 |
|
---------------
Снимка : БОРИСЛАВ НИКОЛОВ
|
|
Ванина Стоянова
Висшето образование вече не е това, което беше. За първи път тази година обучението в университет е достъпно за всеки, който има желание и поне тройка на кандидат-студентски изпит. И ако преди години висшето образование беше непостижима мечта за много младежи и фиксидея за хиляди семейства, то сега то е толкова близо, колкото никога досега.
Причините за тоталната промяна на ситуацията с висшето образование у нас са различни и комплексни. Преди всичко основният фактор е, че за първи път тази година местата във висшите училища и кандидатите за тях бяха почти поравно. Приемът бе за над 50 000 първокурсници, а в последните години випуските намаляват по демографски причини, а това неминуемо се отразява и на намаляващия брой на желаещите да учат във ВУЗ. Държавата позволява на университетите да увеличават приема си, с мотив - да има истинска конкуренция за качествено обучение между висшите училища. Е, има и необявен, но логичен мотив - повече студенти - повече пари в бюджета на висшето уличище. Не на последно място след влизането на страната ни в ЕС се увеличиха възможностите за престижно обучение на поносими цени. В потвърждение на това е фактът, че и кандидатите за Великобритания, и приетите впоследствие младежи са се увеличили двойно само за една година. И така на финала резултатът е, че колкото и невероятно да звучи, някои от най-престижните университети на страната изпитват сериозни затруднения в попълването на свободните места и продължават да търсят студенти буквално дни преди началото на новата академична година.
Най-фрапиращ е случаят със Софийския университет,
който дни преди старта на новата академична година търсеше около 200 студенти. Най-много бяха свободните места за теология - 31. Общо 23 студенти се търсеха за бакалавърската програма по физика. Истински дефицит се наблюдава за студенти по химия: по 20 места имаше за специалностите химия и химия и информатика. По 16 студенти се търсеха за програмите по инженерна химия и по ядрена химия. 11 места бяха незаети и в програмата по инженерна физика, а 6 - за ядрена физика. В допълнителния прием имаше по няколко свободни места и за специалностите математика и приложна математика, статистика, руска филология и педагогика. "Няма проблеми с това, че имаме допълнителен прием, защото в последните 2 години просветното министерство увеличава броя на свободните места и затова търсим различни възможности", обясни доц. Мария Шишиньова, зам.-ректор за образователна степен "бакалавър" на СУ. Според нея не е парадокс, че в търсене на студенти, университетът стигна дотам, че признава оценките от кандидат-студентските изпити в други университети. "Правилникът винаги ни е позволявал с допълнително решение на деканските ръководства и съответната изпитна комисия да признаем изпитите от други университети, както и ние даваме бележки с оценките от изпитите за кандидатстване в други вузове", посочи доц. Шишиньова. Според нея е рано да се прецени дали приемът с оценки от други университети ще доведе до спад в качествата на кандидатите.
Картината в Софийския отразява като цяло тенденциите в търсенето на специалности. "Най-трудно се намират намират кандидати за природоматематическите науки и затова за тези програми признаваме оценките от матурите", обяснява доц. Запрян Козлуджов, главен секретар и отговарящ за учебната дейност в Пловдивския университет. Според преподаватели от СУ слабият интерес към специалностите от областите химия и физика се дължи на факта, че приемът е лесен, но след това завършването е изключително трудно, а реализацията не толкова примамлива, както в икономическите специалности, например.
Сред икономическите специалности
най-търсени са финанси, счетоводство,
финансов контрол, маркетинг и управление на човешките ресурси - това е топ 5 на най-желаните програми, посочва доц. Веселка Павлова, зам.-ректор по учебната дейност на Университета за национално и световно стопанство. Търсенето на специалностите в голяма степен е свързано с моментното търсене на кадри на пазара на труда. Вероятно това е и причината УНСС да няма проблема на Алма Матер - там студенти не липсват. Интересът на младите обаче се променя - от 3-4 години престижната от години специалност международни икономически отношения вече отстъпва позиции пред програмата за развитие на човешки ресурси. Има тенденция на много голямо търсене на такива специалисти, тъй като много фирми, особено с чуждестранно участие, направиха отдели или задължително имат експерти в областта на човешките ресурси, които разработват тренинги, вътрешно фирмени обучения и затова тази програма мина много напред в интереса на студентите, обяснява зам.-ректорът на УНСС по учебната дейност. Според нея много често кандидат-студентите ползват информация от свои близки, която обаче често се разминава с актуалните тенденции на пазара на труда.
За разлика от бакалавърските програми, интересът към магистърското обучение е много добре премерен. Голяма част от младежите работят по 2-3 години и след това решават да продължат с магистърско обучение и знаят точно в коя област искат да израстват, смята зам.-ректорът на УНСС. Много голям е интересът към МВА (Master of Business Administration) и кандидатите за тази програма са най-много. Като цяло тази година се наблюдава и тенденция към увеличаване на броя на кандидатите за магистратури, отчитат от УНСС. Програмите финанси, счетоводство, човешки ресурси и застраховане също се радват на голям интерес при кандидат-магистрите. В областта на финансите има няколко специализации - международни финанси, финансов мениджмънт, публични финанси, банково дело. Въпреки постоянните сигнали от министерствата, че им липсва административен капацитет,
кандидатите за публична администрация намаляват,
отчитат от икономическия университет в София. С най-слаб интерес в УНСС са специалностите социология и антропология. Затова ръководството на ВУЗ-а ще обмисля възможности за промяна на учебните планове, с които програмите да имат тясно икономическа насоченост, а не широкопрофилна, както е в момента. Ще се мисли и за новости в учебния план на програмата по журналистика. Очакванията са, че студент, който е завършил журналистика при нас, има икономическа подготовка, но се оказва, че не е така и че дори студентите на знаят какво е БВП, мотивира идеите за промени доц. Павлова. Според зам.-ректора на УНСС ще се обсъжда в програмата по журналистика да се изучават поне 4-5 икономически дисциплини като финанси, търговия, бизнес, за да могат дипломираните специалисти да имат самочувствието да коментират проблеми с икономическа насоченост.
В университетите от класически тип най-търсени са специалности като макроикономика, международни икономически отношения, маркетинг, спопанско управление, право и психология, е равносметката от кампанията в Пловдивския университет. На голям интерес тази година се радва и информатиката, тъй като специалистите в тази област са доста търсени на пазара на труда. За всички педагогически специалности местата също са попълнени и няма спад в минималните балове за кандидатстване, посочва доц. Козлуджов. Според него тази година наистина университетите са били поставени в конкурентна среда. "При нас свободните места за първокурсници бяха 3063, а кандидатите - 7750, докато м.г. кандидатите бяха над 9000, а свободните места с 500 по-малко от тазгодишните. Дни преди началото на учебната година имаме 60-70 незапълнени места, но и за тях ще се намерят хора", е равносметката на главния секретар на ПУ. Според него Пловдивският университет стои добре на пазара на висшето образование, тъй като развива обучението си в основния кампус и не разкрива допълнителни филиали и звена.
С добри позиции е и Техническият университет. "Въпреки намаляващия брой на кандидатите имаше достатъчно желаещи да учат при нас и запълнихме местата", обяснява зам.-ректорът на ТУ-София по учебната дейност доц. Румен Пранчов. Даже още на първото класиране се оказало, че
за специалност компютърни системи с максималния бал са приети 100 кандидати.
Това сериозно смутило ръководството на техническия вуз, тъй като по правило би трябвало да приеме всичките класирани. Впоследствие обаче част от приетите се отказали и предпочели други вузове и така въпросът бил решен. Компютърни системи и телекомуникации са двете най-желани специалности в Техническия, те са шлагер от години, смята доц. Пранчов. Според него интересът е обясним - за завършилите студенти има работа и високи заплати. Което пък се оказва проблем за ръководството на ТУ, тъй като заради ниските заплати на преподавателите не могат да привличат асистенти за тези програми. Има повишено търсене от индустрията за машинни инженери, но няма интерес от страна на студентите и очакваме, че след като се търсят кадри, интересът към тази област постепенно ще се увеличи, прогнозира доц. Пранчов.
За следващите години тенденциите във висшето образование трудно ще се обърнат - кандидатите лека-полека ще намаляват, а вузовете ще опитват всевъзможни хватки в привличането на студенти. Защото бюджетът на държавните университети се формира по броя на студентите, тоест всеки първокурсник носи пари на висшето училище. А ако броят на обявените свободни места не бъде изпълнен или надхвърлен, държавата глобява съответното висше училище. Така че оттук нататък, практиката университетите да посрещат кандидатите си с чаша кафе преди изпита - каквато инициатива подхвана един от университетите в провинцията - е само началото в трудната битка за оцеляване на пазара на висшето образование, пред която са изправени всичките 51 висши училища в страната. Дано само вузовете не заприличат на строителните предприемачи, които в стремежа си да продадат построените жилища обещават безплатни екзотични екскурзии на бъдещите си клиенти.
|
