|
Иван Христов
CHEVROLET
Бял "Шевролет", модел 1990! Хвърли ми ключовете и "Опитай" ми каза. Много се зачудих, защото това не беше старата кола на баща ми, който за всяка грешка ме удряше отзад, зад врата. Четири скорости? P - паркиране R - заден ход N - "Неутрална" ми каза "като Швейцария" D - напред Само газ и спирачка! Когато завъртах ключа и светлините светваха нощем. С тази кола обикалях езерата на Уисконсин. Езерото "Мокасина", "Бурното езеро", "Залезното езеро". Понякога спирах да снимам стада елени. Друг път зареждах. Натисках педала до дупка и така откривах Америка. Бял "Шевролет", модел 1990. Моята първа кола, макар че всъщност беше на Дъглас, баща на жена ми.
SNICKERS
Сникърс срещнах пред една врата в щата Минесота. (Всъщност, всички кучета в Америка се казват Сникърс, така че ще ви бъде трудно да си го представите, но не това сега е най-важното.) Огрян от оскъдното зимно слънце той ми подаваше малка гумена топка. Хвърлих топката и Сникърс я донесе. После пак, и пак, и пак... Изведнъж забелязах, че някъде там, в далечината той се спира и отказва да донесе топката. От Дъглас разбрах, че това е електрическа нишка, която пази Сникърс от близката магистрала. Почувствах го близък този приятел в неговия невидим затвор.
Иван Христов е роден в Бяла, Русенско. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Лауреат е на първа награда за поезия от Национален студентски литературен конкурс в Шумен, а неговата първа стихосбирка "Сбогом, деветнайсти век" получава наградата за поетичен дебют в Националния конкурс "Южна пролет". В момента Христов е редовен докторант по нова българска литература в Института за литература при БАН.
|