изгради добър имидж, каквото и да прави.

И не на последно място участието на частния сектор в надзора на агенцията може да повиши ефективността й, както и директното й подчинение на най-висшето политическо ниво повишава ефективността й. Ако реформите бъдат в тази посока, ефектът ще е позитивен. Ако просто се дадат още правомощия на агенцията, нищо положително няма да излезе.

Друга такава мярка сред петнайсетте е под номер 4 в списъка: "Вливане на още 250 милиона лева в Българската банка за развитие (ББР) тази година с цел увеличаване на кредитите за производство. Тези пари ще са от фискалния резерв".

Ето, това е вече мярка, която

категорично не трябва да се прилага,

тъй като ефектът от нея ще бъде негативен. Първо, предишното правителство вече наля 500 милиона лева в ББР и заедно с други подобни разходи намали значително валутните резерви, което беше основна причина за влошаване на инвестиционното доверие към страната. Подобни действия трябва да се спрат изцяло, а не да се продължават.

Активите на банковата система са близо 70 милиарда лева, повечето от тях под формата на кредити. 250 милиона лева, евентуално отпуснати на ББР, са по-малко от една трета от един процентен пункт от активите на банките. Това е толкова малко, че няма никакъв начин да окаже каквото и да е влияние върху финансовия пазар и върху лихвените проценти. Мащабите в случая са несравними - дори по време на кризата банките отпускат многократно повече кредити, отколкото ББР. Пък и държавната банка не е успяла да отпусне като кредити парите, които досега са й предоставени. За повече от 8-9 месеца ББР е отпуснала едва 334 кредита с усвоени около 150 милиона лева, плюс около 30 милиона кредити за земеделие. При стотици хиляди фирми 300 кредита повече или по-малко нямат никакво значение.

Отпускането на парите няма и да се усети особено от бизнеса. Доскоро банките отпускаха по 15 милиарда лева нови кредити годишно, отделно имаше приток на чужди инвестиции и чужди кредити за още 15-20 милиарда лева годишно. Сега този приток на капитали е по-малък и това не може да се компенсира с наливане на пари в държавна банка. Намалението на притока на капитали може да се компенсира единствено и само със сериозна работа по повишаване доверието на пазарите и повишаване на инвестиционната среда в страната.

Не само изливането на пари от резерва в ББР няма да компенсира спада в притока на капитали, но дори обратно - намалението на валутните резерви е вероятно да допринесе за още по-голям спад в притока на капитали и кредитирането, съответно да увеличи лихвените проценти. Още повече че една такава стъпка ще създаде впечатлението, че новото правителство не може да спре харченето. Т.е. ще се задълбочи проблемът, вместо той да се реши, и накрая ще се окаже, че отпускането на пари на ББР е про-кризисна, а не антикризисна мярка.

Имам по-добро предложение - вместо държавата да дава пари на Банката за развитие, нека да се привлекат пари от чужбина, без държавна гаранция. Например чужда институция - ЕБВР или друга, да инвестира в увеличение на капитала на ББР и да стане акционер, ако реши, че си заслужава да инвестира в държавна банка. Това е начин, който едновременно ще увеличи кредитирането, няма да намали валутните резерви и няма да повлияе негативно на инвестиционното доверие в страната.