Април 2002 г., многолюден митинг, организиран от ВМРО, протестира срещу затварянето на първите два блока на АЕЦ"Козлодуй". Архив: "Сега"

Още в първите дни на новата 2009 г. президентът Георги Първанов изтупа от прахта идеята за рестарт на спрените реактори на АЕЦ "Козлодуй". Поводът държавният глава да се присети за нея бе намаляването на подаването на газ към страната. Според Първанов трети атомен блок може да бъде пуснат бързо, до месец, и така да спаси България от критичен недостиг на ток. Възможно ли е това?

Въпросът няма еднозначен отговор. В момента правителството се ръководи от Сергей Станишев, който като лидер на БСП през декември 2002 г. водеше трихилядно шествие в столицата против затварянето на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй". Тогава той обеща, че "Коалиция за България" ще внесе в парламента закон за референдума, защото е наложително народът да има правото да си каже мнението по национални въпроси.

Оттогава минаха 6 години, БСП е управляваща партия в 3 от тях, но партията не е инициирала референдум по въпроса. А в една Литва например действат далеч по-решително - през октомври м.г. прибалтийската република проведе парламентарни избори, като ги съчета с референдум за АЕЦ "Игналина". Литва също бе принудена от ЕК да жертва атомните си реактори и вече затвори единия блок на "Игналина", а догодина трябва да се прости и с втория. В референдума участваха 48% от гражданите. 97% от гласувалите поискаха АЕЦ да продължи да работи.

През лятото в България ще си избираме нови представители в националния и в европейския парламент. Вече върви кампания за сливане на двата вота, което би спестило милиони. Защо тогава да не помислим и за избори "3 в 1"? Като гласуваме за депутати и/или за евродепутати, ще имаме право да пуснем още една бюлетина, с която да кажем нашето "да" или "не" за пуск на затворените реактори. Може да е само символично, но ако милиони българи гласуват за рестартиране на приспаните мощности, Европа няма как да си запуши ушите за новината.

Разбира се, само с местни референдуми не става. Важно е да бъдат просветени всички онези граждани на ЕС, които смятат, че АЕЦ и атомна бомба са синоними. Да бъдат опровергани всички зелени и пембени, които заблуждават, че "Козлодуй" е близнак на "Чернобил". Нужна е мащабна кампания, в която признати световни експерти да разясняват на недоверчиви и недолюбващи атома австрийци, гърци и т.н., че лекетата "опасно" и "съмнително" незаслужено лепнат по малките блокове на "Козлодуй" и че България принесе и скъпа, и безсмислена жертва пред олтара на еврочленството си.

Екшън план или план без екшън

В първите дни на България в ЕС правителството показваше, че знае какво да прави. През януари 2007 г. МС прие план за спасяване на замрелите козлодуйски блокове. Премиерът Станишев обяви, че ще повика на помощ Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и всички други експертни институции, които могат да гарантират, че III и IV блок отговарят на всякакви изисквания. "Работим и в други насоки, включително и за нова форма на лицензиране на реакторите", загатна още Станишев. А Румен Овчаров като ресорен министър обеща в изпълнение на екшън плана всеки месец да има поне по едно значимо събитие.

Оттогава се изтъркаляха 24 месеца, а "екшъните" се броят на пръстите на ръцете. София плахо и рядко повдига въпроса за спрените реактори. Пропиляно бе безценно време за поправяне на политическата грешка на ЕС, която коства милиарди на страната ни. Те бяха спрени под жестока политическа преса, без нито един експертен аргумент. Еврокомисарят Гюнтер Ферхойген и свитата на експремиера Сакскобургготски сложиха кръста на четирите блока в Козлодуй в услуга на интереси - едни не искаха България да е силен играч и конкурент на европейския енергиен пазар, други пък искаха да разчистят пътя на проекта "Белене". Новата АЕЦ по-трудно щеше да си пробие път, ако "Козлодуй" бе оставен да работи с цялата си мощ.

Нелепо е заради няколко реда в Договора за присъединяване към ЕС България да инкасира гигантски загуби. Движението за спасяване на "Козлодуй" направи следните изчисления за щетите. По нормите на МААЕ погребването на четирите малки блока ще глътне по 700 млн. долара, или общо 2.8 млрд., а ЕС ни утешава с подаяния за 550 млн. евро. Отделно България губи от спирането на мощностите по 600 млн. евро годишно. Нашите реактори могат да работят още 10-15 години, а това означава 9 млрд. евро загуби от преждевременното им спиране.

Когато кризата удари...

В последните дни министърът на финансите Пламен Орешарски посърнал обяснява, че икономиката догодина можела да отбележи 4.7%, ръст, но можела и да не отлепи от нулата. Над 2009 г. кръжи призракът на ескалираща безработица, а цели отрасли са заплашени от пускане на кепенците. Фирми и домакинства са изтръпнали, защото монополите напират за скок на цените - на ток, парно, газ, вода.

Дългото икономическо лято свърши и светът е заплашен от безпрецедентна зима. Лидерите на ЕС трескаво кроят спасителни планове. В Брюксел се обсъждат колосални по мащаб и необичайни по форми държавни помощи, смятани за еретични доскоро. Сега е моментът да натискаме Брюксел за рестарт в "Козлодуй"!

Във време на криза всяка държава вади своите резерви, за да премине по-безболезнено през бурята. Приспаните реактори могат да влязат в същата роля, която се възлага на бюджетния излишък - буфер срещу кризата. Пускането им означава повече и по-евтин ток. Тогава България ще може да увеличи износа на еленергия и така да компенсира поне част от ефекта от затварянето на външните пазари за нашите фирми. Закъсващите заводи от металургията, циментовата, химическата индустрия, машиностроенето, шивашките фабрики повече от всякога се нуждаят от евтина еленергия - те имат шанс да оцелеят, ако надвият конкурентите с ниски цени.

България все още не изглежда разклатена от кризата, но зачестяват прогнозите, че ни чака тежка зима, а истинската буря ще разтърси икономиката ни напролет. Нима ще допуснем разни чугунени глави да ни пречат да задействаме атомния буфер? Сега е времето да пробием прословутия инат на брюкселски чиновници и европейски политици. Стига са папагалствали, че в ЕС всеки трябва да спазва договорите и европравилата. Според маастрихтските критерии държава, която е част от еврозоната, не бива да допуска голям бюджетен дефицит. Ирландия планира за догодина 6.5% преразход - да не би да я изгонят от валутния съюз, да й наложат глоби и да я накарат да върне стария паунд? Няма да се случи - не защото в ЕС толерират неспазването на правилата, а защото

в кризисни времена регламентите се заобикалят, ако пречат

Точно такава е и логиката на чл. 36 от договора ни за членство в ЕС, наричан още защитна клауза за България. Той казва, че ако страната изпадне в сериозна икономическа беда, може да поиска разрешение от Европейската комисия да прилага специални мерки дори ако те нарушават точки от самия договор.

Някои юристи и политици смятат, че чл. 36 не може да помогне за рестарт на блокове в "Козлодуй". Други твърдят, че е безценен джокер. Според трети трябва поне да се опита. Президентът Първанов заговори за задействане на защитната клауза преди 2 години, когато се опасявахме само от енергийна криза на Балканите. Сега кризата е глобална, а световните новини са пълни с фалити, съкращения, борсови сривове и рецесии. Пък и време за губене няма - защитата на чл. 36 ще важи само до края на 2009 г.

Според договора, ако докажем, че имаме критична нужда от повече работещи атомни реактори заради кризата, изобщо не се налага да питаме всяка от останалите 26 страни членки - ЕК може да разреши защитни мерки. Мерките могат да означават и дерогация - отказ, неспазване на клаузи в договора за присъединяване. Ако еврокомисията склони, България може да включи реакторите си и те да работят поне докато икономиката се съвземе от затрудненията.

Пускането на 3-ти и 4-ти блок няма да навреди на вътрешния пазар, напротив, ще допринесе за повече стабилност в ЕС - Гърция например все още много разчита на българския ток. Това ще е добрина и за другите страни от Балканите, които са зависими от вноса на еленергия от България. Пускането на спрените атомни реактори е важно оръжие на България и в битката срещу вредните газове и глобалното затопляне.

Здравият разум и глобалната криза дават силни козове за спасяване на набедените козлодуйски реактори. Но картите може да бъдат разиграни добре от отлични бриджьори, а май се намират в ръцете на любители на табланет.