|
Димитри Иванов
"Пътеводителят на космическия стопаджия" е интересна книга. Пълното й заглавие е: "Don't Panic: The Official Hitchhikers Guide to the Galaxy Companion".
Има и песен "Без паника!" (Don't panic/ We live in a beautiful world)
Премиери и банкери подхванаха стария рефрен. "Без паника!" Прави са. Ако видим истината, може да изпаднем в паника. Истината е ценно нещо; трябва да я пестим, доколкото е възможно.
Застопорената камера показваше хората, скачащи от кулите-близнаци в далечен план, като миниатюрни куклички, камерамените са обучени да не набиват с вариото в травмиращи картини.
На репортерите на лорд Бивърбрук ето как им обяснявали защо трябва да пестят истината: "Вие сте в затъмнен киносалон. Виждате, че гори. Изкрещявате: "Пожар!" Паника, блъсканица, тълпата се втурва към изхода, жертви, прегазени... Вие сте виновни, понеже сте казали истината без заобикалки и са ви повярвали."
Затова - истината, завоалирана и в малки дози. Цялата само когато няма опасност да ви повярват. Например за българските партии.
Социолозите все си баят: леви, десни, либерали. Ясно и просто! Чуете ли социолог да изговори заклинанието (левица, десница и пр.), да знаете, че той е в мисловен калъп, както са го учили (или подучили).
- Няма българска левица. "Партия на червените бабички или на червените мобифони?" - недоумяваше моят приятел Стефан Продев. Есть такая партия? Нет такой партии.
- Няма българска десница. Десните са креатури на компартията. Гаражни дами, Иванкостовци и пр. Те може да са крадливковци, но това още не ги прави българска десница.
- Няма български либерали. Моят приятел Вежди Рашидов каза, че ДПС не е либерална, а баш авторитарна. Вярвам му. Симеон пък излезе обикновен крадливко.
Ами Зелените? Да, Зелените. Само те не казаха "Don't Panic!" Напротив. Зелените изкрещяха: "Паника!". Паникьосващо е бетонното безумие от Зехтин бурун до Странджа, от Иракли до Яйлата, от Бояна до Паничище и Рилските езера. Паникьосваща е късогледата алчност на българските парвенюта в бизнеса, политиката и администрацията.
Зелените са единствената партия (или движение - каквито щат да са), които имат raison d'etre (основание да съществуват). Останалите - леви, десни и пр. - нямат raison d'etre.
Зелените също ще загубят своето raison d'etre, ако се продадат, както се продаде Жак-Ив Кусто. По същото време, когато той избръмча с вертолет над Козлодуй и от птичи поглед отсъди, че реакторите са опасни, излезе книгата на Джо Хелър, която е продължение на "Параграф 22".
Продължението на "Параграф 22" е озаглавено "Closing Time", което значи "Залезът" (както добре го е превел преводачът Б. Стойков), или че е ударил часът за затваряне на заведението, или че е ударил дванайсетият час на цивилизацията. В продължението на "Параграф 22" се срещаме с познатите ни герои, остарели с 30 години. Те изпълзяват от подземно скривалище, понеже над тях е надвиснала ядрена катастрофа, защото президентът на САЩ си мислел, че играе видеоигра.
По същото време (1993) на третото ниво на НДК в София една испанка ме подбутна:
- Виенен лос артуритос (идват артурчетата).
- Кои, кои - не разбрах аз, но испанката, вместо да ми обясни какви са тия артурчета, каза:
- Los. Mira hacia la escalera mecanica. Aqui esta su oficina (Погледни към ескалатора. Там им е офиса).
Разминахме се с артурчетата; мъже и жени - засмени, добре облечени, зле сложени. После разбрах, че "артурчетата" били одиторите от "Артър Андерсън". Тогава, през 1993 те правеха одит на НЕК (националната ни електрокомпания).
Англосаксонците наричаха одиторите и счетоводителите "броячи на бобчета" (bean counters) и "числодъвкачи" (number crunchers). "Артър Андерсън" бе фирма с 2300 клиенти в САЩ и офиси в 83 държави и можеше да ти пише рейтинг ААА или друг някакъв и Пол Волкър (бившият шеф на Федералния резерв) стана главен надзорник на "Артър Андерсън" и обясни едни работи, които не разбрах, и другите май също не ги разбраха, но се направиха, че ги разбират, и после eнергийният гигант "Енрон" фалира и станаха едни работи, дето нито ги запомних, нито ги разбрах в подробности, но тези работи продължиха да стават, докато през 2008 стана световна криза.
Чийф-екзекютивът (шефът на изпълнителната власт във Вашингтон) излезе свързан с "Енрон", но артурчетата прикривали това, пъхайки неудобните документи в шредъра (машината, която ги нарязва на лентички).
В "Залезът" на Джо Хелър "Параграф 22" е заменен от параграф 11.
- Няма да ви върнем парите, сър. Ако ви ги върнем, ще фалираме. А фалираме ли, няма да ви ги върнем.
Без паника!
|
