 |
|
Нина Чилова на фона на картина на Златю Бояджиев. Според новия закон произведенията на живи художници или такива, от чиято смърт не са минали 70 г., не представляват културна ценност и съответно могат да бъдат изнасяни зад граница без специално разрешение.
Снимка: Борислав Николов
|
|
Силвия Георгиева
Представете си, че сте колекционер - притежавате ценни антики, уникални картини и куп монети, завещани от баба ви. Според току-що внесения законопроект за културното наследство, подготвян близо 2 г. от работна група начело с Нина Чилова, сте задължен за 3 месеца да докажете откъде и как сте се сдобили с въпросните вещи. В противен случай се превръщате в "държател" на ценностите, които може да стопанисвате и излагате на показ, но не и да продавате и разменяте. Дори да имате голямо желание, няма откъде да намерите документи за колекцията си, защото сте я събрали от наследство, иманяри и защо не от подаръци. Да видим сега - ще обявите ли пред държавата какво притежавате? И ако не го направите, кой ще разбере какво съхранявате у дома си и как ще ви попречи да го продавате?
Горе-долу такава е картинката според новия закон, целящ да сложи ред в културното ни наследство и да замени остарелия от 1969 г. закон за паметниците на културата. В сряда той бе подкрепен скорострелно от депутатите на първо четене благодарение на мощното политическо и експертно лоби, което шефката на културната комисия Нина Чилова успя, трябва да й се признае - доста умело, да осигури. И славословията на вербуваните обаче не успяха да заглушат критиките.
Според археолога Николай Овчаров тази форма е "разумният компромис", който може да направи държавата, за да си върне ценностите, стоящи в частни ръце. Формулата "и вълкът сит, и агнето цяло" обаче изглежда дори по-вредна от двата крайни варианта - тотална национализация или всеобща амнистия. Привържениците на крутите мерки смятат, че категорията "държател" на практика амнистира собствениците на незаконно придобитите културни паметници - все пак това си е престъпление, а според проекта на тях няма да им бъде търсена наказателна отговорност. От другата страна са гласовете, че законът е едва ли не "постановление за конфискация". "Какво значи държател? Държа си ценностите, влагам пари за тяхната консервация и реставрация и накрая ми казват, че не мога да разполагам с тях както намеря за добре?", възмущава се шефът на НИМ проф. Божидар Димитров. По думите му така се унищожава самият дух на колекционерството - именно да разменяш предмети или да ги продаваш.
Материята, която този закон трябва да регулира, без съмнение е свръхсложна - неслучайно нито един опит за последните близо 40 г. не се е оказал успешен. И дискутираният миналата сряда проект обаче не предлага стимули укритите ценности да излязат наяве, което от своя страна поставя под голям въпрос и желания удар по иманярството. "Никой няма да си декларира ценностите, вместо това всеки ще предпочете да си остане таен собственик", смята депутатът от БНС Бойко Ватев. Според него така ще направят например близо 60-те хиляди колекционери на монети, доста от които ги имат по наследство.
Фамозната фигура на държателя
е предпоставка именно за укриване на ценностите и на практика влошава статуквото, смятат експерти. Освен това законът не предвижда ефективна санкция, ако до 3 месеца придобивките не се декларират. Е да, казано е, че в такъв случай държавата има право да изземе ценностите, но първо трябва да ги открие, нали? Недостатъчна е и препратката към чл. 313 на НК, според който за подаване на грешни данни деклараторът може да отнесе неголяма глоба и затвор.
Критики си навлякоха и текстовете за концесиите. Проектът разрешава концесионирането на паметници на културата за 20 г. с възможност за още 15 г. продължение. Това обаче изключва паметниците с национално и световно значение и тези, които са в период на проучване. "Никой от обектите у нас не е проучен напълно", изненадващо опонира дори Николай Овчаров, който е участвал в писането на проекта. Освен това малките обекти не привличат голям интерес и световната практика е да се вземат на концесия именно паметниците с национално значение, които са най-посещавани.
Отсега са видни проблемите и при текста, според който не са културни ценности монети и монетовидни предмети, датирани след 1800 г., както и произведенията на изкуството на живи автори или на такива, от чиято смърт не са минали 70 г. Така картините на Майстора и Дечко Узунов не са културна ценност, но монета отпреди 1500 г. - е.
"Със закона се унищожават научните структури в музеите, пропуснато е, че те основно са и научни институции", възмути се проф. Станислав Станилов, който иначе е сложил подписа си под документа. В действителност законът казва, че музеите извършват научна работа, но при осъществяване на основната си дейност - опазването на културните паметници. Станилов се закани да оттегли подкрепата си, ако слабите места не се изчистят като например гарантирането на авторските права на реставраторите. "Защо е задължително колекциите да се продават в тяхната цялост, а не може да се продава отделен предмет", попита и Любен Дилов-син. Според него е необходим по-либерален режим за стопанисване на обектите, които са изчерпали източника си на знание. И "либералните" текстове в закона обаче - за търговията с ценности - също не се долюбват от редица експерти. "Защо търговията с монети се либерализира на 100%, така се обслужват интересите на търговците на монети, които са и най-големите дилъри на ценности", твърдят те.
Пропуски намериха и държавните ведомства. Министерството на културата поиска срокът за регистрация на колекциите да се увеличи от 3 на 6 месеца и заинтересованите страни вероятно ще съберат достатъчно голямо лоби в парламента това да стане. Министерството на финансите пък има възражения по данъчните облекчения за концесионерите, чието място според тях е в данъчните закони. Не на последно място бяха изтъкнати и груби грешки в дефинициите на основни понятия като "културна ценност", "музей", "паметник на културата" и др. "Не може текстовете да не отговарят на европейските конвенции, които сме подписали, това говори, че законът е подготвен от неграмотни хора", коментираха специалисти. Според тях при правния анализ проектът ще бъде съсипан, защото не предвижда текстове, които да го синхронизират с НК и ред други закони.
Сред фрапиращите пробойни на закона е и липсата на възможност прокурорите директно да изземват незаконно придобитите паметници на културата, каквато в момента съществува. В проекта е записано само, че движимите културни паметници, за които не е поискана идентификация, се изземват въз основа на заповед на министъра на културата след мотивирано предложение на МВР и прокуратурата. Проблем може да се окаже и фактът, че
охраната на културните обекти се възлага на самите археолози,
които я проучват. Специалисти отдавна алармират за опасността от натоварване на учените с несвойствени задачи по охрана на обектите, за които освен това не е предвидено как ще се намира финансиране. Липсата на стратегия за опазване на културното наследство пък, която според текста трябва да се създаде от МС за период от 7 г., може съвсем да обезсмисли действието му.
Може би голяма част от недостатъците на закона се дължат на неговата отличителна черта - мистериозността. Дни преди началото на обсъждането в парламента документът бе крит - дори от някои депутати, което само затвърждава впечатлението, че той е писан на тъмно. Не са ясни поименно и експертите, които са участвали в подготовката му. Все пак не бива да се учудваме - законопроектът в неговата работна фаза бе силно критикуван от Съвета на Европа. Според депутати при прочита на закона някои хора ще преживеят "нещо подобно на паника", че ще загубят собствеността си. Малко наивно е обаче да се очаква колекционерите да откликнат на "поканата" да извадят на светло придобивките си само да ги показват наляво-надясно от едната национална отговорност. Все пак немалка част от тях са ги придобили именно по национално безотговорен и незаконен път.
ДОБРИТЕ СТРАНИ
За разлика от стария закон сегашният проект определя стриктно как се изразходват собствените приходи на музеите - за основната дейност и придобиване на материални активи се влагат 50% от преизпълнението на приходите им и 100% от преизпълнението на приходите от продажба на дълготрайни активи. Ако собственик на недвижим паметник на културата не поддържа обекта си, може да се стигне и до ипотекиране на имота в полза на държавата или общината. Най-после законът въвежда задължително определяне на териториалните граници на недвижимите паметници и на охранителни прилежащи зони със специфичен режим на защитени територии. В закона се дефинира за пръв път и понятието колекция. Изнасянето на изложби зад граница се разрешава до 24 месеца с възможност за максимум още 6 месеца. Предмети от националното богатство се продават само след уведомяване на министъра на културата. За първи път се регламентират и аукционите, които сега често се провеждат нелегално. За това обаче търговецът трябва да получи разрешение от министъра на културата, което важи 3 г.
 |
|
Аукционите за антики вече стават легални. Продажбата на монети се либерализира напълно.
СНИМКА: АРХИВ "СЕГА"
|
|
|
