|
Галя Горанова
Световната икономическа криза възражда стари страхове на българина за инфлация и спад на жизнения стандарт и засилва недоволството към политическия елит. Тези изводи правят социолозите от НЦИОМ, които представиха последното си за годината проучване на обществено-политическите нагласи.
Заради кризата всички държавни институции са загубили между 2 и 8% от доверието към тях през последния месец. Растящата несигурност удря и по партиите. Постепенно вехнат надеждите в ГЕРБ като спасител на нацията. Уронен е и рейтингът на БСП. "Атака" все повече фокусира протестния вот на българите. ДПС запазва електорални позиции, но изпада в политическа изолация.
НЦИОМ изследва нагласите спрямо хипотетични предизборни коалиции. Най-приемлива за гражданите е тази между ГЕРБ и "Атака" - 24.3%. Тя е по-желана от националистите, отколкото от хората на Бойко Борисов. На второ място се подрежда съюзът ГЕРБ+СДС - 21.4%. Тройна конфигурация между ГЕРБ, "Атака" и СДС събира 20.1%. Според социолозите обаче националистическата формация си остава неприемлива за външните партньори. За сегашната управляваща коалиция биха гласували 18.3%. Най-разколебани в подкрепата си за триадата БСП-НДСВ-ДПС са симпатизантите на левицата - 52% не биха одобрили втори мандат. В сравнение с ноември с 10% са намалели хората, които харесват съюз между БСП и ГЕРБ (16.9%). Единствено коалицията между СДС и ДСБ събира по-голяма подкрепа от механичния сбор на техните електорати - 7.3 на сто.
69% от българите не посочват политическа сила, която е направила много за страната. Близо 80 на сто пък нямат отговор на въпроса коя партия е направила най-много за тях лично. Според социолозите хората все още не виждат сериозно и трайно политическо представителство на своите интереси.
Спрените 220 млн. евро по ФАР допълнително нагнетяват недоволството към политическата класа. 65% от анкетираните намират мярката на ЕС за основателна, а 63% са убедени, че вината е изцяло на България.
--------БОГАТИТЕ НЕ ПЛАЧАТ
Данните на НЦИОМ показват, че богатите, образованите и младите не се боят от кризата, а две трети от заможните българи очакват да повишат благосъстоянието си догодина. Ако пестят от нещо, то ще е от деликатеси и почивки. Най-застрашени се чувстват бедните и възрастните, чиито грижи са за хляба и топлото. Парадоксално безработицата засега не е сред най-големите страхове на българите. Независимо от стагнацията над половината българи планират за догодина ремонт на жилището или покупка на битова техника.
|
