|
Светослав Терзиев
Българинът отново ще е големият губещ от обновената социална програма за ХХI век, обявена вчера тържествено в Брюксел от Европейската комисия. Тя включва 19 директиви, от които най-силно впечатление прави директивата за трансгранично здравеопазване.
В нея се предвижда свободен достъп на европейските граждани до всички болници в ЕС, но националните здравноосигурителни каси ще заплащат сумата, която се полага по тарифите в собствените страни.
Ако има превишение, разликата ще се поема от пациента.
Това означава, че гражданите на по-богатите държави ще могат да се лекуват без да доплащат в болниците на по-бедните страни, а по-бедните ще доплащат в болниците на богатите. България е на дъното в класацията на Евростат по бедност. Ако българин реши да се лекува в по-богата държава, ще трябва предварително да си осигури съгласието на НЗОК. Само в този случай държавата по-късно ще му покрие разходите. Ако няма съгласие на НЗОК, надплатеното остава за сметка на пациента.
"Все пак има възможност пациентът да принуди своята държава да му възстанови сумата и когато националната каса не е дала съгласие", поясни в София една от вдъхновителките на директивата д-р Антония Първанова, евродепутат от НДСВ. Това би могло да стане, когато с направление от личен лекар пациентът не получава здравната услуга в определения срок или когато тя не може да се извърши в националните клиники, защото е твърде специализирана. Тогава болният ще може да отиде в друга страна от ЕС за лечение и след това националната каса ще бъде длъжна да му върне сумата, похарчена там за процедури и лекарства, дори и тя да надвишава националните тарифи.
Ако се получи прекомерен наплив към клиниките на някоя държава, тя ще има право да въведе система за даване на предварително съгласие да лекува чужди пациенти. Комисията смята, че няма риск от претоварване, защото според статистиката над 90% от европейците предпочитат да се лекуват близо до дома си и да общуват с лекарите на родния си език. В граничните зони обаче предпочитанието е към най-близката клиника, включително и на чужда територия, особено когато става дума за специализирано лечение.
Предвижда се възможността да се улесни признаването на националните рецепти в страната, където става покупката на лекарства, а парите да се възстановяват от националната каса, въпреки че са похарчени в чужбина.
|
