Шахът е игра умствена. В нея факторът "късмет" е минимален. Не че отсъства; примерно на опонента може да му прилошее - но няма как да почнеш с каре топове, все пак.

Шахът е игра поучителна. Учи на онова, което Бертран Ръсел нарича цивилизация.

Ако щете вярвайте, но когато прочетох какво според Ръсел е цивилизация, се зачудих. Било проста работа - умение да предвиждаш.

Всъщност защо не. Баба ми, която пълнеше зимника с компоти и туршии, беше в пъти по-цивилизована от играчите на борсата. Тя знаеше, че ще дойде зима и че не може да се разчита на хоремага и държавата. Ненадеждни фактори, ще те подведат.

Баба ми не играеше шах, но и не предизвикваше световни финансови кризи, затова беше стойностен гражданин.

Играта на шах учи на цивилизация. Тъкмо обратното на игрите с карти и зарове. Не че и там не се иска майсторлък, но дилетантът може да опердаши майстора като нищо. Ако му потръгне, разбира се. На нас ни трябват уроци по победи чрез собствен ум и усилия, не чрез тото и вайкане в офисите: "няма ли кой да оправи държавата най-после".

Мачът на Веско Топалов с етническия ни родственик Гата Камски е добър символ за такива надежди. Не става дума само за победа; става дума за опиянение от чувството, че няма кой да те спре, ако те бива наистина. Единият - роден в Русе, другият - емигрант, тоест "невъзвращенец".

Би ли било възможно това преди 30 години, дори символично?

Едва ли. Шахът беше част от политическия шах, от Студената война, от идеологическите стратегии. Бяхме пешка в тази война. Която няма шанс да стане царица тъкмо в тази партия (с тази партия?). Нормално беше шампионът да е от столицата на метрополията. За това се влагаха ресурси, усилия, пропаганда.

Там доминираше Москва. Продуктите на тази почти индустрия - Тигран Петросян и Борис Спаски, можеше да надиграе само гений. Един такъв, Боби Фишер, се появи. Той победи Спаски през 1972 с 12,5 на 8,5, стана световен шампион и огорчи вождовете. Не ставаше дума само за шах.

Има символика в това, че Фишер огорчи после и ФБР, и ЦРУ. Евреинът Фишер заклейми Израел, а след атентата на 11 септември 2001 г. направи чудовищно изказване: "Това е велика новина. Аз приветствам този, който го е направил. Не мога да повярвам на очите си!".

Геният често е луд и неприятен, Фишер е поредно доказателство, решиха Службите. Което не ги спря да се опитат да го арестуват. Фишер се запъна в Япония: "Никой не е направил повече от мен за Америка. През 1972 г. светът гледаше на нея като на страна, в която умеят да играят само бобслей, хокей на лед и американски футбол. Никой не предполагаше, че там може да живеят интелектуалци".

По-късно, когато Карпов игра с "невъзвращенеца" Корчной, също продукт на съветската шахматна школа, но "предател" (Корчной се сражаваше на дъската под швейцарски флаг), системата намери своя реванш.

Бях студент в Москва през 80-те, когато Карпов се срещна за първи път с младока Каспаров в мач за титлата. Каспаров не беше надежден за системата - млад, импулсивен, евреин, от Баку. Слабо управляем. Официалните сили бяха зад Карпов. Всички латентни "демократи", вкл. моя милост (Това "демократи" и досега е обидна дума за широки слоеве в Русия) - за Каспаров. Следяхме партиите, тогава нямаше Интернет, коментирахме. Карпов не успя да победи - а беше близо, в първата част на мача. И Каспаров не успя. Прекратиха срещата.

Преведох един поет-модернист - Алексей Парщиков, автор на "Шахматисти". И той евреин. За да бъдеш оригинален, трябваше да си за Карпов; никой от нашите кръгове не беше за него. Сигурно затова Парщиков написа:

Все болеют за короля нефтяного,

а я - за ледяного.

....

Противнику перекручивают молекулярные нити.

Ледяной король, кто в твоей свите?

За ним - 32 фигуры,

ЭВМ, судьи и аббревиатуры,

армии, стада, ничейная земля,

я один болею за этого короля.*

Отподире нефтеният (заради Баку ли?) цар стана световен шампион, стоя дълго време на върха, на един турнир нашият Топалов му нанесе жестоко поражение и Каспаров се отказа от дъската, зае се с политическата дъска. Той е шеф на най-непримиримата опозиция в Русия, върл противник на Путин, зад него не стоят широки обществени слоеве. Понякога го арестуват.

На политиката може да се гледа като на шахматна партия. Може и на живота да се гледа така. Друг гений - Владимир Набоков, написа книга за луд шахматист - "Защита Лужин". Прототип е приятел на Набоков - гросмайстор Курт фон Барделебен, който се самоубива през 1924 г. , също като героя в книгата.

По едно време Лужин започва да вижда света като шах - прозорецът е дъска, тополите - фигури...

Хармонията - невъзможна, победата - илюзия.

Увлечени от мача на шампиона и претендента, тогава направихме институтски турнир. Станах шампион на института. Не се възгордях, защото преди доста време, когато се мислех за много добър, един колега по СУ, Ради, кандидат-майстор, ме би като на шега, като той игра блинд**.

Шахът учи на това, че винаги има някой по-добър от тебе. Което не значи да даваш партията без бой.

Учи също, че е добре да минем от културата на късмета към културата на предвиждането. По-цивилизовано е.

---------

*Всички симпатизират на нефтения цар,\ а аз - на ледения.\ На противника молекулните нишки му ги разплитат \ Ледени царю - кой е в твоята свита? \ Зад тебе са фигури - 32,\ компютри, съдии, служби и градове\ армии, стада, гранична бразда\ Зад този цар съм само аз, да. (от руски)

**на сляпо.