Пепеляшко от Перник

Снимка, поместена на сайта на БСП - председателят на "Съюз за Перник" Людмил Стойков чете декларация в подкрепа за втори президентски мандат на Първанов. Снимка: BSP.bg

Най-одумваният днес бизнесмен Людмил Стойков тачи президента и мрази ОЛАФ

Юлиана Бончева

През 1999 г. Хилъри Клинтън, тогава кандидат за сенатор, върна чек за 1000 долара на Дарина, съпругата на Илия Павлов - само заради лошите слухове около "Мултигруп".
По пътя към втория си мандат президентът Първанов получи 50 000 лева от фирми на Людмил Стойков. Известният пернишки предприемач отдавна се явява главен герой в описвани в медиите сценарии за източване на пари и съмнителни финансови схеми. Но нищо не е в състояние да смути доверието на Георги Първанов в щедрия спомоществовател. Президентът не върна нито лев - нито когато започна разплитането на аферата САПАРД, нито когато прокуратурата обвини Стойков в пране на пари. Щабът на "Дондуков" 2 мълчи дори сега, когато в доклада на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) пише черно на бяло, че Стойков гравитира в международна престъпна мрежа.
Не съм откраднал и стотинка, кълне се най-одумваният днес бизнесмен.

Възходът на един барман от Перник до Белиз

Преди демократичните промени Людмил Стойков е обикновен барман в "Балкантурист". В началото на 90-те години бъдещият крупен индустриалец, завършил ВИФ, стартира в частния бизнес като търговец на сирене. Перничани твърдят, че по онова време е не само дребен търговец, но и представител на групировката ВИС.
Подобно на Илия Павлов и той тръгва от спорта, а пътят му към големите пари минава през бизнеса със скрап. Шефът на "Мултигруп" твърдеше, че е направил първия си милион с рязане на подводници за вторични суровини. Стойков пък в средата на 90-те години се изявява като проспериращ търговец на метални отпадъци - от БДЖ, НЕК и др.
Пак през миналото десетилетие брат му Емил става началник на пернишката митница, а той самият се захваща с внос на пилешки продукти и месо. Впоследствие Ревизоро уволнява Емил Стойков, но местните митничари остават благосклонни към брат му.
Постепенно Людмил Стойков се прицелва в нови отрасли. През 1997 г. влиза и в модния бизнес, като създава агенцията "Ивет фешън", а през 1999 г. става собственик на курорта "Дюни". Днес много хора го "благославят", задето е успял да задръсти достъпа до плажа с хотели и огради.
Само месеци след като купува "Дюни" за 2.7 млн. долара, предприемачът се насочва към тежката промишленост. Първо придобива 34% от Леяро-ковашкия комплекс в Радомир, през 2000 г. взима основното производство на фалиралия комбинат "Стомана" заедно с дълговете му - над 42 млн. лева. По-късно гръцката "Виохалко" става основен акционер в предприятието.
Миналия месец Първанов навести пернишкия металургичен комбинат, за да открие нов прокатен цех. Президентът, който уж е на всички българи, май не е стъпвал в по-големия брат на "Стомана" - "Кремиковци". Може би защото не е имал спонсор там. Покрай височайшата визита се разбра, че Стойков се е разделил с участието си в "Стомана". Но не се разбра защо. Може би защото комисията "Кушлев" подхвана имотите му и дори сколаса да запорира част от тях.
Разбра се също, че и "Дюни" вече се притежава от далечни офшорки с анонимни собственици. Днес основни съдружници в курортното дружество са "Класик травъл сървисиз" от Сейшелските острови (69%) и "Бест травъл" от Белиз. В управата на "Дюни" обаче е приятелката на Стайков Елза Радкова.
Впрочем след "Дюни" предприемачът има нови амбициозни планове в Созопол. Той създаде смесена фирма с общината. Созопол апортира земя на популярния къмпинг "Градина" и получи смешните 25% от акциите в "Градина" АД, а Стойков взе цели 75% срещу обещанието да строи хотелски комплекс.
Индустриалецът си има и строителна фирма - "Евробилд". Той е акционер и в "Евробетон" - собственик на бетонен възел, който бълва продукция за строежите по Южното Черноморие.

Приятели в нужда се познават

Твърди се, че Стойков винаги е в добри отношения с политиците, които са на власт.
Всъщност възходът на предприемача при всички правителства от началото на прехода е най-доброто доказателство. През 2006 г. Стойков бе начело на сдружението "Съюз за Перник", създадено от 50-ина бизнесмени в подкрепа на президентската кампания на Георги Първанов. Говори се, че е дал финансово рамо и на соцдепутати. По-късно напусна съюза, тъй като в разгара на кампанията за местните избори се заговори, че усилено пазарувал гласове.
Черни облаци надвиснаха над бизнес хоризонта му едва през 2007 г., когато от чужбина започнаха да връхлитат сигнали за международна шайка, която с измами източва милиони от европрограмата САПАРД. Но дори и при повишеното международно внимание към него той успяваше да мине между капките. Докато оня ден ОЛАФ не удари по масата. Покрай разправията на преден план отново излезе друга политическа инвестиция на Стойков - в бившия вече зам.-министър на външните работи Феим (Петър) Чаушев, когото през 2002 г. включва в управата на "Дюни".
В доклада на ОЛАФ, огласен оня ден, се твърди, че бивш зам.-министър на външните работи се е опитал да "адвокатства" на Людмил Стойков и да повлияе върху разследването. Няколко часа по-късно Чаушев си призна, че май става въпрос за него.
В разгара на скандалите по САПАРД бизнесменът се сетил, че приятел в нужда се познава, и помолил зам.-министъра да му уреди среща с шефа на ОЛАФ, за да очисти името си. Чаушев пробвал да помогне като ходатайствал пред германския посланик в София, в резултат на което изложи и себе си, и България пред ОЛАФ и пред цяла Европа.
Бизнесменът се кълне, че е готов да седне на детектор на лъжата по всички обвинения. Но как да му вярваме, след като дълго време твърдеше, че не е давал пари нито на Първанов, нито на други политици. Само че под напора на несекващото медийно любопитство и най-вече след като отчетът на президентската двойката стигна до Сметната палата, щедрият човек опресни паметта си. Той изведнъж си спомни, че по време, когато се намирал в чужбина, някакви негови фирми наистина били дали някакви пари на Първановия щаб, но той нямал нищо общо...
Според отчета на двойката две фирми на Стойков - "Еврометал" ООД и "Ладимекс - Л" ООД, са дарили по 25 000 лева за кампанията на Първанов. Бизнесменът се явява спонсор на президента и чрез трета фирма - "Метал трейд - 66" ООД на Димитър Милчев, който е съдружник със Стойков на дружество "Градина" АД, стопанисващо едноименния черноморски къмпинг. Така преуспяващият перничанин се явява и най-големият благодетел на председателя на републиката.
Ако Стойков крие истината по такива въпроси (нима е срамно да си спомоществовател на българския президент!?), защо да му вярваме, когато коментира други, не толкова достойни и далеч по-сериозни теми - например за обвиненията в пране на пари или за диагнозата на ОЛАФ - че е един от мозъците на международна престъпна група за източване на еврофондове?
А може би се е опитвал да спаси лика на Президента от сенките на своя бизнес? Миналата година, при първите залпове за аферата САПАРД и ролята на Стойков, от президентството обявиха, че фирмите дарители са подписали декларация за почтеност и към момента на даряването не е имало данни или съмнения за грехове на спонсора.
Самият Стойков и днес твърди, че е невинен. Той е много сърдит на ОЛАФ и дори се кани да съди еврослужбата за уронване на престижа. Преди време се оплака, че компроматите за участията му в международни престъпни групи съсипват бизнеса му и вече му костват над 100 милиона евро.
Съдебното досие на Стойков е чисто. Поне засега.