На т.нар. гей парад пъстро, карнавално, парадиращо и безлично се развяваше една хомосексуалност, която претендира за различност. Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА

Сексуалността на човека е дискретна част от неговата личност и дори скрито да ръководи личността, не е най-съществената част от нея. Едва ли са много хората, които желаят и очакват обществото да ги възприема като индивиди, представени от сексуалността си. Ние се учим цял живот, усъвършенстваме се и се доказваме в своята област именно като личности, а не като сексуални обекти. Желанието да придобием стойност в очите на другите е мотив да се стремим да изграждаме човешки и професионални качества у себе си и у децата, които възпитаваме.

Възприемайки своята сексуалност като нещо лично и дискретно, аз не парадирам с нея, за да не я фаворизирам и да се превърна в част от нея, вместо тя да е част от мене - промяна, която би потиснала духовното ми съдържание. Не я натрапвам и на другите. Това, че съм жена, личи достатъчно добре и без надпис върху дрехите ми или табелка, която да го указва, затова нямам формиран комплекс да доказвам пола си. От друга страна, приемам различността на другите и не роптая против това, което ми е чуждо, стига това чуждо да не става агресивно спрямо мене. Става въпрос за поредния, но едва ли и последен гей парад, който изпълни софийските улици, а по-късно през деня навлезе и във всеки дом, където се гледат новини. Пъстро, карнавално, парадиращо и безлично се развяваше една хомосексуалност, която претендира за различност. До такава степен афишира себе си, че едва ли не поставя под въпрос моята хетеросексуална ориентация. Значи ли това, че щом аз съм хетеросексуална, не съм различна?

За изградения вече характер това едва ли е въпрос от съществено значение, но за детето? За впечатлителното малко същество, чиято майка, докато го държи на ръце, се изказва пред камерата, че приема различните? За младите момичета и момчета, на които казвам в училище, че всеки човек е различен и неповторим и че трябва да отстоява различното си мнение? Нима една част от тях няма да се изкушат да предпочетат сексуалната "различност" вместо личностната? Просто тя се постига по-лесно, защото е свързана с нагона. А предизвикателството например на професионализма, културата или науката е доста по-трудно осъществимо - за него трябва труд, понякога себеотрицание и загърбване на сексуалността.

Различно е това, което е част от личността, за което тя страда, вълнува се, бори се и бива приета въпреки или заради това различно, а не изведеното от нея и превърнато в зрелище. В този смисъл аз подкрепям хомосексуалния човек, който не е отишъл на парада, защото е дискретен и притежава и други качества, с които предпочита да бъде възприеман от обществото.