|
Иван Христов
CHEVROLET
Бял "Шевролет",
модел 1990!
Хвърли ми ключовете
и "Опитай" ми каза.
Много се зачудих,
защото това не беше
старата кола на баща ми,
който за всяка грешка
ме удряше отзад, зад врата.
Четири скорости?
P - паркиране
R - заден ход
N - "Неутрална" ми каза
"като Швейцария"
D - напред
Само газ и спирачка!
Когато завъртах ключа
и светлините светваха нощем.
С тази кола обикалях
езерата на Уисконсин.
Езерото "Мокасина",
"Бурното езеро",
"Залезното езеро".
Понякога спирах да снимам
стада елени.
Друг път зареждах.
Натисках педала до дупка
и така откривах Америка.
Бял "Шевролет",
модел 1990.
Моята първа кола,
макар че всъщност
беше на Дъглас,
баща на жена ми.
SNICKERS
Сникърс срещнах
пред една врата
в щата Минесота.
(Всъщност,
всички кучета в Америка
се казват Сникърс,
така че ще ви бъде трудно
да си го представите,
но не това сега
е най-важното.)
Огрян от оскъдното зимно слънце
той ми подаваше
малка гумена топка.
Хвърлих топката
и Сникърс я донесе.
После пак, и пак, и пак...
Изведнъж забелязах,
че някъде там, в далечината
той се спира
и отказва да донесе топката.
От Дъглас разбрах,
че това е електрическа нишка,
която пази Сникърс
от близката магистрала.
Почувствах го близък
този приятел
в неговия невидим затвор.
Иван Христов е роден в Бяла, Русенско. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Лауреат е на първа награда за поезия от Национален студентски литературен конкурс в Шумен, а неговата първа стихосбирка "Сбогом, деветнайсти век" получава наградата за поетичен дебют в Националния конкурс "Южна пролет". В момента Христов е редовен докторант по нова българска литература в Института за литература при БАН.
|
