За "Тоска" във Виенската опера - лично и искрено

Самюъл Рейми (Скарпия) бе звездата в спектакъла

Хосе Кура не бе толкова забележителен, но Самюел Рейми компенсира лекото разочарование от тенора

Manrico от форума на в."Сега"

Виенската "Щатсопер" може и да не спори за титлата "най-реномиран оперен театър" с "Ла Скала" и "Метрополитан" - ако такава титла изобщо има смисъл - но със сигурност е измежду най-добрите и най-престижните в света. Така че всеки любител на операта би искал да посети някое представление. Да попаднеш на добър спектакъл никак не е лесно, но с малко късмет и повечко усилия е възможно.
Репертоарът е традиционен, предимно заглавия от немската, италианската и френската класика - през настоящия сезон най-модерният композитор е Рихард Щраус - но е достатъчно разнообразен. Спектакли има почти всеки ден, заглавията се редуват. Дори и когато има серии от спектакли, те не са в последователни дни, така че дори и да сме за малко във Виена, пак имаме богат избор. Около половината спектакли са с участието на щатните солисти, които са достатъчно добри, в останалите гостуват и "звезди". На сайта http://www.wiener-staatsoper.at има подробна информация за целия сезон.
И така, избрали сме си мечтания спектакъл, трябва да си намерим билет, а това може да е най-трудната задача. Билетите се пускат в свободна продажба точно един месец преди спектакъла. Цени има за всеки джоб - от десетина евро за местата без видимост към сцената до 200 евро за първите редове на партера и партерните ложи. Може да се запазят и платят през сайта на операта. Обаче има два проблема - по-малкият, че онлайн резервацията ни прехвърля към друг сайт, който е само на немски език. Големият проблем е, че за най-търсените спектакли билети няма дори и в първия ден на продажбата. А на човек му се иска да посети не просто обикновен спектакъл, а изключителен. Може да се опитаме като правостоящи - неколкостотин билета се пускат в продажба 80 минути преди представлението, но казват, че за търсените спектакли опашка може да има от обяд, а дори и от сутринта. Другият изход - да потърсим къде отиват все пак билетите - с помощта на приятели и познати във Виена. Една част - за абонаменти и служебни билети. А другата - в агенции за билети. Ако имате човек на място, който знае подходящата агенция, може да ви намери билет срещу 20 до 25% надбавка в цената - но пак трябва да е в началото на продажбата на билетите. Аз се помолих доста настойчиво (и навреме) на колегите ми във Виена и срещу 60 евро се оказах щастлив притежател на прилично място - на втория ред в една от по-централните ложи. В ложите се оказа, че е тесничко и не много удобно, но това може да се преживее.
Билет имаме, тръгваме. Стараем се да сме навреме - спектакълът започва точно в определения час. А и сградата на операта е много красива и заслужава да се разгледа. А и да не ходим на опера, почти всеки ден има обиколки на сградата с екскурзовод. Във Виена публиката все още се облича подобаващо, за да не изпъкваме, е добре да си сложим в багажа по-официална дреха, каквото и да се случи с нея по летищата.
След общата информация и съветите може би е редно да кажа нещо и за спектакъла, на който попаднах преди 2 дни - "Тоска", специално представление по случай 150-годишнината на Пучини - и съответно със звезден състав. Постановката и сценографията са стари, още от 50-те години и съвсем традиционни. За хора няма какво много да се каже - в "Тоска" той участва съвсем малко. За оркестъра - също, но по друга причина - всъщност оркестърът на Виенската опера е нещо като разширен състав на Виенската филхармония. С една дума - перфектен!
Гост-диригент беше жена, за която не бях чувал нищо до момента - канадката Кери-Лин Уилсън. Първото впечатление - висока, стройна, руса хубавица, която човек би очаквал да види на модния, не на диригентския подиум. Второто впечатление - уверено, компетентно дирижиране с широки и енергични жестове. Неиталианците рядко успяват да постигнат истинската италианска емоция и вдъхновеност в италианската опера, но тя се справи и спектакълът наистина се получи. Може би на места темпото й беше с една идея по-бързо, отколкото ми харесва, но като цяло всичко си беше на мястото.
Като Каварадоси световноизвестният аржентинец Хосе Кура малко ме разочарова. Както си личи от форумния ми ник, съм любител на теноровите роли и очаквах блясък, отговарящ на известността му и на записите, които съм слушал. Гласът му обаче в преходния регистър имаше носов тембър, височините бяха много добри, но не и бляскави. Надявам се да е бил просто леко настинал, а не гласът му да си отива. Но леките вокални недостатъци бяха компенсирани с артистизъм и латиноамериканска емоционалност и си получи заслужени овации.
Афроамериканското сопрано Мишел Кридер също ми беше непозната до момента. Гласът й е великолепен - с красив тембър, идеално изравнен във всички регистри, много добра вокална техника, която й позволява не просто да си изпее всички ноти, а да предаде с гласа си всички емоции и нюанси - което и направи. Като сценично присъствие обаче разочарова - с не съвсем сценична външност и с жестове отпреди няколко века, понякога и малко комични. Както с много от добрите певци, човек трябва да си затвори очите и да се наслаждава на пеенето.
И накрая - за голямата звезда - Семюъл Рейми. Един от най-известните съвременни баси, като много свои колеги се е решил да опита и баритоновата роля на Скарпия. Беше наистина изключителен - и като глас, и като вокална техника, и като артистичност, предадена и с гласа, и с поведението. Избягваше евтините демонстрации на бруталност, които често виждаме в тази роля. И изгради един наистина запомнящ се образ на изтънчен и рафиниран злодей. Но пък като един от най-добрите днешни Мефистофели, си има съответната подготовка.
Накрая изпълнителите си получиха заслужена 10-15 минутна овация. Рейми, като истинска звезда, не изчака края на представлението - след второ действие се поклони сам и си тръгна - но може да е гонел самолет за друг спектакъл някъде по света.
Аз пък ще следя програмата на операта и при следващите си ходения до Виена пак ще досаждам на колегите да ми търсят билет - удоволствието си заслужава да ме помислят за нахалник .

Аржентинският тенор Хосе Кура не бе в най-добра форма като Каварадоси, но може би това се дължи и на предстоящата премиера на "Турандот" (6 декември) в операта в Хановер, където Кура изпълнява ролята на Калаф.