 |
--- |
Висшето образование след бакалавърската степен е като Детройт. Повечето докторски програми произвеждат продукт, за който няма пазар (кандидати за несъществуващи преподавателски позиции) и развиват умения, за които търсенето намалява (изследвания във все по-тесни области и публикации в журнали, които никой освен неколцина колеги не чете). Всичко това на бързо нарастваща цена, която понякога надхвърля 100 000 долара под формата на студентски заеми.
Масовите съкращения и стагнацията изведоха тези проблеми на фокус сега, но кризата в образователната ни система е от десетилетия и нейните корени могат да се търсят далеч назад във времето, при създаването на модерните университети. През 1798 г. Кант пише в "Спора на факултетите", че университетите трябва да "поемат цялото съдържание на обучението чрез масово производство, тъй да се каже, чрез разделение на труда, така че за всеки клон от науката да има назначен учител или преподавател". За съжаление този "масов" университетски модел е довел до разделение там, където трябва да има сътрудничество и до непрекъснато растяща специализация. В моята катедра по религия например имаме 10 преподаватели, които работят в 8 подобласти, които почти не се припокриват. А с фрагментирането на катедрите, научната работа и публикациите стават все повече и повече за все по-малко и по-малко. Всеки преподавател става попечител не на един клон от науката, а на ограничено знание, което твърде често няма никаква връзка с истински важните проблеми. Един колега наскоро ми се похвали, че най-добрият му студент пише дисертация върху начина, по който средновековният теолог Дунс Скотус е използвал цитати.
Наблягането върху съвсем тясната наука освен това подхранва образователна система, която се превръща в клониране - университетските преподаватели
отглеждат онези студенти,
които виждат като идентични копия на самите тях, въпреки че безсрочните им договори пречат точно на същите тези студенти да получат бъдеще на пълноправни членове на факултета.
Мръсната тайна на висшето образование е, че без зле платените докторанти и асистенти, които да помагат в лабораториите и лекциите, университетите не биха могли да провеждат научни изследвания и дори да обучават растящата колония от кандидат-бакалаври. Това е и една от основните причини да продължаваме да окуражаваме хората да продължат обучението си в по-висока степен. Много по-евтино е да осигурим скромни стипендии и помощи на студентите, вместо да плащаме заплати и добавки на преподаватели на пълно работно време.
С други думи, младите хора се записват в магистърски и докторски програми, работят здраво, за да се издържат, нагърбват се с тежки заеми и всичко това в името на илюзорното обещание за преподавателско място във факултета. Точно присъствието им обаче, комбинирано с непоклатимостта на факултетните преподаватели, гарантира, че винаги ще има твърде много кандидати за твърде малко позиции.
Другото препятствие пред промяната е автономията на колежите и университетите. Въпреки че настоятелствата и администрацията имат теоретична власт, на практика факултетите са независими. И за да станат нещата още по-сложни, щом веднъж получи безсрочен договор, преподавателят на практика става автономен. Много академици, които на висок глас настояват за регулация на финансовите пазари, непреклонно отстояват липсата на такава в собствените си катедри.
Ако искаме висшето образование да процъфтява през този век, университетите и колежите трябва - точно както Уолстрийт и Детройт, да бъдат строго регулирани и изцяло преструктурирани. Този дълъг процес може да започне с 6 основни стъпки:
1. Преструктуриране на академичната програма, първо в по-високите степени, а след това и в бакалавърските.
Моделът на разделение на труда
чрез различните катедри и факултети е остарял и трябва да бъде заменен с програма, която прилича по-скоро на многопластова гъвкава мрежа. Отговорното обучение и наука трябва да станат интердисциплинарни и междукултурни. Наскоро бях на среща на политолози, които обсъждаха защо теорията на международните отношения никога не е взимала предвид ролята на религията в обществото. Като се има предвид халът на съвременния свят, това е непростимо недоглеждане. Ето как не бихме могли да имаме адекватно разбиране на най-важните проблеми на деня, когато дисциплините са изолирани една от друга и работят сами за себе си. Би било далеч по-ефективно да съберем на едно място хора, които работят над въпроси от религия, политика, история, икономика, антропология, социология, литература, изкуство, религия и философия, за да изготвим сравнителен анализ на общите проблеми. С промяната на програмата ще се трансформират и полетата на изследване и методите на анализ.
2. Отмяна на катедрите и факултетите, дори и при бакалавърската степен и вместо това създаване на програми, ориентирани към определен проблем. Тези непрестанно развиващи се програми ще се оценяват на всеки 7 г. и в зависимост от резултатите ще се спират или продължават или пък сериозно ще се променят. Можем да си представим една широка гама от теми, около които могат да се организират тези програми: Умът, Тялото, Законът, Информация, Мрежи, Език, Космос, Време, Медии, Пари, Живот, Вода. Да си представим например програма по последната тема. В идващите десетилетия водата ще стане по-належащ проблем от петрола. Нейното качество, наличност и разпределение ще поставят сериозни научни, технологични и екологични проблеми, както и важни политически и икономически предизвикателства. Тези практически проблеми не могат да се анализират адекватно без да се имат предвид техните философски, религиозни и етични проблеми. В крайна сметка нашите убеждения формират действията ни толкова, колкото и действията ни определят нашите убеждения. Та една
програма "Вода" би събрала хора
от хуманитарните науки, изкуствата, социалните и естествените науки с представители на професионални направления като медицина, право, икономика, инженерство, теология и архитектура. Чрез комбинацията от множество перспективи и подходи ще се развият нови теоретични прозрения, ще се появят неочаквани практически решения.
3. Увеличаване на сътрудничеството между институциите. Не е нужно всички институции да се занимават с всичко, а технологиите позволяват на училищата да създават партньорства, да обменят студенти и преподаватели. Нека един университет бъде силен по френски, а друг - по немски. Чрез конферентни връзки и интернет двата предмета могат да бъдат преподавани на двете места с половината от преподавателския състав. По този начин вече съм преподавал в реално време в университети в Хелзинки и Мелбърн.
4. Трансформиране на традиционната дисертация. В изкуствата и хуманитарните области вече няма пазар за литература, моделирана по средновековната дисертация - с повече бележки под линия отколкото основен текст. С нарастващата финансова преса над университетските издателства става все по-невъзможно да се публикуват дисертации. От много години преподавам в бакалавърски програми, при които вместо традиционната дипломна или курсова работа студентите ми разработват анализи в различни формати като хипертекст, уеб сайтове, та чак филми и видеоигри. Същото трябва да правят и студентите в по-високи степени.
5. Разширяване на професионалните възможности за студентите от докторски и магистърски степени. Повечето от тези младежи никога няма да работят по специалността си. Затова е необходимо да ги подготвим да работят в области, различни от висшето образование.
6. Въвеждане на мандатност и отмяна на безсрочните договори за преподаватели. Първоначално замислено като защита на академичната свобода, постоянното преподавателско място създаде институции, неподвластни на промяна и адаптация. В края на краищата, щом се добере до заветния договор, всеки преподавател губи мотивация да се развива професионално или пък да се нагърби със странични отговорности като административна работа и консултации на студенти. Постоянното място трябва да бъде заменено със 7-годишни договори, които могат да бъдат подновени. Така преподавателите ще бъдат стимулирани да се развиват и да бъдат продуктивни, а от друга страна ще се отвори място за млади хора с нови идеи и умения.
В продължение на много години съм казвал на студентите си: "Не правете като мен. Вземете каквото можете от знанията ми и ги приложете по начин, за какъвто не съм и мечтал, а после елате и ми разкажете". Надеждата ми е, че колежите и университетите ще бъдат извадени от самодоволното им съществуване и ще отворят пред академията вратите на едно бъдеще, което дори не можем да си представим.
--
Авторът е декан на факултета по религии в Колумбийския университет, Ню Йорк.