Навъдиха се науки, от които хабер си нямам. Behavior значи поведение. Бихейвиористите, предполагам, чоплят някаква наука за поведението човешко.

Преди Ситняковския пазар, там, където е румънското посолство, има подлез, но претичват деца. Спрях на жълто и едно момченце хукна да пресича, застана пред автомобила ми и - ни напред, ни назад, щото светна зелено и вляво от него - поток коли, вдясно - друг поток коли. Натиснах аз червения бутон да ми мигат всичките стопове и мигачи. Тираджията зад мен закова, преди да ме блъсне, почна да бипка и да ми крещи от прозореца: "Ше ти еб* майката!", пък аз му крещя "Еб* си майката!" Въобще - културен бихейвиър между български джентълмени.

После тирът му заръмжа зад мен и ме подгони по Цариградското, докато свърнах вдясно по локалното, където свършва гората. Бързаше човекът, що да отклонява тира по локалното, където е калабалък на спирката срещу хотел "Плиска". Там спътничката ми каза:

- Ти си изверг. Всички шофьори сте извер... - и се разплака. Нейното детенце е приблизително на възрастта на детето, което ми се изпречи пред колата.

- Ама що? Аз като видя дете, спирам..

- Като спреш, излез, удари му два шамара.

- Защо?

- Без причина. Да разбере детето, че шофьорите сте изверги, и да се пази от вас.

Дали тя не беше права.

Колко много време е изтекло от 1912 година, когато "Титаник" потънал. А гибелта му продължава да хипнотизира артисти и бихейвиористи. Най-новият е един австралиец. Той взел списъка на пасажерите и открил, че процентно се удавили повече британци, отколкото американци. Неговото обяснение е следното:

Оркестърът действително продължил да свири. Старшите офицери разбирали, че може да настъпи паника и повтаряли на пасажерите да се държат като джентълмени. Повече британци, отколкото американци се наредили на опашки за спасителните лодки, както се очаква от джентълмени; докато процентно повече американци, бидейки индивидуалисти, предпочели да се спасяват поединично, прескачайки опашките. Поради това процентно се удавили повече британци, отколкото американци.

Дали е било така и дали наистина е имало повик "Behave like gentlemen!", ние няма да узнаем, въпреки че за гибелта на "Титаник" са написани много книги. Но ако австралиецът е прав, циничният извод е, че има случаи, когато девизът "спасявай се поединично" помага.

Скептичен съм към народопсихолозите и политолозите, които обобщават:

1. Българинът е Андрешко, все гледа да мине държавата си и да се спаси поединично.

2. И в чужбина българите се спасяват поединично. Те не създават общности като китайците в САЩ и мюсюлманите в Европа.

3. Световната криза е провал на глобализацията.

4. Амбицията на САЩ за еднополюсен свят се провали.

Скептичен съм към тези обобщения, понеже ми си струват обобщения на едро. И погрешни.

Какво не му харесват на Елин-Пелиновия Андрешко? "Как беше ти името, момче? - обади се из грамадния си вълчи кожух дебелият господин, който седеше в каруцата..." Не ми е симпатичен тоя дебелак във вълчия кожух. Симпатичен ми е Андрешко, инициативен и изобретателен в неговия бихейвиър за поединично оцеляване.

В чужбина много българи успяват да се интегрират; те усвояват езика добре. Няма да ги сравнявам с едновремешните руски емигранти в България, понеже Чудомир ги е описал чудесно в разказа си "Павел Иванич Качулката". Качулката два пъти се женил в България, челяд навъдил, но така и не научил български. Много го харесвам този разказ на Чудомир.

Аз не съм професор Хигинс от "Пигмалион" (и от мюзикъла "My Fair Lady"), който можел по изговора и интонацията да определи кой от кое графство е и дори от коя лондонска махала. Но, като слушам радиодискусия на английски, по изговора различавам руснака, немеца, африканеца. На българите по им се удава чуждоезичната фонетика, отколкото на тях. И не е вярно обобщението, че те странели от сънародниците си. Едни емигранти в САЩ ме глезеха до степен да идват в хотела да ми обясняват, че яйцата за закуска ги приготвяли по всички възможни начини и аз, за да се пошегувам, им казах да ми поръчат яйца по панагюрски, a те разбираха от майтап и се смяха. Изобщо обобщенията на бихейвиористите, народопсихолозите и политолозите ги приемам скептично.

През 1912 (годината, в която "Титаник" потънал) на офицерите от кралската марина им обяснявали за морския engagement: Вие сте капитан на силен боен кораб. Срещате противников боен кораб, който е по-слаб от вашия. Как ще постъпите? Ще го нападнете ли, или ще побегнете?

Отговор: Ако сте глупав капитан, ще нападнете по-слабия от вас. Ако сте умен капитан, ще побегнете и с вашите по-дългобойни оръдия вие ще го обстрелвате, а неговите снаряди няма да ви достигат.

Търся признаци, че САЩ бягат от ангажиментите си. Намирам ги.