|
Деян Енев
-----визитка--------
"Най-хубавото ми разпознаване... дойде от едно момче, което говореше от булфон на "Солунска". Докато вървях по улицата към него, отсреща явно го попитаха "Как си, какво правиш?". Мисля, че го питаха това, защото отговори: "Гледам как Ина минава покрай мен." Каза го достатъчно силно, за да го чуя, и достатъчно тихо, за да не съм сигурна, че е искал да чуя. Не издържах и се обърнах. Беше много хубав. Направи го, сякаш отсреща отдавна са знаели, че някой ден ще мина. Не се впусна в обяснения коя точно Ина."
---------------------
- Ина, защо спряха предаването "1002 нощи"?
- Предаването спря заради липса на комуникация между продуцентите и националната телевизия. Но не искам да коментирам този въпрос. Не съм много добра в лобирането и в намирането на път до сърцето, образно казано, на някои хора, от които завися.
- Кофти ли ти е?
- Не, даже в момента зверски си почивам. И се радвам на новото усещане за освобождаване на втория кръг на внимание - когато не трябва непрекъснато да тичаш само в един коридор на паметта си и там да виси въпросът: какво забравям в момента? Аз две години живях с този кошмар, с тази пълна липса на свобода. Да не можеш да изпушиш един джоинт нормално. Но още продължават да ме питат къде е Аладин.
- Колко човека минаха през студиото на "1002 нощи"?
- 103-ма. Точно на сто и третото предаване казах чао.
- Кого си спомняш най-добре?
- От първата година нямам много ясни спомени. Между другото ------------------
след всяко интервю аз почти нямам спомен. Явно изпадам в някакво особено състояние, не транс, но нещо такова... Така е винаги, когато на човек му е хубаво. Тогава си толкова вътре в ситуацията, че въобще не можеш да я наблюдаваш отстрани.
------------------
Спомням си примерно Кристиян Бакалов, един балетист - българин, който живее във Франция от десетина години. Все едно и двамата бяхме чели току-що една и съща книга и ни е много мъчно, че е свършила и си я довършваме, говорим си още за нея... Теодосий Спасов ми беше един от последните гости. И него ще го помня дълго.
- Бяха те нарекли някъде "Кеворкян в рокля". Как гледаш на тази фраза?
- Не знам. С какво е най-известен Кеворкян? С това, че изслушва внимателно събеседниците си ли?
- Че умее в хода на разговора да извади същността им, май.
- Тогава, ако е това, се радвам. Единствената ми тайна е, че искрено се интересувам от това, което в момента питам. Потъвам в някакви гънки на спомените на човека пред мен и влизам в главата му. Гледа ли "Да бъдеш Джон Малкович"? Ей такова нещо. Намирам си порталче към съзнанието на някого. И пътешествам вътре. Аз си се друсам с това да вляза в някого и да си представя целия му живот. Ей така да се протегна, да се наместя в тялото му като котка.
------------------
Бог е в подробностите. Подробностите ме главозамайват. Толкова обичам малките детайли и да си измислям от тях важни неща, че... това е моят грях всъщност. Знаеш ли веднъж от какво се потресох? Един сляп човек, който слезе от трамвая, когато всъщност ватманът спря да си купи цигари и това не беше точната спирка. Там изобщо нямаше спирка. Но слепият човек не знаеше това и слезе - първата врата беше отворена, добра се до нея и слезе, и тръгна нанякъде. И според мен тотално загуби ориентир къде е.
-------------------
- Ти за публиката съществуваш поне в три превъплъщения: поетеса, телевизионна водеща и журналист, който назовава проблемите й. В коя от тези кожи се чувстваш най-уютно?
- Това са съвсем различни състояния. Аз например отдавна не съм писала стихове. Пиша по-скоро разкази или някакъв вид проза. Най-вече блъскам тетрадки с идеи за неща, които ще напиша по-нататък, когато имам време - за романа на живота си. Това ми е най-любимата кожа. В "1002 нощи" и в списанието целта ти по-скоро е да отразиш този свят. Човекът, който си въобразява други светове - това е по-доброто ми състояние. Тоест на измислящия светове.
- Като журналистка как си търсиш темите?
- Ами това е всяко нещо, след което искам да обърна поглед. Всяко нещо, което ме кара да се замисля за живота още веднъж. Кърт Вонегът е казал, че "единственото оправдание на хората на изкуството да съществуват е да се учудват, че са живи".
- Твоят колега Карбовски добре ли се вписва в медийното пространство, как мислиш?
- Според мен е срамно човек, който може да пише толкова добре, да знае толкова малко за жените.
- Каза, че Бог бил в подробностите. Какво е всъщност Бог за теб?
- Някаква абсолютна истина. Някакво съзнание, което разпръсква частица от себе си във всичко. В живите и в неживите неща. Но не съм привърженик на организираното мислене. Макар че според мен всички тези мъдри книги и личности, които са се появявали - просветени, просветлени, докоснати от Божествената светлина личности - определено са водили хората към истината.
----------------------
За да му светне в главата на един човек, е нужна цяла верига от докосващи се една до друга проводящи пластинки. За някои може липсващата пластинка да е прочитането на Библията - за да дойде осъзнаването, просветлението. За друг може да е това да му се роди дете. То не е разбиране с ума, а просто едно ей такова потръпване с цялото тяло - когато проумееш защо си жив и колко хубаво е това и че има смисъл.
----------------------
За трети може да е катастрофа, от която едва оживява. И тя да му намести чарковете. За десети може да е кофти експириънс с наркотик, който е взел. Това е един от онези суперредки мигове в живота на човек, когато всичко ти е ясно. След малко няма да го помниш, но усещането за кристалната яснота ще помниш цял живот. Без да можеш да обясниш на никой друг какво е станало.
- Възприемаш ли се като символ на "Ню ейдж"-епохата?
- Не се възприемам като символ на "Ню ейдж"-а, защото не съм прочела в нито една "Ню ейдж"-книжка това, което мисля сега. Обиколила съм доста свърталища на мислене. Като минем през Кастанеда, индианските магически книги, включително източните неща, дзен, йога. Доста време съм се занимавала и с православната църква, не толкова с идеите, колкото с опит да почувствам нещата там. Даже бях за две седмици на православен лагер в Гърция. Наистина се опитвах да проумея Бог през православните правила. Не знам. Колективната вяра дава голяма сила. В себе си и сега имам две иконки в едно тефтерче. Това са неща, символи, напоени със сила. Аз вярвам в силните предмети. Това е божествена сила.
- Какво би казала за лъскавия живот? Харесва ли ти да живееш лъскаво?
------------------------
- Значи да се разберем - аз никога не съм живяла лъскаво. В България това да си известен не означава, че името ти вече се продава и всякакви хора ти предлагат рекламни договори. А пък винаги съм имала нетърпимост към това някой да ме издържа. В момента, в който съм с мъж, който има повече пари от мен... имам алергия към това. Чувствам се мутреса, чувствам се курва. Не мога да го преодолея. Не знам откъде ми е дошло. Вече много години се издържам сама - давам уроци по английски, превеждам филми, какво ли не правя, бачкам по 16 часа на ден и понякога, доста често, издържам и човека до себе си.
------------------------
- С кого ходиш сега?
- С едно красиво момче. С много татуировки по себе си. Това е. Не мога някак да се впиша в схемата. Винаги ми се е искало да бъда абсолютно независима финансово, защото ми се струва, че иначе идеите ми ще бъдат... няма да мисля по същия начин. В момента нямам нито апартамент, нито кола. Изобщо лъскавия живот съм го виждала само като свидетел.
- Как се справи психологически с известността? Защото твоите стихове в стихосбирката ти "100-те часа на денонощието" наистина са от високо качество и издават един раним човек. Което не се връзва с твоята известност, която те принуждава да акумулираш огромна и положителна, но и отрицателна енергия.
- Отначало беше много странно и непрекъснато мислех за това - че тези хора ме гледат! Защо ме гледат, какво искат от мен? Странно беше и това, че хората си промениха отношението. Станаха изкуствени. Но лека-полека успях да си сложа капаци за това. Между другото може би донякъде спрях да гледам хората в очите.
--------------------
И свикнах да не виждам изобщо, че ме забелязват и пак да си стана суперобикновена. Това беше голяма радост за мен. Един мой приятел казваше, че имам много добър филтър за нещата. Те минават през мен, пропускам ги целите и запазвам само по малко мъдрост от всичко.
-------------------
- Нямаш ли чувство, че софиянци живеят на социални и културни пластове, които нямат никакви допирни точки?
- Навсякъде по света е така - където живеят достатъчно много хора на достатъчно малко място. Тогава се налага да се разслоят на етажи.
- Как би определила тогава слоя, където ти пребиваваш?
- Аз, общо взето, ползвам асансьор, разхождайки се между няколко слоя. Клубната култура: хората, които са твърде млади, за да бъдат обвинени, че нищо не правят с живота си. Тези хора артистично правят нищо с живота си, но красиво и ефектно. Много ги обичам. Дават ми страшна свежест. Артсредите: в работата си работя с разни хора от изкуствата, културата или от медиите. Това е натоварващо. Рядко прибягвам до тяхната компания, когато разпускам. От друга страна, винаги когато мога да се окажа сред хора, в чиято общност никога преди не съм била, ми е суперлюбопитно и го правя - тогава съм притихнала, скатала съм се и само слушам и попивам информация.
- Политиката вълнува ли те? Мислиш ли, че има обратна връзка между тези горе и тези долу? Тези горе опитват ли се да оправят живота на тези долу?
- Аз не мога да мисля за това нормално. Изпадам в някаква ярост и звуча грозно.
-------------------
Изпитвам абсолютно отчаяние, когато трябва да мисля за политика и за това дали ще се оправи България. Според мен няма да се оправи по този начин и ключът към оправянето не е в политиката. Не знам къде е, но определено не е свързано с това да отидеш и да гласуваш. Защото както и да гласуваш, нищо не се получава.
------------------
И въпреки това аз ходя и гласувам - не знам защо. Някаква такава нотка на консерватизъм се обажда в мен, че едва ли не после няма да имам повод да мрънкам - ако не отида и не гласувам. Както и пестя вода, защото знам - водата свършва. И не искам да си купя живо отсечено борче на Нова година, защото не искам да участвам в избиването на борчета - това клане, този холокост на борчета. Аз съм такъв човек - смятам, че всяка малка капка пълни морето. И моите действия, макар да са супермънички, в един момент ще окажат влияние върху света.
- Може ли наистина една поетеса да окаже влияние върху света?
- Всичко може да разтърси света. Аз твърдо вярвам, че мах от крилото на пеперуда тук, в София, може да предизвика ураган в Бомбай.
 |
|
Ина Григорова
Снимка: Петър Ганев
|
|
|
