 |
|
---
Снимка: ВЕЛИСЛАВ НИКОЛОВ
|
|
Наделина Анева
Откакто сме членове на ЕС, властта ни залива с планове, стратегии и информации за противодействие на корупцията. По брой организирани семинари на тази тема сигурно държим първенство в Европа. Ако властта не беше "противодействала" толкова активно на хартия, може би щеше да спаси една гора, превърната в листове хартия за презентации. "Трансперънси интернешънъл" обаче не оцени тези усилия и ни подреди начело на класацията по корумпираност в ЕС.
В България никой не се учуди на това
Но на един български студент в Харвард му направи впечатление и дори си направи плакат, с който посрещна премиера Станишев за публичната му лекция там преди седмица. "Запознайте се с премиера на най-корумпираната държава в Европейския съюз!" беше написал студентът Стефан Севев. В интерес на истината съдържанието на плаката бе коментирано в интернет форумите много повече, отколкото когато "Трансперънси" направи своето съобщение. И независимо че плакатът на Севев формално не лъже, поради самия факт, че досега Сергей Станишев в персонално качество не е свързван с корупция, изглежда не съвсем справедливо точно на него да му бъде тикнат под носа.
Но от друга страна - той е премиерът. А ние тук така сме свикнали с безплодната битка срещу корупцията, че вече не си задаваме и въпроси как може да се спре тя. Не се питаме, например, защо правителствената комисия за противодействието й толкова дълго стои обезглавена. (Не че има капацитет да постигне значителни успехи, но поне е партньор на другите две комисии - парламентарната и съдебната. И координатор на усилията на всички инспекторати в държавната администрация с конкретни задачи да ловят чиновници, склонни към измами и подкупи.)
Няколко месеца министрите се пазарят и никой не желае да поеме комисията. Всички се кълнат пред премиера, че битката с подкупността не им е работа, а Сергей Станишев още умува на кого най-приляга да я възложи. Предишният й шеф -Румен Петков, не успя да постигне нищо съществено, освен формални сбирки с формални отчети. А наследникът му в МВР Михаил Миков категорично отказа да се занимава с тези неща.
Министрите пробваха да прехвърлят това неприятно задължение на колегата си от държавната администрация Николай Василев, но той настоя правителството да поеме ясни ангажименти в борбата с корупцията и да му даде относителна свобода да промени характера на комисията. Това не се случи.
Така тя изобщо спря да работи. Вицепремиерът Меглена Плугчиева предупреди, че поставянето й във фризера
създава лош имидж на правителството
След голямото прехвърляне на топката се разбра, че кабинетът противодейства на корупцията с огромно нежелание. Последният пример бе дискусията да се забранят ли съвсем заменките на земи и имоти или да се остави пролука в закона. Резултатът от безплодната говорилня е създаването на поредната работна група, която да измисли как да не ги забрани.
Същото може да се каже и за съдебната власт. Когато нейни представители говорят за борбата с корупцията, най-често използваните глаголи са "анализираме" и "разсъждаваме". А обществото и ЕС искат да знаят колко са уличените и колко са осъдените.
Шумните арести на софийския зам.областен управител Мариус Цаков и на зам.-шефа на ДАМС Иван Леков засега повтарят сценария на останалите само показни акции в битката с подкупността. Съдебната власт има проблем с времето, сроковете и доказателствата. Едва ли с този темп следващият доклад на ЕК ще е по-различен от предишния. По-вероятно е да се повтори историята с шефката на Варненския административен съд Анелия Цветкова, заловена пред очите и ушите на медиите с подкуп от белязани 10 000 лв. Основният свидетел обаче изведнъж се отказа да се занимава повече със случая и обяви, че от ДАНС го принудили да клевети.
Друг фактор, който има пряко отношение към проблема с подкупността, е правосъдният министър Миглена Тачева. Тя поне говори, но няма какво да каже по темата. На международна конференция за противодействие на измамите с еврофондове Тачева направи знаменателно прозрение: "Разкритите престъпления са само онова, което изплува на повърхността на големия житейски океан като мръсно петно. Дълбоко на дъното остава онова, което ги поражда, и то е по-трайното, по-опасното и по-тревожното", констатира тя.
Тя и колегите създават вид на много угрижени, че търсят отговора на вечните философски въпроси кое е зло и къде се корени то. И само толкова.
|
